Историографията е наука, изучаваща историческото знание, методите и закономерностите на историческата наука.ibl.bas.bg In its broadest sense, historiography has to do with the process of historical writing, the identification and use of source material, and the techniques and methods applied to the analysis of these data. B. W. Higman, The Development of Historical Disciplines in the Caribbean, in B. W. Higman, ed., General History of the Caribbean, Vol. 4: Methodology and Historiography of the Caribbean, 1999, UNESCO Publishing, p. 5 В този по-тесен и съвременен смисъл тя е рефлексия и теория на историческите съчинения; съответно нейното начало се намира в памфлета на Лукиан Как се пише история (Πῶς δεῖ ἱστορίαν συγγράφειν).Лукиан, Съчинения, София
През XVII век кралете на Швеция, Шотландия или Англия назначават свои дворцови историографи,Denys Hay, Annalists and Historians: Western Historiography from the Eighth to the Eighteenth Century (London and New York, 2016), p. 141 докато във Франция длъжността съществува още от средата на XV век.Fossier F., A propos du titre d'historiographe sous l'Ancien Régime, Revue d’histoire moderne et contemporaine, t. 32, N°3, Juillet-sept. 1985. p. 364
В повечето езици думата „историография“ е пренесена чрез гръцките лексеми, но са възможни и преводни форми като напр. „историопис“Колева А., Реторика на историописа, София: Стигмати, 2005, с. 27 или немското Geschichtsschreibung. Американският историк Хейдън Уайт е автор на особено влиятелна концепция за съвременната историография изложена в трудa му от 1973 г. Метаистория.Уайт Х., Метаисторията (въведение). – сп. Език и литература, 1997, кн. 1 – 2, с. 5 – 54; Практическото минало, сп. „Социологически проблеми“, 2010, кн. 3/4, с. 122 – 140
В много страни се подразбира като история на историческата наука. В други университети е история на историческото познание. Понятието видимо се променя с времето.
Бележки