Алистра̀т или Алистра̀тик (, Алистрати) е село в Република Гърция, дем Зиляхово (Неа Зихни), област Централна Македония.
География
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна, в югоизточното подножие на планината Сминица (Меникио), в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От град Сяр (Серес) е отдалечено на 45 километра в югоизточна посока, а от Драма отстои на 20 километра югозападно.
В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната Алистратска пещера. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом Ташлъка (гръцки Враус) на река Драматица. Пещерата и проломът са туристическа дестинация.
На 2 километра от селото се намира Алистратският манастир „Света Неделя“.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е побългарена форма от гръцкото Αρχιστράτηγος (Михаил) – името на старата селска църква. Жителското име е алистра̀ченин, алистра̀ченка, алистра̀чене.
В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година е отбелязано, че Ахистрат, заедно с неустановеното днес село Брестани наброява 335 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
През XIX век Алистрат е едно от най-големите и развити в стопанско отношение села в Зъхненската каза на Серския санджак с облик на паланка. В 1825 година седалището на Драмската митрополия се мести от предимно турския град Драма в Алистрат. Местното училище, основано на 8 февруари 1841 година, приема името Централно гръцко училище и репутацията му е така висока, че патриарх Герман IV изпраща монасите от манастира „Богородица Икосифиниса“ да учат там, а митрополит Атанасий III Драмски нарежда на манастира в 1843 година да плаща годишна издръжка на училището. Училището се управлява от епитропи, начело с драмския митрополит. Първият му директор е Димитриос Калавакидис от Мелник. Известни учители са Йоанис Харидимос, преподавал до 1848 година, Христофорос Продромски, богослов, от 1849 до 1859 година, станал по-късно игумен на Серския манастир, Астериос Гусиас в 1904 година, Харилаос Папандониу в 1906 година, Диодор Карадзис, станал по-късно митрополит в Сятища и много други. Училището е подпомагано финансово от алистраченина Томас Евангелу, който се занимава с търговия в Сърбия и умира в Белград. В училището се учи граматика, логика, метафизика, аритметика, география, етика, катехизис, свещена история, реторика, поезия, немски и италиански.
Учители в Алистрат в края на османската власт Име Име БележкаДимитриос КалавакидисΔημήτριος Καλαβακίδης главен учител от 1841 г.Йоанис ХаридимуΙωάννης Χαρίδημουглавен учител от 1848 г.КлеовулосΚλεόβουλοςучител от 1848 г.Милтиадис СкордасΜιλτιάδης Σκόρδαςучител и секретар на революционния комитет „Аминас“ в паланкатаСофоклис КарадзисΣοφοκλής Καρατζήςот Трилия, учител от 1848 г.Христофорос ПродромитисΧριστόφορος Προδομίτηςучител от 1848 г.ХристодулосΧριστόδουλοςучител от 1848 г.
Гръцка статистика от 1866 година показва Алистрат като село с 3650 жители от които 750 гърци, 100 турци и 2500 православни българи.Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Алистрат (Alistrate) е посочено като село с 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише:
В 1877 година в Алистрат е основан силогосът „Амфиполи“, а по-късно и „Драматико Омило“. Първите гръцки въоръжени действия в района са още от 1903 година на Антониос Цитурас с помощник серчанина Атанасиос Танос. По-късно в района действа основно капитан Дукас Дукас. Гръцкият консул в Сяр Антониос Сахтурис назначава като директор на гръцкото училище в Алистрат капитан Димитриос Вардис, с когото организират действията на гръцките чети в Източна Македония.
В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов, който пише:
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи. Куцовласите са нови пришълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи. Според Мария Хадзикалу в Алистрат „има и много българи, които са заплаха за гърците“.
На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни Алистрат и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от училището от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.
През Балканската война селото е освободено от български военни части.
В Гърция
През Междусъюзническата война от 1913 година селото е частично опожарено от гръцката армия.Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162. Пострадват българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат.Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.23. Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия. След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 – 1919 година и в 1925 – 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Алистрат е смесено българо-бежанско село с 242 бежански семейства с 978 души.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Алистрат на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Орта баир Όρτά Μπαΐρι Месолофос Μεσόλοφοςвъзвишение в Сминица на СЗ от Алистрат Багрема Μπαγρέμι Вамени Корифи Βαμμένη Κορυφήзаоблена височинка и ниви на И от Алистрат; от багрѐм, багрѐн, „акация с лилави цветове“, от корен багра, крайното а е член Пороя Πορόγια Кафатигион Καταφύγιονпоройно дере на И от Алистрат Дерин Ντερίν Ватирема Βαθύρεμαрека на З от Алистрат; от турското derin, „дълбок“ Батаци Μπατάκια Ласпес Λάσπεςместност на Ю от Алистрат Чувал река Τσαβαρντέκα Милометра Μυλόπετραрека на С от Алистрат (Куру чай) Позен Πόζεν Кремасто Κρεμαστόвъзвишение на ЮИ от Алистрат (274 m) Буюк баир Μπουγούκ Μπαΐρ Мегас Лофос Μέγας Λόφοςвъзвишение на ЮИ от Алистрат Ташлък Τασλίκι Петротопос Πετρότοποςвъзвишение на Ю от Алистрат (193 m)
Личности
Гъркоманската паланка дава няколко дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век: Георги Кутлев, Константин Цимбов и други. Никола Николиев (? – 1904), пък е български революционер, серски войвода на ВМОРО. Тома Ванджел (1836 – 1906) е сръбски търговец и благотворител. Виден алистратчанин е Николаос Цимбас (1904 – 1978), лекар и политик, депутат.
Външни препратки Сайт за Алистрат Пещерата на Алистрат
Бележки
Категория:Села в дем Зиляхово