Великата Мин () е династия, управлявала Китай от 1368 до 1644 година след падането на монголската династия Юен. Епохата на Мин, „една от най-великите ери на уредено управление и обществена стабилност в човешката история“, е предпоследната императорска династия в Китай и последната, основана от етнически китайци. Макар че столицата на Мин Пекин е превзета през 1644 година от бунтовниците на Ли Дзъчън, а малко по-късно там се утвърждава манджурската династия Цин, местни владетели, лоялни към династията Мин и наричани с общото наименование Южна Мин, се задържат в различни части на страната до 1662 година.
При управлението на Мин Китай изгражда силен военен флот и едномилионна постояннодействаща армия. Макар че частната презморска търговия и дори официални трибутарни мисии да съществуват и през предходните периоди, трибутарният флот, воден от мюсюлманския евнух Джън Хъ надхвърля по своите мащаби всички подобни дотогавашни начинания. В страната се реализират огромни строителни проекти, като възстановяването на Великия канал и Великата стена и създаването на Забранения град. Оценките за населението на империята на Мин варират между 160 и 200 милиона души.
Хуну, първият император от династията Мин, прави опит да изгради общество от самозадоволяващи се селски общности с фиксирана социална система, която не се нуждае от търговията и занаятчийското производство на градските центрове. Възстановяването на китайското земеделие и усилването на комуникациите чрез милитаризирана пощенска система довежда неумишлено до появата на големи излишъци от селскостопанска продукция, която може да бъде продавана на пазарите, които се появяват по дължината на куриерските пътища, и селската култура и търговия са подложени на влиянието на градовете. Висшите слоеве на обществото и особено образованото съсловие шъншъ също е силно повлияно от тази нова консуматорска култура. Скъсвайки с традицията, търговските семейства започват да обучават децата си за служба в държавната бюрокрация и възприемат културни практики, характерни за по-висшето съсловие шъншъ. Успоредно с тези промени в съсловната структура и стопанския живот промени протичат и в политическата философия, държавното устройство и дори в изкуствата и литературата.
През XVI век в стимул за икономиката на империята на Мин се превръща търговията с португалците, испанците и нидерландците. Китай се включва в новата глобална търговия на стоки, животни и земеделски култури, станала известна като Колумбов обмен. Търговията с Европа и Япония довежда до значителен приток на сребро, което измества медта и хартиените банкноти като масово разменно средство. През последните десетилетия от управлението на Мин притокът на сребро силно се забавя, което подкопава държавните приходи и цялата икономика на страната. Към тези стопански затруднения се добавят ефектите върху селското стопанство от засилващия се Малък ледников период и поредица от природни бедствия и епидемии. Последвалият срив в авторитета на държавата и в жизнения стандарт на хората дава възможност на различни бунтовници да оспорват властта на Мин и в крайна сметка да унищожат династията.
История Установяване на династията Въстание срещу Юен и съперничество между бунтовниците
Управлението на династията Мин е предшествано от това на династията Юен, наследник на Монголската империя. Наред със системната етническа дискриминация срещу китайците хан, предизвикваща недоволство и бунтове, сред непосредствените причини за падането на Юен са тежкото данъчно облагане, високата инфлация и големите наводнения по течението на река Хуанхъ в резултат на занемарените мелиоративни съоръжения. Вследствие на тези събития икономиката изпада в колапс, а стотиците хиляди селяни, мобилизирани за поправянето на дигите на Хуанхъ, започват да се бунтуват срещу властите.
Още през 1351 година избухва Въстанието на Червените забрадки, в което се включват много етнически китайци, свързани с тайната будистка организация Бял лотос. Джу Юенджан, беден селянин и будистки монах, се присъединява към Червените превръзки през 1352 година, но малко по-късно си създава репутация в движението, след като се жени за осиновената дъщеря на един от бунтовническите командири. През 1356 година силите на Джу завземат град Нандзин, който по-късно става първата столица на империята Мин.
Докато империята на Юен се разпада, съперничещи си бунтовнически групи се борят за контрол над страната и за възможността да установят нова владетелска династия. През 1363 година Джу Юенджан елиминира своя най-силен съперник Чън Йоулян, разгромявайки го в битката на езерото Поян, определяна понякога като най-голямата морска битка в историята. Използвайки масово брандери, Джу и 200-хилядния му флот успяват да победят трикратно по-многочислените сили на Чън. Тази победа превръща Джу Юенджан в безспорен владетел на долината на Яндзъ, заздравявайки позициите му на юг.
След като през 1367 година ръководителят на Червените превръзки умира при неясни обстоятелства, докато гостува на Джу Юенджан, той се превръща в неоспорим водач на бунта. Джу заявява претенциите си за императорската титла, като на следващата година изпраща своята армия срещу столицата на Юен Пекин. Последният император на Юен е принуден да се оттегли на север към Шанду. Джу Юенджан опожарява столицата на Юен, след което обявява установяването на новата династия Мин, а себе си за император под името Хуну.
Управление на император Хуну
Хуну незабавно полага усилия за възстановяване на инфраструктурата на държавата. Той построява градски стени около Нанкин, с дължина 48 km, както и нови дворци и административни зали. „История на Мин“ посочва, че още през 1364 г. Джу Юенджан започва изготвянето на нов конфуциански правен кодекс, „Да Мин Лу“, който е завършен през 1397 г. и използва някои положения от стария кодекс на Тан от 653 г.Andrew & Rapp (2000), 25. Хуну организира военна система, известна като вейшо, която е подобна на системата фу бин при династия Тан (618 – 907 г.).
През 1380 г. Хуну екзекутира канцлера Ху Уей Юнг по подозрение в заговор, а след това премахва канцлерството и поема сам тази роля, едновременно и император – прецедент, следван през целия период Мин.Ebrey (1999), 192 – 3.Fairbank & Goldman (2006), 130. С нарастващо подозрение към министрите и подчинените си, Хуну установява Джини Уей, мрежа на тайната полиция, набирана от собствената му дворцова охрана. Те са частично отговорни за убийствата на около 100 000 души в няколко чистки в продължение на три десетилетия от управлението на императора.Fairbank & Goldman (2006), 129 – 30.
Югозападната граница
В Цинхай, саларите мюсюлмани доброволно приемат управлението на династията Мин, като техните лидери капитулират около 1370 г. Уйгурските войски на Хала Баши потъпкват въстанието на Миао пред 1370-те и се заселват в Чанде, Хунан. Мюсюлманските войски на Хуей също се заселват в Чанде, след като служат на Мин в кампании срещу други племена. През 1381 г., династията Мин анексира редица области на югозапад, които някога са били част от Царство Дали. Хуейските войски, под командването на генерал Mу Юн, който е назначен за управител на Юнан, са преселени в региона като част от усилията за колонизиране на района. До края на XIV век, около 200 хиляди военни колонисти са заселени на около 2 млн. му (350 хил. акра) на земите на днешните провинции Юнан и Гуейджоу. През по-късни периоди, в района идват още около половин милион китайски заселници. Тези миграции довеждат до съществена промяна в етническата облик на региона, тъй като повече от половината от населението вече е от нехански произход. Недоволството от политиката на такива огромни промени в броя на населението и присъствието на правителството предизвикват бунтове на народите мяо и яо през 1464 – 1466 г., които са смазани от 30-хилядна армия на Мин (включваща 1000 монголи), дошли на помощ на 160-те хиляди местни войска в Гуанси. След като ученият и философ Ван Янмин, управител на провинцията, потушава друг бунт в региона, той се застъпва за единна администрация на китайците и местните етнически групи, която да доведе до китаизация на местните народи.Ebrey (1999), 197.
Отношения с Тибет
Минши, официалната история на династията Мин, събрана по-късно от династия Цин през 1739 г., твърди, че династия Мин създава пътуващи надзорници, които да наблюдават работата на тибетската администрация, подновяват титлите на бившите служители от тибетската династия Юен и предоставя нови титли на водачите на будистките секти в Тибет.Mingshi-Geography I „明史•地理一“: 東起朝鮮，西據吐番，南包安南，北距大磧。; Geography III „明史•地理三“: 七年七月置西安行都衛於此，領河州、朵甘、烏斯藏、三衛。; Western territory III „明史•列傳第二百十七西域三“ Въпреки това, Таръл Уайли твърди, че цензурата в Минши, насочена в полза на укрепването на престижа и репутацията на минските императори на всяка цена, обърква нюансираната история на китайско-тибетските отношения по време на епохата на Мин.
Съвременните учени все още обсъждат дали династията Мин наистина е имала суверенитет над Тибет, тъй като някои смятат, че това е връзка на слаб сюзеренитет, която до голяма степен е прекъсната, когато император Джу Хуцун (управлявал от 1521 до 1567 г.), преследва будизма в полза на даоизма,Wylie (2003), 470.Wang & Nyima (1997), 1 – 40.Laird (2006), 106 – 7. а други твърдят, че значителния религиозен характер на връзките на двора на Мин с тибетските лами е слабо представен в съвременната наука.Norbu (2001), 52.Kolmaš, 32. Трети подчертават търговския аспект на отношенията, отбелязват недостатъчната наличност на коне на династията Мин и необходимостта ѝ да поддържа търговията на чай за коне с Тибет.Wang & Nyima (1997), 39 – 40.Sperling (2003), 474 – 5, 478.Perdue (2000), 273.Kolmaš, 28 – 9.Laird (2006), 131
Мин започва спорадичната си въоръжена намеса в Тибет през XIV век, а от време на време тибетците оказват въоръжена съпротива срещу набезите на династията.Langlois (1988), 139, 161.Geiss (1988), 417 – 8.Патриша Ибрей, Томас Леърд, Ван Джиауей и други сочат, че династията Мин не поддържа постоянни гарнизони в Тибет,Laird (2006), 137.Ebrey (1999), 227.Wang & Nyima (1997), 38. за разлика от бившата монголска династия Юен. Император Юнлъ (управлявал от 1572 до 1620 г.) прави опити да възстанови китайско-тибетските отношения в навечерието на монголско-тибетския съюз, сключен през 1578 г., който засяга външната политика на последвалата династия Цин (1644 – 1912) при подкрепата ѝ за Далай Лама от сектата на жълтите шапки.Kolmaš, 30 – 1.Goldstein (1997), 8.Laird (2006), 143 – 4.The Ming Biographical History Project of the Association for Asian Studies (1976), 23. Към края на XVI век, монголците се оказват в позицията на въоръжените защитници на Далай Лама, като увеличаването на присъствието им в региона Амдо кулминира в завладяването на Тибет през 1642 г. от Гуши Хан.Kolmaš, 34 – 5.Goldstein (1997), 6 – 9.Laird (2006), 152.
Император Юнлъ
Император Хуну посочва внука си Джу Юнвен като свой наследник, и той заема трона като император Джу Юнвен (1398 – 1402), след смъртта на Хуну през 1398 г. Най-могъщият от синовете на стария император, Джу Дъ, не е съгласен с това и скоро избухва конфронтация за властта между него и племенника му.Robinson (2000), 527. След като Юнвен арестува много от помощниците на Джу Дъ, той тайно организира бунт, който предизвиква три години гражданска война. Под претекст за спасяването на младия император от корумпираните му служители, Джу Дъ лично въвежда войските си в бунта. Дворецът в Нанкин е изгорен до основи, заедно със самия Юнвен, жена му, майка му и придворните му. Джу Дъ заема трона като император Юнлъ (1402 – 1424); управлението му се разглежда от учените като „второто основаване“ на династията Мин, тъй като той отменя много от политиките на баща си.Atwell (2002), 84.