Сермон е името, с което византийският летописец Йоан Скилица нарича управника на Срем, отказал да се подчини на византийския император Василий II след покоряването на по-голямата част от България през 1018 г.
Част от историците приемат „Сермон“ за лично име, а други го считат за производно от топонима „Срем“Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, Изд. „АГАТА-А“, София 2000, ISBN 954-540-020-X, с. 145, 170. Сред изследователите липсва пълен консенсус и по въпроса дали преди 1018 г. владенията на Сермон са самостоятелни или са част от българската държаваПириватрич, Самуиловата държава, с. 169 – 170. В голяма част от изследванията се приема втората теза. Според нея областта между реките Сава и Дунав, която Сермон владее, се простира в северните покрайнини на Самуилова БългарияЗлатарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 744.
След гибелта на цар Иван Владислав в началото на 1018 г. мнозинството от българските боляри се подчинява доброволно на Василий IIЗлатарски, История на българската държава през средните векове, I, 2, с. 729 – 735. Приема се, че сред тях е и братът на Сермон, Нестонг.Дуйчев, Иван. Последният защитник на Срем, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 36-37. След потушаването на няколко огнища на съпротива в планината Томор и около крепостта Томор, западно от Охридското и Преспанските езераЗлатарски, История на българската държава през средните векове, I, 2, с. 735 – 742 териториалното ядро на Самуиловото царство (западните и югозападните български краища) е превърнато във византийска военно-административна област (тема, катепанат), наречена БългарияИстория на България, том III: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 23. На Византия се покоряват и сръбските и хърватските земи, но Сремската област отказва да се подчини. Затова срещу Сермон се отправя византийският военачалник Константин Диоген. Диоген кани Сермон на преговори, но по време на срещата, състояла се край река Сава, убива българския войвода. След убийството на Сермон съпругата му предава град Срем на византийците.Златарски, История на българската държава през средните векове, I, 2, с. 742 – 744 Областта е превърната в тема Сирмиум с византийски управител. С това събитие, което историците отнасят към есента на 1018 или към първите месеци на 1019 г.Гюзелев, В., България от втората четвърт на X до началото на XI в., в: Кратка история на България, Изд. „Наука и изкуство“, София 1983, с. 75, завършва покоряването на България от византийцитеПириватрич, Самуиловата държава, с. 145.
Бележки
Категория:Комити на български комитати Категория:История на Срем Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (България)