Долна Джумая, Баракли Джумая, Байракли Джумая или Сярска Джумая (, Ираклия, до 1926 година Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή, Джумая Байракли, ) е градче в Република Гърция, Егейска Македония, център на едноименния дем Долна Джумая (Ираклия) в област Централна Македония. Градчето има 3245 жители според преброяването от 2021 година.
География Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, близо до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
История Етимология Името идва от турското cumaya, място за пазар в петък.
В Османската империя През XIX век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в Серския санджак на Османската империя. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес Благоевград. Според Васил Кънчов („Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“) съседното село Баракли
Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали – т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на Москополе през XVIII век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 100.
В 1877 година британският офицер Джеймс Бейкър („Европейска Турция“) пише:
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Джумая (Djoumaa) е посочено като селище в Сярска каза с 315 домакинства със 140 жители мюсюлмани, 700 българи и 140 власи. В Демирхисарска каза е посочено селище Паланка Джумая (Palanka-Djoumaa) с 383 домакинства и 1380 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за паланката:
В 1893 година Атанас Шопов посещава Долна Джумая и пише:
В 1892 – 1893 година директор на гръцкото училище в града е Димитриос Даманис. От 1894 година в българското училище в Долна Джумая преподава Тодор Попхристов.
Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в Сѣрска Джумая (Баракли-Джумая, Долна Джумая) живеят 6050 души, от които 4100 българи, 400 турци и 1250 власи и 300 цигани.
По голямата част от населението на паланката е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Байракли Джумая се състои от 320 българи екзархисти и 3232 българи патриаршисти гъркомани, 15 гърци, 1386 власи, 12 албанци и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.
На 12 януари 1907 година андартският капитан Стерьос Влахвеис и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.
На 6 юли 1907 година тричленна българска чета убива в Джумая гъркоманина К. Драгошлиев (Κ. Δραγοσλής).
Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители – 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали – Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е градинарството. Край селището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени чаркове, изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Градчето е освободено от четата на Яне Сандански на 23 – 24 октомври 1912 година.
В Гърция През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват.
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци от Понт, Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци – 112 бежански семейства с 438 души. В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град Хераклея Синтика (произнасян на новогръцки Ираклия).
Според официалния сайт на дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“,Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи. власи, цигани, гагаузи, тракийски гърци, понтийски гърци, малоазиатски гърци и каракачани.
+ Прекръстени с официален указ местности в дем Долна Джумая на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Алтънджи Азмак или Алкинджи Азмак Άλκιντζί Άσμάκι Месада Μεσάδαмочурище на И от Долна Джумая и на З от Баракли при местността Додовите тополи; от турското altıncı azmak, „златарско мочурище“ Кара Чали Καρά Τσαλί Ангатия Άγκαθιάместност на СИ от Долна Джумая Мангалка Μαγκάλια Псистариес Ψησταριέςместност на СЗ от Долна Джумая и на СИ от Хазнатар Златков чифлик Τσιφλίκι Ктима Κτήμαчифлик на СЗ от Долна Джумая и на С от Хазнатар
Личности
В Долна Джумая са родени българският просветен деец и революционер Борис Гайгуров, българският църковен деец Стоян Гайгуров, българските революционери Алеко Василев (Алеко паша), Ангел Коларов и други. Сред известните долноджумайци са също така гръцкият историк, писател и поет Йоргос Кафтандзис, андартският капитан Стерьос Влахвеис. Гръцкият политик Менелаос Влахвеис е по произход от Долна Джумая.
Литература Καφταντζής, Γ. - Τενεκετζής, Θ., "Η ιστορία της Ηράκλειας Νομού Σερρών και λαογραφικά Ηράκλειας", Τόμος Α', Τόμος Β', Σέρρες 1973. Описание на Долна Джумая от Васил Кънчов от 1891
Бележки
Категория:Дем Долна Джумая Категория:Арумънски селища Категория:Градове в Гърция