Юпѐр е село в Североизточна България, област Разград, община Кубрат.

География Селото се намира в най-северната част на Област Разград в близост до река Дунав. През землището на Юпер преминават Републикански път II-21 и Републикански път III-2102. Юпер отстои на 23 км от общинския център Кубрат, на 40 км от дунавското пристанище Русе, на 60 км от областния център Разград, на 103 км от столицата на Румъния Букурещ, на 187 км от черноморското пристанище Варна и на 346 км от столицата на България София.

От Русе до селото се стига през градовете Мартен и Сливо поле и селата Борисово и Черешово.

История Название Според устната традиция селото е преместено на днешното си място през XIX век, след като черкези от близкото Божурово разграбват и опожаряват първото село, построено в близост до днешния водоем Джебрище. Битуват две теории за произхода на названието на селището. Не се отличават с научно-историческа обосновка, а повече с фолклорно-битова характеристика. Според първата, селото е възникнало на мястото на временен походен лагер на отряда на кръстоносеца д'Юбер. Втората теория се основава на специфичния релефен профил на района. Според нея името на селото означава „целувка“ или мястото, в което два съседни хълма се допират, целуват (на турски език: öper - целувка).

Средновековие

През 1962 в землището на селото, на висок хълмист терен в местността Вехтите лозя на 2 км южно от селото, е разкрит славянски некропол.Петър Петров, Образуване на българската държава Според Живка Въжарова в некрополът са разкрити 74 гроба с 83 урнови (без похлупак) и 3 безурнови погребения чрез трупоизгаряне, разположени в редици или гнезда.Живка Въжарова, Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI -XI в. на територията на България // БАН // София, 1976 Не са проведени трайни укрепителни и благоустроителни мероприятия, поради което точното място на археологическата находка днес е забравено, но все още в литература то се счита като едно от станалите еталонни за археологията на ранното средновековие селища в Североизточна България.Борис Д. Борисов, Проблемът за средновековните сезонни селища от територията на дн. Югоизточна България (трансхуманс или номадизъм) // Издательский дом Stratum / Университет «Высшая антропологическая школа», 2019 / стр. 449 Османски период На 18 април 1702 г. през селото преминава при оттеглянето си антуража на английския посланик в Османската империя и медиатор на Карловицкия договор барон Уилям Пейджет (1637 – 1713). За това свидетелства английския духовник Едмънд Чишъл, който описва местността като гориста и отстояща на ден път от река Дунав.Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022

Ново време Името на село Юпер се споменява в периодичната преса през 1897 г. във връзка с разпространение на филоксера по лозите.Сеяч - дигитално копие - 25/09/1897, No. 6=7=8, 170-173 стр.

След 1916 г. в селото се заселват 22 семейства на емигранти от окупираната от Кралство Румъния Южна Добруджа.Симеонова, Румяна. Константин Симеонов Петканов - един тракиец, отдал се на Добруджанското освободително движение. // Македонски преглед 43 (3). София, МНИ. с. 116. През 1928 г. съществува проект за оземляването им с 900 декара фондова земя.Добруджа - дигитално копие - 15/06/1928, No. 66, 2 стр.

През 1930 г. селото е посетено от Дора Габе, с чието участие е организиран протестен митинг срещу Ньойския договор.ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СИЛИСТРА (1944–2016) През същата година селото е посетено и от Константин Томов, ръководител на земеделската десница БЗНС Оранжев, който говори пред събиране от 200 души.Славянин - дигитално копие - 06/05/1930, No. 10, 1 стр. През 1938 г. в селото функционира местно просветно-благотворително дружество „Добруджа".Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / бр. 55, 12 февруари 1938 г. / стр.3

В края на Втората световна война през селото преминават отряди на Червената армия и се снабдяват със стопански стоки от селото.Сведение за иззетите от съветските войски от жителите на селата Юпер и Звънарци впрегатни коне, каруци, хамути и др. и оставените в замяна такива - с. Юпер, Кубратска околия, 8 окт. 1944 г. ДА – Разград, ф. 5К, оп. 1, а.е. 40, л. 10

Местният ТКЗС е основан на 26 август 1945 и е сред най-старите и най-големите в региона. През 1970-те Юпер става център на селищна система от няколко околни села.

Исторически местни организации Във фондовете на Териториалния държавен архив в Разград се съхраняват дела и документи на следните организации в селотоarchives.government.bg: Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство „Север“ – 1955 – 1975 г. Трудово-кооперативно земеделско стопанство “Молотов" – 1945 – 1959 и 1987 – 1996 Селски общински народен съвет – 1944 – 2001 Потребителна кооперация „Надежда“ – 1929 – 1993 Народно основно училище „Св. Климент“ – 1945 – 1999 Общински комитет на Отечествения фронт – 1947 – 1987 Трудово-производителна кооперация „Свобода“ – 1964 – 1967 Клоново стопанство – 1976 – 1978 Народно читалище „Напредък“ – 1963 – 1994 Общински съвет на Българските професионални съюзи – 1979 – 1987 Аграрно-промишлен комплекс „Север“ – 1979 – 1988

Демография Мнозинството от жителите на селото са етнически българи от етнографската група на т.нар. „хърцои“; по-малката общност са цигани. Диалектът на българите принадлежи към мизийските говори. Ромите са двуезични – майчиният им език е ромски, същевременно отлично знаят и местния мизийски български говор.

Религии Всички юперчани са православни християни и се черкуват в селския храм „Свети Архангел Михаил“. Храмът е основан през 1881 и днес извършва периодични служби само на големи религиозни празници.hramove.bg От 1999 година църквата е архитектурно-художествен паметник с местно значение.Устройство на територията. Община Кубрат. Посетен на 11 октомври 2025.

Обществени институции Училището „Св. Климент“ навърши 140 години през 2012 г.

Забележителности В местностите Цайтанлъка, Коруклу дере, Голямата могила и Новите лозя с локализирани група от поне шест могили, класифицирани като археологически обект от национално значение.

Юперската кория (Мешетата, Косера) е бивша църковна гора,Становище за обявяване на защита на гора край с. Юпер @ ekoarhiv.bg днес защитена местност в землището на селото.

Редовни събития и обичаи Сред най-редовните събития в селото е селският събор, който се състои всяка година на 27 септември. Конни надбягвания на Тодоровден – нередовно, но атрактивно събитие с местно значение.

От обредните традиции е популярен самобитният местен обичай буенек (Лазаруване). Фолклорна група от селото е представяла местните музикални традиции на форуми от национално и международно ниво.Rayna Katzarova, Variations and Permutations of a Spring Melody // Akadémiai Kiadó / Studia Musicologica Academiae Scientiarum Hungaricae, T. 12, Fasc. 1/4 (1970), p.30

Естествен културен и организационен център е Народно читалище „Напредък“, основано през 1915 г. Това средище разполага с кинозала и изключително богата библиотека с разнообразна българска и преводна литература. Кухня Без специфични кулинарни традиции, юперчани се гордеят с вкусни тестени изделия (гьозлеми) и добро вино.

Личности Антон Иванов (р.1877) – роден в селото, учил в Земеделското училище в Табор, Австро-Унгария през 1907 г.Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878–1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2012, стр. 181. Пенко Ганев – кмет на Разград (1990), депутат в XXXVII народно събрание. Михаил Михайлов – участъков лекар в периода 1947 – 1950 г. Иван Маринов Крушков – участъков лекар, впоследствие професор по фармакология, съавтор на Фармакотерапевтичен справочник.

Източници

Външни препратки Етнографската група хърцои и култа към бог Хърс Юпер – фолклор и традиции, facebook.com ДА – Разград – 29 // Фонд № 684: Проучвания на селищата в Разградски окръг със сведение за с. Юпер, Разградско. (1971 г.)

Категория:Села в област Разград Категория:Населени места в община Кубрат