„Bandwagoning“ е термин в международните отношения, свързван предимно с неореалистите. Представлява присъединяването на по-слаба държава към по-силна или коалиция от силни актьори. По смисъл „bandwagoning“ е обратен на „balancing“, при който държавите се присъединяват към по-слабата коалиция, за да намалят относителната мощ на другата, по-силна коалиция. „Bandwagoing“ е въведен от Куинси Райт в „A Study of War“ (1942), а неореалистът Кенет Уолц го популяризира през 1979 г. в „Theory of International Politics“.
Според реалистите държавите рядко биха осъществили bandwagoning – само когато няма възможност за създаване на балансираща коалиция или когато географското разположение на държавата пречи на държавата да балансира (т.е. ако е заобиколена от врагове). Bandwagoning е смятан за опасна политика, тъй като позволява на вражеска държава да се сдобие с власт.
Пример за bandwagoning е участието на царство България и кралство Румъния във Втората световна война: първоначално те са на страната на Третия райх, но после се съюзяват със Съветския съюз, когато Силите на оста очевидно губят войната.Джон Мършаймър, „The Tragedy of Great Power Politics“, 2001, Ню Йорк, стр. 163.
Източници
Категория:Международни отношения