„Набуко-Запад“, наричан още Турско-австрийски газопровод, е изоставен проект за газопровод за превоз на природен газ от турско-българската граница до Австрия през територията на България (424 km), Румъния и Унгария. Източници на природен газ се очаква да бъдат Азербайджан и Иран.
Описание Това е модификация на оригиналния проект за тръбопровода „Набуко“, който е трябвало да преминава от Ерзурум в Турция до Баумгартен ан дер Март в Австрия. Целта на газопровода „Набуко“ е да диверсифицира доставчиците на природен газ и маршрутите за доставка за Европа, като по този начин намали зависимостта на континента от руските енергийни доставки. Първоначалният проект е подкрепен от няколко страни членки на ЕС, както и от САЩ, и се разглежда като конкурент на проекта „Южен поток“. Главният доставчик се очакваше да бъде Иран, с потенциални доставки от Азербайджан, Туркменистан и Египет.Nabucco venture sees Iraq as top supplier Основните доставки за „Набуко-Запад“ ще се осъществяват от находището „Шах Дениз“ чрез планувания Трансанадолски газопровод.
Газопроводът ще бъде с обща дължина 1329 km. Предвиденият годишен капацитет е 10 до 23 млрд. m3 газ. След стартирането на алтернативния руски проект „Южен поток“ се очаква бързо развитие и по този мегапроект.
Подготовката на този проект започва през 2002 г., а на 13 юли 2009 г. основните страни участници в „Набуко“ (Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия) подписват междуправителствено споразумение в Анкара в подкрепа на проекта. Проектът се осъществява от компанията Nabucco Gas Pipeline International GmbH, учредена през 2004 г. във Виена. Акционери в компанията са: OMV (Австрия), FGSZ (Унгария), Transgaz (Румъния), BOTAŞ (Турция), Български енергиен холдинг (България).
През февруари 2008 г. в дружеството влиза и компанията RWE (Германия), която също получава равен дял в проекта, за сметка на дяловете на останалите участници. През същото време френската компания Gaz de France получава отказ за включване в проекта, въпреки заявеното желание, а Газпром и OMV договарят смесено дружество с по 50% участие, което ще управлява газовия разпределителен център в Баумгартен (Австрия). През април 2013 г. RWE продава своя дял от проекта „Набуко Запад“ на OMVRWE продаде дела си в „Набуко“ на OMV, в. Монитор, 15 април 2013 г.. През май 2013 е обявено, че френският гигант GDF Suez ще се присъедини към акционерите в проектаНов партньор в „Набуко Запад“ – френската GDF Suez, Vesti.bg, 28 май 2013 г..
Nabucco International е предложила на консорциума „Шах Дениз 2“ да придобие 50% от проекта „Набуко“. Останалите 50% ще се разпределят между сегашните акционери.
След обявяването на строителството на Трансанадолския газопровод е представен проектът за Набуко-Запад.„Nabucco-West“: Abridged Pipeline Project Officially Submitted to Shah Deniz Consortium About Us Programs Regions Press Multimedia Archives Store Nabucco-West in Synergy with Trans-Anatolia Project Изграждането му зависи от решението на консорциум „Шах Дениз 2“ за предпочитан маршрут за износ на природен газ и транспортирането му до Централна Европа. След решението му в края на юни 2013 г. да предпочете Трансадриатическия газопровод пред Набуко, акционерите на Набуко трябва да решат следващите стъпки за развитието на проекта.NABUCCO: Shah Deniz II Decision a Setback for Planned European Gas Highway
В края на месец юни 2013 г. консорциумът „Шах Дениз 2“ ще обяви предпочитаното трасе за износ на природен газ и транспортирането му до Централна Европа.
Строителството на „Набуко Запад“ може да започне през 2015 г. Първите доставки могат да бъдат в периода от края на 2018 до началото на 2019 г.
Мотивация Проектът „Набуко“ е подкрепен от Европейския съюз и САЩ. В програмата за трансевропейските енергийни мрежи (TEN – E), газопроводът „Набуко“ е определен като проект от стратегическо значение. Една от целите на проекта е да подобри достъпът на Европейския съюз до източниците на природен газ в региона на Каспийско море и Близкия изток. Проектът е задвижван от намерението на Съюза да диверсифицира своите текущи енергийни доставки и да се намали зависимостта си от руските енергийни доставки (Русия е най-големият доставчик на газ за Европа). Една от причините за търсенето на алтернативни доставчици, източници и маршрути са газовите спорове между Русия и Украйна. Освен това, според Европейската комисия, потреблението на газ в Европа се очаква да се увеличи от 502 милиарда m³ през 2005 г. на 815 милиарда m³ през 2030 г., което означава, че сама Русия няма да бъде в състояние да задоволи търсенето.
Югоизточна Европа е важна, тъй като много региони са силно зависими от вноса на руски газ. Набуко има за цел да разнообрази доставките на газ, за да увеличи конкуренцията и сигурността. Симон Пирани, старши научен сътрудник от Оксфордския университет за енергийни изследвания, представя на делегатите на Украинския енергиен форум през 2013 г. списък с цени от руския вестник „Известия“: „Това, което те показват, са цените, по които се закупува руският газ в различните европейски страни и това показва нещо много просто. Ако сте част от Източна Европа и сте силно зависими от руския газ, вие плащате повече от $500/TCM; ако сте в Обединеното кралство, където имаме почти пълно господство над този вид пазар, плащате $300, или $370+ в Германия, което е някъде по средата.“"Eastern Europe: Import Dependence, Higher Prices", Naturalgaseurope.com, 2 април 2013.
История Подготовки за проекта „Набуко“ започват през февруари 2002 г., когато първите преговори се провеждат между австрийската OMV и турската BOTAŞ. През юни 2002 г. пет компании (OMV от Австрия, MOL Group Унгария, Булгаргаз България, Transgaz Румъния и BOTAŞ от Турция) подписват протокол за намерението за построяването на газопровода Набуко. Протоколът е последван от споразумение за сътрудничество през октомври 2002 г. Името „Набуко“ идва от едноименната известна опера на Джузепе Верди, която петте партньора са слушали във Виенската държавна опера след срещата. През декември 2003 г. Европейската комисия отпуска финансиране в размер на 50% от общия размер на предвидените допустими разходи за проучване на възможностите за реализация, включително анализ на пазара, както и технически, икономически и финансови проучвания. На 28 юни 2005 г. от петте партньора в Набуко се подписва договорът за съвместно предприятие. Споразумението на министрите по въпроса за газопровода Набуко е подписано на 26 юни 2006 г. във Виена. На 12 септември 2007 г. Йозиас ван Аартсен е избран от Европейската комисия за координатор на проекта Набуко."Hopes revived for stalled Nabucco pipeline", EurActiv, 18 септември 2007. През февруари 2008 г. немското дружество RWE става акционер в консорциума."RWE keen on Nabucco supplies", Upstream Online, 19 октомври 2007.
На 11 юни 2008 г. е подписан първият договор за доставка на газ от Азербайджан през газопровода Набуко за България. Dempsey, Judy, "EU natural gas pipeline project gets first order", The New York Times, 11 юни 2008. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев потвърждава на 29 януари 2009 г., че Азербайджан планира най-малко да удвои производството си на газ през следващите пет години, с което да осигури доставките за тръбопровода."DAVOS-Azeri chief urges political, financial will for Nabucco" , Reuters, 29 януари 2009. На 12 април 2009 г. министърът на енергетиката на Турция Хилми Гюлер потвърждава, че Турция е готова да подпише споразумение, ако 15% от природния газ преминава през газопровода Набуко."Turkey Hopes to Sign Nabucco Deal by June" , The Journal of Turkish Weekly, 12 април 2009.
Срещата на партньорите се състои на 27 януари 2009 г. в Будапеща."Proposed Nabucco Gas Pipeline Gets European Bank Backing", Deutsche Welle, 27 януари 2009. На срещата на високо равнище в София на 24 – 25 април 2009 г. газопроводът Набуко е обсъден наред с други енергийни въпроси "President Gül invited to Nabucco summit with EU leaders" , Today's Zaman, 23 април 2009., както и на срещата за Южен коридор в Прага на 8 май 2009 г.
Междуправителственото споразумение между Турция, Румъния, България, Унгария и Австрия е подписано от петте премиера на 13 юли 2009 г. в Анкара."Europe gas pipeline deal agreed", BBC News, 13 юли 2009. По време на церемонията ЕС е представян от председателя Жозе Мануел Барозу и комисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, а САЩ са представени от специалния пратеник по Евроазиатската енергетика Ричард Морнингстар и от почетния член на Сенатския комитет на САЩ по външни отношения, сенатор Ричард Лугър."Nabucco Summits Begins" , Turkish Press, 13 юли 2009. Kelly, Ian, "Signing Ceremony for the Intergovernmental Agreement on the Nabucco Pipeline", U.S. Department of State, 13 юли 2009. Унгария ратифицира споразумението на 20 октомври 2009 г.Koranyi, Balazs, "Hungary Parliament ratifies Nabucco pipeline deal" , Reuters, 20 октомври 2009., а България – на 3 февруари 2010 г.Tsolova, Tsvetelia, "Bulgaria parliament ratifies Nabucco gas project" , Reuters, 3 февруари 2010. Румъния ратифицира споразумението на 16 февруари 2010 г. Турция е последната страна, която го ратифицира на 4 март 2010 г.Senerdem, Melis "Turkmen gas deal for Nabucco seen in months-RWE exec" , Reuters, 5 март 2009.Badalova, A., "RWE: Ratifying Nabucco agreement by Turkey gives Azerbaijan and Turkmenistan basis for conclusion of gas contracts" , Trend News Agency, 5 март 2009.
Правната рамка, създадена с междуправителственото споразумение, е подсилена с подписването през 2011 г. на Споразуменията за подкрепа на проекта (PSAs) между Набуко и всяка от транзитните държави. Основните елементи на PSAs са утвърждаване на преференциален регулаторен транзитен режим по силата на правото на ЕС, защита на газопровода Набуко от потенциални дискриминационни промени в закона и подкрепа за законодателни и административни действия за по-нататъшното изпълнение на проекта"Nabucco Project Support Agreements finalised and signed", Pipelinesinternational.com, 9 юни 2011.
През май 2012 г. консорциумът „Набуко“ представя предложението „Набуко-Запад“ на консорциума „Шах Дениз“. На 10 януари 2013 г. Набуко Интернешенъл (Nabucco International) и Шах Дениз Партнърс (Shah Deniz partners) подписват споразумение за финансиране. Според споразумението Шах Дениз Партнърс ще вземат дял от 50% в проекта, ако е избран като маршрут за износа на газа на Шах ДенизTsolova, Tsvetelia; Gloystein, Henning, "Nabucco pipeline boosts prospects with Azeri deal" , Reuters, 10 януари 2013.
Решението за избор на газопровода за европейския експорт на Шах Дениз се очаква да се вземе на 30 юни 2013 г. На 3 март 2013 г. Набуко Интернешенъл подписва меморандум за разбирателство с консорциума TANAP. Консорциумите Шах Дениз и Танап са подписали подобни споразумения и с партньорите по конкурентния проект за Трансадриатическия газопровод. Prodhan, Georgina, "Nabucco signs cooperation deal with TANAP" , Reuters, 4 март 2013. На 28 юни 2013 г. консорциумът Шах Дениз обявява, че е избрал Трансадриатическия газопровод пред Набуко за износа си на газ "Shah Deniz Project Selects TAP As European Gas Pipeline", The Wall Street Journal, 28 юни 2013., което кара главният изпълнителен директор на OMV Герхард Ройс да раглежда проекта Набуко като „приключил“. "EU-backed Nabucco project 'over' after rival pipeline wins Azeri gas bid", EurActiv, 27 юни 2013.
Източници
Вижте също Син поток Южен поток Трансанадолски газопровод Транс-Каспийски газопровод
Категория:Газопроводи Категория:Неизградени сгради и съоръжения Категория:Газопроводи в Азербайджан Категория:Газопроводи в Турция Категория:Газопроводи в България Категория:Транспорт в Румъния Категория:Енергетика на Румъния Категория:Газопроводи в Унгария Категория:Газопроводи в Австрия Категория:Отношения между Европейския съюз и Турция