Абла̀ция (, „отнемане“) е отнемането на материал от повърхността на даден обект.
Терминът се използва в различни области на науката и техниката, сред които: В генетиката – като синоним на генно заглушаване В клетъчната биология – за унищожаване или отстраняване на клетки в клетъчна култура В геологията – за вид повърхностна ерозия, повърхностно отмиване на скала или почва Аблация (глациология) – намаляване на снежната или ледената покривка вследствие на сублимация или съчетание от топене и изпарение.Речник на чуждите думи в българския език, изд. БАН, 1993, стр. 18. ISBN 954-430-144-5 В медицината – като синоним на отрязване, ампутация. Понастоящем катетърната аблация е общоприет и рутинно прилаган метод за лечение на голяма част от надкамерните сърдечни аритмии, както и на някои камерни аритмии. Хирургичната аблация се прилага рядко, а фармакологичната вече има само историческо значение, тъй като вече не се прилага. Катетърна аблация се извършва само в специално оборудвани електрофизиологични лаборатории. В космическите полети – използва се за създаването на топлинен щит за еднократно използване при кацане на спускаем апарат в атмосферата на Земята или други небесни тела с атмосфера.
Източници