Сухарто () е индонезийски генерал и политик, втори президент на Индонезия (от 1967 до 1998 година). Офицер от Индонезийската национална революция. След 1991 г. е известен и като Хаджи Мухамад Сухарто ().
Сухарто е обявен за най-корумпирания ръководител в света. Според организацията Прозрачност без граници по време на 32-годишното си авторитарно управление Сухарто и семейството му са натрупали богатство, оценявано на между 15 и 35 милиарда щатски долара . Според историците с издигането му във властта между 1965 и 1968 г. армията е избила близо 800 хиляди комунистически симпатизанти и още 300 хиляди души при военни операции срещу движения за независимост в Западна Нова Гвинея, Ачех и Източен Тимор.
Неговото 32-годишно управление, обаче, освен с ендемична по размери корупция, кланета и масови нарушения на човешките права, е белязано и от бързо икономическо развитие и политическа стабилност. Затова мнозина и днес си спомнят с носталгия за ерата на Сухарто, когато Индонезия е един от икономическите тигри на Азия. За тези свои заслуги той получава прозвището „баща на развитието“.Виктор Стефанов, „Почина Сухарто – „бащата на развитието“ , dnes.dir.bg, 27 януари 2008
Сухарто идва на власт на 30 септември 1965 година след провален опит за комунистически преврат срещу Сукарно. Той е принуден да се оттегли от президентския пост през 1998 г., когато финансовата криза в Азия предизвиква икономически и социален хаос, довел до масови улични протести с искания за по-голяма демокрация. При безредиците загиват най-малко 1200 души.
След оставката на Сухарто Индонезия на практика изпада в състояние на гражданска война. Почти във всички райони на страната започват сблъсъци на религиозна, етническа и сепаратистка основа. След като Източен Тимор получава независимост, за отделяне от Индонезия се обявяват сепаратистки групировки в Западна Нова Гвинея, Ачех, Риау, Западен Калимантан и Южно Сулавеси. Индонезия се сблъсква с ново явление – тероризма.
През 2000 г. срещу Сухарто са повдигнати обвинения в корупция и злоупотреби с държавни средства, но делото е отхвърлено от съда заради лошото му здравословно състояние. Но въпреки настояванията на редица депутати от парламента, тогавашният президент Сусило Бамбанг Юдойоно отлага реабилитирането му. За престъпленията, извършени през 32-годишното авторитарно управление на Сухарто, започва разследване на Националната комисия по правата на човека. Правозащитниците повдигат срещу него седем тежки обвинения, между които в геноцид и масово изтребване на цивилни в Източен Тимор и Западна Нова Гвинея.
На 30 август 2007 г. ген. Сухарто печели съдебно дело за морални щети на стойност над 100 млн. щ.д. обезщетение срещу списание „Тайм“. Върховният съд на Индонезия отсъжда списанието да изплати на Сухарто 1 трилион рупии (106 млн. щ.д.), като публикува извинение. „Тайм“ публикувана статия през май 1999 г. с твърдението, че Сухарто е укрил огромна сума пари в чужбина.Вячеслав Тунев, „Желязната ръка Сухарто си отиде“, в. „Монитор“, 28 януари 2008 г. (архивирано от оригинала) Сухарто умира на 27 януари 2008 г.
Ранен живот Сухарто е роден на 8 юни 1921 г. в тогавашна Нидерландска Индия в селцето Кемусук, 15 km западно от Йогякарта, която е в сърцето на яванската култура.Tom Lansford. Historical Dictionary of U.S. Diplomacy since the Cold War. Scarecrow Press; 10 September 2007. . p. 260. Той е дете на етнически яванци и единствено дете от втория брак на баща си. Баща му, Кертосудиро, вече има две деца от предишния си брак и работи в сферата на селскостопанското напояване. Пет седмици след раждането на Сухарто, майка му претърпява нервен срив, а грижите за детето поема пралелята му по бащина линия, Кромодиржо. Родителите му се развеждат, когато Сухарто е още малък, но по-късно се събират отново. През следващите години живее ту при майка си, ту при баща си.McDonald (1980), p. 11.
През 1931 г. Сухарто заминава да учи в град Уоногири. Там той се запознава с Даржатми – шаман на яванските мистични изкуства и лечение чрез вярва. Това преживяване му повлиява дълбоко, а по-късно като президент Сухарто се обгражда с мощен символизъм. Парите за обучението му, обаче, не стигат, което го принуждава да се върне обратно при баща си в Кемусук, където продължава да учи в по-евтино училище в Йогякарта до 1939 г.
Израстването на Сухарто контрастира с това на водещите индонезийски националисти като Сукарно, тъй като Сухарто почти не изпитва интерес към антиколониализма или към политическите проблеми извън тези, които непосредствено го засягат. За разлика от Сукарно, той има много малък досег с нидерландските колонизатори. Съответно, той не научава нидерландски език в детството си, а едва след като влиза в редиците на нидерландската армия през 1940 г.
Военна кариера Втора световна война и японска окупация Сухато завършва училище на 18-годишна възраст е започва чиновническа работа в банка в Урянтаро. Той е принуден да напусне, след като скъсва единствените си работни дрехи при инцидент с велосипед..McDonald (1980), p. 12 – 13 След период на безработица, той се присъединява към Кралската холандска източноиндийска армия през юни 1940 г. и започва обучението си в Гомбонг близо до Йогякарта. Докато Нидерландия се намира под немска окупация, а Японската империя цели достъп до индонезийските нефтени запаси, холандците отварят приема на яванци в армията, който до този момент е бил забранен.McDonald (1980), p. 13 Сухарто е назначен в 13-и батальон в Рампал, повишен е в сержант, след което е изпратен в резерва.
След като холандците се предават пред настъпващите японски сили през март 1942 г., Сухарто напуска армията и се връща в Урянторо. След месеци без работа, той става един от хилядите индонезийци, които грабват възможността да се присъединят към силите по сигурността, организирани от японците, ставайки част от полицията в Йогякарта. През октомври 1943 г. Сухарто се премества от полицията в новосформираната от японците милиция „Защитници на отечеството“. Докато се обучава за взводен командир, той се запознава с местния вариант на японското бушидо, който се използва за индоктриниране на войската. Това обучение насажда антихоландска и пронационалистка мисъл, което е и целта на японските военни. Срещата с националистическата и военната идеология дълбоко повлиява на начина на мислене на Сухарто.
Сухарто е назначен в батальон на брегова охрана южно от Йогякарта, след което е приет на обучение за командир на рота в Богор от април до август 1944 г. Като ротен командир той провежда обучение на новите членове на „Защитници на отечеството“ в Суракарта, Джакарта и Мадиун. Японската капитулация и обявяването на независимостта на Индонезия през август 1945 г. настъпват, докато Сухарто е назначен в отдалечена планинска местност, където обучава нови попълнения, заместващи екзекутираните от японците бунтовници от „Защитници на отечеството“, които се надигат през февруари.
Индонезийска национална революция Два дни след като японците капитулират, борците за независимост Сукарно и Мохамат Хата обявяват независимостта на Индонезия, като първият става президент, а вторият става вицепрезидент на новата република. Сухарто разпуска войските си по заповед на японското командване и се завръща в Йогякарта.McDonald (1980), p. 14. Докато републиканските групи се надигат, за да отстояват индонезийската независимост, Сухатро се включва в ново формирования на новообразуваната индонезийска армия. Тъй като вече има опит от „Защитници на отечеството“, той е назначен за заместник-командир, а впоследствие е повишен на командир на батальон, когато републиканските сили са официално организирани през октомври 1945 г. Сухарто участва в съпротивата срещу колонизаторите при Магеланг и Семаранг, като впоследствие е назначен за началник на бригада като подполковник.McDonald (1980), p. 16. След това е повишен на майор и поема ръководството над 10-и батальон.
Пристигането на съюзническите сили, които целят възвръщането на ситуацията до status quo ante bellum, бързо довежда до сблъсъците между индонезийските републиканци и връщащите се нидерландци, подпомагани от британците. Сухатро предвожда войските си, които трябва да спрат настъплението на нидерландската T бригада на 17 май 1946 г. Това го издига в очите на подполковник Сунарто Кусумодиржо, който го кани да изготвят работните насоки за организирането и обединяването на командната структура на индонезийските сили. Военните сили на Индонезия непрекъснато се преструктурират. Към август 1946 г. Сухатро е началник на 4-то военно регионално командване, стационирано в Йогякарта. Към края на годината дивизията е отговорна за защитата на западния и югозападния фронт на Йогякарта от холандските войски. Нидерландците по това време докладват, че с цел да генерира приходи, Сухарто спомага внасянето на опиум през територията му. През септември 1948 г. Сухарто се среща с Маноуар Мусо, председател на Комунистическата партия на Индонезия, в опит за постигане на примирие с комунистическото въстание в Мадиун.
През декември 1948 г. холандците залавят Сукарно и Хара в Йогякарта. Сухарто командва два батальона, които водят партизанска война срещу колонизаторите от хълмовете около града. Призори на 1 март 1949 г. силите на Сухарто и местната милиция нападат града и завземат контрола над него, като го задържат до обед.Soeharto, G. Dwipayana & Ramadhan K.H. (1989), pp. 61 – 62 Офанзивата вдъхновява гражданите, които започват да си мислят, че холандците са загубили партизанската война. В международен план, Съветът за сигурност на ООН натиска холандците да прекратят военната офанзива и да предприемат преговори. В крайна сметка, това води до изтеглянето на холандските войски от Йогякарта през юни 1949 г. и до пълно прехвърляне на суверенитета през декември 1949 г. Сухарто е главно отговорен за възвръщането на Йогякарта след отстъплението на холандците.
По време на революцията, Сухарто се жени за Сити Хартина, дъщеря на благородник. Уреденият брак се оказва траен, продължавайки до смъртта на Хартина през 1996 г. Двамата имат шест деца.
След революцията
В годините след индонезийската война за независимост, Сухарто служи в Националната армия на Индонезия, главно на Ява. През 1950 г., вече като полковник, той участва в потушаването на въстание в Макасар, което е организирано от бивши колониални войници, поддържащи държавата Източна Индонезия, организирана от Нидерландия като федерална единица в състава на Съединените индонезийски щати (1949 – 1950). По време на престоя си в Макасар, Сухарто се запознава със съседа си, Бухарудин Юсуф Хабиби, който по-късно става вицепрезидент на Сухарто и го наследява като президент. През 1951 – 1952 г. Сухарто води войските си срещу ислямисткия бунт на 426-и батальон в окръг Клатен, Централна Ява. През 1953 г. е назначен да води четири батальона срещу ислямистките бунтовници в северозападните части на Централна Джава. Освен това той се опитва да изкорени левите симпатии сред войниците си. Приживяваният му през този период оставят у Сухарто дълбоко отвращение към исляма и комунизма.
В периода 1956 – 1959 г. служи като командир на дивизията Дипонегоро, стационирана в Семаранг, която е отговорна за Централна Ява и Йогякарта. Взаимоотношенията му с известните бизнесмени Лием Сиое Лионг и Боб Хасан, които поддържа и по време на президентството си, се зараждат в Ценртална Ява, където се замесва в поредица доходоносни начинания, чиято главна цел е да поддържат бедните военните сили да функционират нормално. Обаче, военните антикорупционни изследвания от 1959 г. уличават Сухарто в участие в контрабанден скандал. След като е освободен от длъжност, той е прехвърлен във военно училище в Бандунг. Там той е произведен в бригаден генерал, а в края на 1960 г. вече е заместник началник-щаб на армията. На 6 март 1961 г. му е поверено командването над Стратегическата резерва на армията – въздушна сила в бойна готовност, стационирана в Джакарта.