Рататуи () е американски анимационен комедийно-драматичен филм от 2007 г., продуциран от Пиксар Анимейшън Студиос за Уолт Дисни Пикчърс. Филмът е написан и режисиран от Брад Бърд и продуциран от Брад Луис, по оригинална идея на Ян Пинкава, който е кредитиран за създаването на историята на филма заедно с Бърд и Джим Капобианко. Филмът е озвучен с гласовете на Патън Осуалт, Лу Романо, Иън Холм, Джанийн Гарафало, Питър О'Тул, Брайън Денехи, Питър Сон и Брад Гарет. Заглавието се отнася до френското ястие рататуй, но също така препраща и към вида на главния герой – плъх. Действието се развива основно в Париж, а сюжетът проследява млад плъх на име Реми (Осуалт), който мечтае да стане готвач в ресторанта на Огюст Густо (Гарет) и се опитва да постигне целта си, като създава неочаквано партньорство с мияча на съдове Алфредо Лингуини (Романо).
Разработката на Рататуи започва през 2000 г., когато Ян Пинкава създава оригиналната концепция за филма, въпреки че никога не е официално назначен за негов режисьор. През 2005 г., след напускането на Пинкава от Пиксар поради липса на увереност в развитието на историята, Брад Бърд е поканен да поеме режисурата и да преработи сюжета. Бърд и част от екипа на филма посещават Париж, за да почерпят вдъхновение. За да създадат автентичната анимация на храната във филма, екипът се консултира с готвачи както от Франция, така и от Съединените щати. Брад Луис дори преминава стаж в ресторанта на Томас Келер, където Келер създава ястие, използвано във филма. Музиката, вдъхновена от Париж, е композирана от Майкъл Джакино.
Премиерата на Рататуи е на 22 юни 2007 г. в Кодак Тиътър в Лос Анджелис, Калифорния, а широко разпространение в Съединените щати получава на 29 юни. Филмът се превръща в критически и търговски успех, като реализира приходи от 623,7 милиона долара в световен мащаб. Завършва киноразпространението си като шестия най-касов филм за 2007 г. и вторият най-успешен анимационен филм за годината (след Шрек Трети). Филмът получава широко одобрение заради сценария, анимацията, хумора, озвучаването и музиката на Майкъл Джакино. Печели Оскар за най-добър анимационен филм и е номиниран за още няколко награди, включително за най-добър оригинален сценарий. През 2016 г. в международна анкета на филмови критици, проведена от Би Би Си, Рататуи е обявен за един от 100-те най-велики филма на 21 век.
Сюжет Реми, млад плъх с изострени сетива за вкус и обоняние, мечтае да стане готвач като своя човешки идол – покойния Огюст Густо. За разлика от Реми, останалата част от колонията, включително по-големият му брат Емил и баща им Джанго, водач на клана, се хранят само за оцеляване и се боят от хората. Плъховете живеят на тавана на възрастна жена край Париж, но когато тя ги открива, Реми се отделя от останалите при прибързаното им бягство. Насърчен от въображаемия Густо, той тръгва да изследва и се озовава на покрива на ресторанта, носещ името на своя идол.
Реми вижда как новият мияч на съдове в ресторанта, Алфредо Лингуини, се мъчи да поправи супа, която е развалил, и се намесва, за да помогне. Лингуини забелязва Реми, но пази присъствието му в тайна от Скинър – бившият су-шеф на Густо и нов собственик и главен готвач на ресторанта. Скинър се конфронтира с Лингуини за супата, но тя по погрешка бива сервирана и изненадващо се превръща в хит. Колет Тату, единствената жена-готвач в ресторанта, убеждава Скинър да задържи Лингуини и да подкрепи мотото на Густо: „Всеки може да готви“. Скинър нарежда на Лингуини да възпроизведе супата, но забелязва Реми и му заповядва да го изведе навън и да го убие. Насаме, Лингуини осъзнава, че Реми го разбира, и го убеждава да му помага в готвенето.
Реми управлява движенията на Лингуини като марионетка, като дърпа косата му, докато се крие под шапката му. Те възпроизвеждат супата и продължават да готвят в ресторанта. Колет неохотно обучава Лингуини, но постепенно оценява, че той следва съветите ѝ. По-късно, Реми открива Емил и се събира отново с колонията. След като казва на Джанго, че възнамерява да остане в ресторанта, баща му му показва група отровени плъхове, за да го убеди, че хората са опасни. Реми пренебрегва предупреждението и си тръгва.
Междувременно, Скинър открива от писмо на покойната майка на Лингуини, че той е незаконен син на Густо и съответно законният наследник на ресторанта. Скинър е шокиран и разгневен от това разкритие, тъй като завещанието на Густо гласи, че ресторантът ще бъде наследен само ако не се появи наследник в рамките на две години след смъртта му. След като адвокатът му потвърждава, че Лингуини е наследникът, Скинър скрива доказателството в плик. Реми успява да избяга с него и го показва на Лингуини, който уволнява Скинър и прекратява линия от замразени храни, създадена от него. Ресторантът процъфтява, докато рецептите на Реми набират популярност, а Лингуини започва романтична връзка с Колет. Критикът на храна Антон Его, чиято предишна отрицателна рецензия косвено довежда до смъртта на Густо, съобщава на Лингуини, че ще направи нова рецензия на ресторанта на следващия ден. След като Лингуини си приписва заслугите за готвенето на Реми на пресконференция, двамата се скарват. В отмъщение, Реми повежда колонията на набег в килерите на ресторанта. Лингуини пристига, за да се извини, но като открива нахлуването, ядосано изгонва Реми и останалите от ресторанта.
На следващия ден, Скинър залавя Реми, но той бързо е освободен от Джанго и Емил. След като се връща в ресторанта, Реми се сдобрява с Лингуини, който разкрива на персонала кой е Реми и как готви. Всички служители напускат веднага. Спомняйки си мотото на Густо, Колет се връща, за да помогне, а плъховете започват да готвят под ръководството на Реми, докато Лингуини обслужва клиентите. Скинър и здравният инспектор се опитват да попречат, но плъховете ги завързват, запушват устите им и ги заключват в килера. Реми приготвя вариация на рататуй, който събужда у Его скъпи спомени от гозбите на майка му. Възхитен, Его иска да се запознае с готвача и остава шокиран, когато му представят Реми. На следващия ден, критикът пише рецензия, в която заявява, че вече разбира мотото на Густо и описва Реми, без да разкрива, че е плъх.
Скинър и здравният инспектор са освободени, а ресторантът на Густо е затворен, което коства на Его работата и репутацията му. Реми, Лингуини и Колет отварят бистро, наречено Ла Рататуи, в което преобразеният Его инвестира и често посещава. Колонията плъхове се установява на тавана на бистрото като новия си дом.
Актьорски състав
Производство
Ян Пинкава създава концепцията през 2000 г., като разработва оригиналния дизайн, декорите, героите и основната сюжетна линия, но така и не е официално обявен за режисьор на филма. През 2004 г. Пиксар добавя Боб Питърсън като сърежисьор и му възлага изцяло контрол върху историята. След три месеца и при липса на увереност в развитието на сюжета, ръководството на студиото се обръща към режисьора на Феноменалните Брад Бърд, който поема режисурата именно когато Пинкава напуска Пиксар през 2005 г. (макар че запазва кредит като съсценарист), а Питърсън напуска проекта, за да се върне към работата си по В небето. Бърд е привлечен от филма заради неговата абсурдна концепция и движещия конфликт: че плъховете се страхуват от кухни, а един плъх иска да работи в такава. Освен това, Бърд е очарован от възможността филмът да бъде изграден като физическа комедия, като персонажът на Лингуини предоставя безкрайни забавления за аниматорите. Бърд пренаписва историята с промяна на акцентите: убива Густо, дава по-големи роли на Скинър и Колет, както и променя визията на плъховете, за да изглеждат по-малко антропоморфни.
Тъй като Рататуи е замислен като романтично и живописно виждане за Париж, с отличителна идентичност спрямо предишните филми на студиото, режисьорът Брад Бърд, продуцентът Брад Луис и част от екипа прекарват една седмица в града, за да разберат по-добре атмосферата му. Те предприемат обиколка с мотоциклет и вечерят в пет от най-елитните ресторанти. Във филма има и множество сцени, свързани с вода – една от тях е разположена в канализацията и се оказва по-сложна за реализация дори от сцената със синия кит в Търсенето на Немо. В една сцена Лингуини е мокър, след като скача в Сена, за да спаси Реми. Служител на Пиксар (координатор в отдела за осветление и оцветяване – Кестън Мигдал) скача в басейна на студиото, облечен в готварска униформа и престилка, за да провери кои части от дрехите полепват по тялото и кои стават прозрачни при намокряне.
Едно от предизвикателствата пред създателите на филма е създаването на компютърно генерирани изображения на храна, която изглеждат апетитно. За целта се консултират с гурме готвачи както в САЩ, така и във Франция, а аниматорите посещават кулинарни курсове в готварски училища в района на Сан Франциско, за да разберат как функционира една професионална кухня. Ръководителят на отдела по декори и оформление, Майкъл Уарч, който е професионален готвач с диплома от кулинарна академия преди да започне работа в Пиксар, помага с преподаването и консултирането на аниматорите. Той също така приготвя ястията, използвани от отделите по художествено оформление, текстури и осветление, ефекти и 3D моделиране. Известният готвач Томас Келър позволява на продуцента Брад Луис да бъде стажант в кухнята на своя ресторант. За кулминацията на филма Келър предлага изискана, пластово подредена версия на основното ястие, което плъховете да сготвят – наречена конфи баалди. За да изглеждат плодовете и зеленчуците по-реалистично, е използвана същата техника на разсейване на светлината под повърхността, която се използва за кожата във Феноменалните, а нови софтуерни програми добавят органична текстура и движение на храната. Илюзията се допълва от музика, диалози и абстрактни визуални образи, които представят как героите възприемат вкуса на храната. Тези визуални метафори на вкуса са създадени от аниматора Мишел Гание, вдъхновен от работата на Оскар Фишингер и Норман Макларън. За да създаде реалистична купчина компост, художественият отдел заснема петнадесет различни вида плодове и зеленчуци – като ябълки, горски плодове, банани, гъби, портокали, броколи и маруля – в процеса на гниене.
Актьорите се стремят да направят френските си акценти автентични, но и разбираеми. Джон Раценбъргър отбелязва, че често неусетно преминава към италиански акцент. Иън Холм е избран за ролята на Скинър, след като Брад Бърд го вижда в трилогията Властелинът на пръстените. Според дизайнера на Пиксар Джейсън Диймър: „Повечето от героите са проектирани още когато Ян [Пинкава] е режисьор… Той има изключителен усет към скулптурната форма“. Според Пинкава образът на критика Антон Его е създаден така, че да напомня на лешояд. За да се спести време, човешките герои са проектирани и анимирани без пръсти на краката. Дейна Карви първоначално е поканен за роля, но отказва, тъй като по това време се е посветил на отглеждането на децата си.
Специалистката по плъхове Деби Дюкомън консултира относно навиците и характеристиките на плъховете. Освен нейните съвети, Пиксар поставя вивариум с домашни плъхове в един от коридорите за повече от година, за да може екипът да изучава движенията на козината, муцуните, ушите, лапите и опашките на животните по време на бягане.
В рекламни материали Интел отбелязва, че тяхната платформа осигурява 30% по-добра производителност при софтуера за рендериране. Те включват Рататуи в някои от своите маркетингови кампании.
Филмът е анимиран с традиционни методи, а не чрез моушън кепчър (улавяне на движения в реално време). Брад Бърд отбелязва това в надписите, защото смята, че във филмовата индустрия се налага тенденция към реално улавяне на актьорска игра за сметка на класическата анимация кадър по кадър – техника, която той „обича и е горд, че са използвали“ във филма.
Музика