Тодор Лазаров Хаджидимитриев (Хаджидимитров) () с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Лазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя. Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и става прогимназиален учител в Щип. Председател е на българското църковно-училищно настоятелство в града. След една година напуска училището и се занимава с търговия. Лазаров говори френски, османски турски и персийски.
Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894 година, заклет от Даме Груев. През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Председател е на Щипския революционен комитет. Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера. След неуспешния опит за убийство на предателя Георги Иванов в Щип през юни 1899 година е арестуван е от османските власти заедно с Христо Попкоцев и двамата са осъдени по на 4 години, които Лазаров излежава в затворите в Скопие и Прищина.
Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам.
След Младотурската революция в 1908 година е освободен. Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното бюро на партията.
След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, през 1909 – 1910 година Лазаров заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов.Алманах „Македония“, София 1931 г., стр.777Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15. Лазаров изпраща през Кюстендилския пограничен пункт чети и оръжие.
Заболял от туберкулоза, се самоубива при вестта за обявяването на Балканската война.Македонски научен институтАлманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 315.
Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:
Родословие
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Щип Категория:Починали в София Категория:Български самоубийци