Владимировци е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, област Разград.
География Владимировци е разположено на Владимировския рът, част от северните полегати хълмове на Самуилските височини, източно от долината на река Сенковец и югоизточно от долината на река Паламарска. До селото се достига по третокласния Републикански път III-2005, който изкачва билото на Лудогорското плато. Южно от селото се намира Държавна дивечовъдна станция „Паламара“.Абтула, Абтула. История на село Владимировци. Краеведско изследване. 2013. Посетен на 18 ноември 2025.
История Районът е населяван през Античността, за което има археологически свидетелства. В землището на селото Йордан Стефанов описва две надробни могили в местността Коджа юк и още една в местността Арпалък.
Свидетелство за човешка дейност в района през Средновековието е откритото крайпътно укрепление от периода на Първото българско царство. Днес то е познато като Калето (Асар кале) и заема площ от около 36 квадратни метра в местността Асарлък южно от селото.С. Владимировци – крепост Асар кале. bulgariancastles.com. Посетен на 18 ноември 2025.
Легенда за името на селото Цар Борис покръстил своя народ и скъсал със старата езическа вяра в Слънцето, за да свърже на ведно българи и славяни. След това сам се покаял и помонашил и се оттеглил в манастир, като оставил за цар сина си Владимир. Княз Владимир обаче намислил да върне старата езическа вяра и започнал да гони християните. Научил се за това бащата, излязъл от манастира, уловил сина си и сурово го наказал. Ослепил го и го затворил в крепостта, която била най-високия рид, над пресъхналата сега река Паламара, при село Владимировци. В крепостта живеели верни на свети цар Борис хора. Камбаните в нея приканвали сутрин и вечер новопокръстените за молитва и покаяние. Светият цар поръчал за издигнат голям каменен кръст пред портата на крепостта и под него да погребат ослепения му син, ако се покае до края на дните си, а ако не стори това, да го заровят извън крепостта без знак и без следа, за да не се запази никакъв спомен за него.
Скръбно минавали дните на последните години на Владимир. Тежко изкупувал той провинението си. С тъга посрещал изгревите, с тъга изпращал залезите на Слънцето и колчем минел покрай каменния кръст, заплаквал, а от безжизнените му очи потичали кървави сълзи. Едничката му радост била да слиза опипом от крепостта до изворчето, което се намирало под крепостта Извора на слепия. А крепостта и селото били наречени Владимировци.
Ново време През османския период селото носи името Хабип (Хебибкьой), като се среща и названието Саръ Хебиб.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 1 127 100,00Българи 56 4,96 Турци 1 017 90,23Цигани 7 0,62 Други Не се самоопределят Неотговорили 44 3,90
Личности Васил Тинчев – български интербригадист, Осман Дуралиев (р. 1939) – българскиборец, олимпийски медалист.
Забележителности В селото е построена православна църква Свето Възнесение.
Редовни събития Пазарен ден за Владимировци е вторник.
Спорт Футболният отбор на селото е основан като физкултурно дружество на 3 февруари 1947 г. под името „Борис Савов“ – убит нелегален партизанин на БКП от Владимировци. За първи председател на дружеството е избран Кирил Стойков.в. „Народен спорт“, брой 162, 13 февруари 1947 г.
През годините футболният отбор е носил предимно името „Вихър“.
В периода 2013 – 2015 г. името на отбора е „Орел“, а от 2019 г. и в последните години – „Вълци“.
Източници
Категория:Села в област Разград Категория:Населени места в община Самуил