Тисово

Тѝсово (, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1927 година Τίσοβα, Тисова) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География

Тисово е разположено на 1220 m надморска височина в областта Чеч, в югозападните склонове на Родопите, на около 1,5 километра от левия бряг на Почанската река (Тисовската река, Мождян дере), близо до границата с България срещу гоцеделчевските села Бръщен и Туховища. Срещу него от другата страна на по-малко от един километър от реката се намира село Почан. Тисово се състои от две махали - Парпѐлската - по-нова и Циро̀пската, по-старата, в която според едно предание е живял Мехмед Синап. Циропската махала е разположена на главния римски път от Тракия за Драма и Солун и край нея има стар римски мост. Развалини от стара крепост има и в местността Слѝвено. Парпѐлската махала се намира на около 300 метра на североизток от Циро̀пската, на едно възвишение край реката. От западната и от източната страна на селото има два върха, високи 1282 и 1343 метра.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от тис, taxus beacata.

В Османската империя

Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-65 година. Записано е като Тисина заедно с Папелова (Горно и Долно Пепелово са изчезнали села южно от Тисово). Регистрирани са 1 мюсюлманско и 31 немюсюлмански домакинства, както и 6 неженени немюсюлмани и 4 вдовици. В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Тисово (Тисова) и Папил, съответно: 85 немюсюлмани, 6 неженени и 4 вдовици - общо 95 ханета. В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Тисово (Тисова), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - немюсюлмани: 46 домакинства, неженени - 9, вдовици - 5. В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херсек, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Тисово (Тишова) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 37 домакинства, неженени - 6; вдовици - 4. В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Тисово както следва: мюсюлмани - 3 семейства; немюсюлмани - 141 семейства, 92 неженени и 5 вдовици. Отбелязано е също така наличието на леярна за желязо в селото. В списък на селищата и броя на джизие ханетата във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Тисово (Тисова) е посочено като село, в което броят им е 15. В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Тисово (Тисова) са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.

+ Население на Тисово 1464 – 1723 Година Население Общо Немюсюлмани Мюсюлмани Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени 1464 31 6 4 1 - 42 1478 85 6 4 - - 95 1519 46 9 5 - - 60 1530 37 6 4 2 1 50 1569 141 92 5 3 - 231 1723 - 16 16

В XIX век Тисово е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тисово (Tissovo) е посочено като село с 50 домакинства и 140 жители помаци. Според Васил Кънчов Тисово е село с 200 къщи, най-голямото в Чеч, в което става еженеделен пазар. Населението се занимава с лозарство в плодородната долина на Тисовската река и абаджийство.Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268 Към 1900 година населението на Тисово се състои от 400 жители българи мохамедани. Според Стефан Веркович към края на XIX век Тисово има помашко мъжко население 162 души, което живее в 50 къщи. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Тисово живеят 148 семейства или общо 791 души. Според гръцката статистика, през 1913 година в Тисово (Τίσοβα, Тисова) живеят 682 души.

В Гърция

След Междусъюзническата война през 1913 година Тисово попада в Гърция. Към 1920 година в селото живеят 405 души. През 1923 година жителите на Тисово като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция, в градчето Малък Самоков (Демиркьой). През 1924 година в селото са заселени гръцки бежанци от Турция, като до 1928 година техният брой достига 15 семейства или 47 души. На 1 април 1927 година селото е преименувано на Маврохорион, в превод черно село. Към 1928 година в селото живеят 187 души (в това число влизат и около 40 войници от пограничната застава). През 1940 година в Тисово живеят 87 души (включително и около 20 войници). Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).

Край селото има кравеферма и малка база за дърводобив. Останали са основите на десетки къщи, а по-новите сгради, строени от гръцките заселници след 1923 година (църква, училище и казарма), се познават по високите си стени, бетонните отливки и специфичната декоративна зидария на основите им. От гръцките заселници е останал и един християнски гроб от 1934 година. Мюсюлманското гробище се познава по плоските камъни от двете страни на вдлъбнатините край селото. Селската чешма е разрушена, а от извора ѝ се снабдява с вода кравефермата.

Бележки

Категория:Исторически села в дем Неврокоп Категория:Чеч