Цанчо Димитров Цанчев е български кинооператор.
Биография Цанчо Димитров Цанчев е роден в Златица през 1937 година. По бащина линия е от рода Бальови. По майчина линия е от рода Самарджиеви (Осмаците). През 1939 г. родителите му се преселват в София.
През 1957 г. завършва Техникума по фина механика и оптика в София със специалност „Камерна техника“.
През 1972 г. завършва с отличие специалността „Кинооператорско майсторство“ във Висшия институт за кинематография (ВГИК) в Москва.
От 1960 г. до 1992 г. работи в Студия за игрални филми „Бояна“, където е бил камерен техник (1960 – 1962 г.), асистент-оператор (1962 – 1966), втори оператор (1966 – 1968) и главен оператор (1968 – 1992).
Член на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г.
Филмография Главен оператор на филмите: „Любовницата на Граминя“ (игр., бълг.-итал., реж. Карло Лицани, 1969 г.), „Князът“ (игр., реж. Петър Б. Василев-Милевин, 1970 г.), „Чили – година първа“ (докум., реж. Владислав Икономов, 1972 г.), „Перуански бележник“ (докум., реж. Владислав Икономов, 1972 г.), „Тихият беглец“ (игр., реж. Петър Б. Василев-Милевин, 1972 г.), „Произшествие на сляпата улица“ (тв 5 серии, реж. Владислав Икономов, сериите „Кутия за енфие“, „Самопризнание“, „Нещастен случай“ 1974 г.), „Магистрала“ (игр., реж. Стефан Димитров, 1975 г.), „Войникът от обоза“ (игр., съветско-български, реж. Игор Добролюбов, 1976), „Спомен за близначката“ (игр., реж. Любомир Шарланджиев, 1976 г.), „Топло“ (игр., реж. Владимир Янчев, 1978 г.), „Фильо и Макензен“ (7-сер. тв, реж. Димитър Петров, Владислав Икономов, 1979 г.), „Трите смъртни гряха“ (игр., реж. Любомир Шарланджиев, 1979 г.), „Слънце на детството“ (2-сер. тв, реж. Илко Дундаков, 1981 г.), „Аз не живея един живот“ (игр.-док., реж. Никола Корабов, 1981), „Почти ревизия“ (4-сер. тв, реж. Тодор Стоянов, 1983 г.) „Семейство Карастоянови“ (4-сер. тв, съветско-български, реж. Николай Машченко, 1983 г.), „Васко да Гама от село Рупча“ (7-сер. тв, реж. Димитър Петров, 1986 г.), „Ако можеш, забрави“ (игр., реж. Николай Босилков, 1988 г.), „Земя избрана от слънцето“ (док. реж. Чавдар Гагов, 1990 г.) „Музикален момент“ (игр., реж. Николай Босилков, 1990 г.), „Веществено доказателство“ (игр., реж. Борислав Пунчев, 1991 г.).
Втори оператор на филмите: „Прокурорът“ (игр., реж. Любомир Шарланджиев, 1968 г.), „Скорпион срещу дъга“ (игр., реж. Владислав Икономов, 1969 г.), „Кит“ (игр., реж. Петър Б. Василев-Милевин, 1970 г.)
Асистент-оператор на филмите: „Бъди щастлива Ани“ (игр., реж. Владимир Янчев, 1961 г.), „Слънцето и сянката“ (игр., реж. Рангел Вълчанов, 1962 г.), „Инспекторът и нощта“ (игр., реж. Рангел Вълчанов, 1963 г.) „Вълчицата“ (игр., реж. Рангел Вълчанов, 1965 г.) „Рицар без броня“ (игр., реж. Борислав Шаралиев, 1966 г.) „Вечен календар“ (игр., реж. Петър Донев, 1966 г.) „Привързаният балон“ (игр., реж. Бинка Желязкова, 1967 г.)
Награди Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1982 г.) Орден „Червено знаме на труда“ (1987 г.) Наградата за операторско майсторство на Варненския кинофестивал „Златната роза“ (1986 г.) за филма „Васко да Гама от село Рупча“. Наградата за операторско майсторство от Международния кинфестивал за детски филми „Златният Лачено“ (1982 г.) за филма „Слънце на детството“ Специалната награда на Варненския кинофестивал „Златната роза“ (1976 г.) за филма „Спомен за близначката“ – присъдена на режисьора Любомир Шарланджиев, оператора Цанчо Цанчев и сценариста Константин Павлов.
Семейство Съпруга – Лидия. Син – Димитър Цанчев, европейски и български дипломат, посланик на Европейския съюз в Израел, постоянен представител на България към Европейския съюз, заместник-министър на външните работи на Република България, посланик на България в Израел, постоянен представител на България в ООН–Женева, външнополитически съветник на Президента на Република България Петър Стоянов и говорител на Министерството на външните работи.
Източници
Външни препратки
Категория:Български кинооператори Категория:Носители на „Златна роза“ Категория:Родени в Златица Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“