Тувинският език е тюркски език, говорен от тувинците в автономната руска република Тува, където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в Монголия и Китай. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с монголска азбука, а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.
Особености Повлиян е от монголския език, самоедските и енисейските езици, най-вече в областта на лекскиката. Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни , , , , в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например * > *oul > оол „син“. Според старото и по-разпространено схващане, тувинският език притежава и глътъчни звукове, т.нар. каргыраа-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.Harrison, K. David. (2001). Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112) Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ер голям, например аът „кон“, но аъты „конят му, й“. Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устнена). Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ . Той не се среща в началото на думата. В областта на морфологията притежава седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, аблативен, местен и алатив. Тувинският език е аглутинативен като всички тюркски езици. Словоредът обикновено е подлог – допълнение – сказуемо.
Сравнение с други тюркски езици Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш. българскитувинскихакаскитурскитатарскиказахскиузбекскиякутскичувашкиглава баш пас baş baş бас бош бас пуçнос думчук, хаай пурун burun burın мұрын бурун мурун -ръка хол хол kol qol қол қўл илии хул „рамо“крак бутазах ayak ayaq аяқ оёқ атах уракръв хан хан kan qan қан қон хаан юнлице арын чÿс yüz yöz жүз йўз сирэйсүүс (чело) çăвар „уста“път орукчол yol yol жол йўл суол çулземя чертобырах toprak topraq топырақ тупроқ сир тăпралуна ай ай ay ay ай ой ый уйăхпепел хүл кÿл kül qöl күл кул күл кĕлвода суг суғ su sıw су сув уу шывдъжд чаъс наңмыр yağmur yañğır жаңбыр ёмғир самыыр çумардърво ыяшағас ağaç ağaç ағаш ёғоч маас йывăçяйце чуурга нымырха yumurta yomırqa жұмыртқа йўмиртқа сымыыт çăмартабял ак ах ak aq ақ оқ үрүҥ, маҥан -черен кара хара kara qara қара қора хара хурачервен кызыл хызыл kızıl qızıl қызыл қизил кыһыл хĕрлĕсин көк кöк gök „небе“ kök көк кўк күөх (син/зелено) кăвакдебел семиссиміс semiz semiz семіз семиз эмис самăр
Литература
Категория:Тува Категория:Езици в Русия Категория:Тюркски езици