Стàтица или по-рядко Статища (, Мелас, до 1927 година Στάτιστα, СтатистаΠανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Στάτιστα – Μελάς) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център Костур и на 15 километра североизточно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в областта Кореща (Корестия) между разклоненията на планината Вич (Вици) – Лисец, Голината и Лунджер. През Долна Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала. В 1940 година горната махала на селото – Горна Статица, е отделена административно като самостоятелно село.
Църквата в Горна Статица е „Свети Спиридон“, а в Статица – „Свети Евстатий“.
В Статица има Музей на Павлос Мелас. В селото е разположен Статишкият манастир „Свети Илия“.
История В Османската империя
В XV век в Стадица са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В края на XIX век Статица е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Статича (Statitcha) живеят 900 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Статища (Statischta) е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители българи.
В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.
През 1896 година Гьорче Петров пише, че жителите на Статица са с арнаутски произход, но под влияние на околните села са загубили езика и народността си и се смятат за българи. Две години по-рано 60 от стоте къщи в селото са преминали под ведомството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Статица има 600 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старица е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.
В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.Στάτιστα По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Статища има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Статища (Στάτιστα), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 600 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Константинов Бистрицки Статица преди Балканската война има 100 български къщи.
По време на Балканската война един човек от Статица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горна и Долна Статица са обозначени като български селища.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт Павлос Мелас, убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 3. В селото има 1 политическо убийство. Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Статица има 60 къщи славяни християни, а Долна Статица има 40 къщи славяни християни.
През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Като и Ано Мелà са отбелязани заедно, с общо 717 жители, от които 707 славяноезични, с българско самосъзнание.
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135) деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.
След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Статица на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Милкоцес Μίλκοτσες Плая Дина Πλαγιὰ Ντίνα Чесала Τσέσαλα Каливия Καλύβια местност във Вич, СИ от Горна Статица Плитка река Πλίντσκα Ρέμα Мела Рема Μελᾶ Ρέμα река Бела малина Μπέλα Μαλίνα Врисес Βρύσες местност във Вич Истерно Ίστερνο Плая Πλαγιά Голината Γκολίνατα Гимнотопос Γυμνότοπος връх във Вич (1918 m), С от Горна Статица Буката Μπούκατα Оксиес Οξυές местност във Вич, СЗ от Статица
Личности
Родени в Статица Атанас Василев (1882 – ?), български революционер Атанас Денев (Данев, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Черешово, нестроева рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година Васил Дундас (1923 – ?) македонистки активист в Канада Гиро Цапаров, участник в Гражданската война в Гърция, емигрант в Уеланд, Канада Доне Кръстев Пазов (1924 – ?), македонистки активист в Австралия, емигрирал с баща си в 1938 година в Нов Южен Уелс Илия Димовски (1908 – 1961), комунистически деец от Гърция и Югославия Ильо поп Стефо, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Константин (Дино) Стерьов – Копелето, ренегат от ВМОРО, гръцки андарт Митре Никола, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петре Никола, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ристо Миляновски (р. 1936), писател от Северна Македония Танас Наки, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Христина Кадзакова (Χριστίνα Καντζάκη), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред
Починали в Статица Павлос Мелас (1870 – 1904), гръцки военен, основоположник на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Бележки
Категория:Села в дем Костур