Лоба̀ница или Лабаница (срещат се и форми със западен назализъм Ломбаница или Ламбаница, , Агиос Димитриос, до 1928 година Λαμπάνιτσα, Ламбаница) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Костур (Кастория), област Западна Македония.
География Лобаница е разположено на 27 километра северозападно от демовия център Костур и на 2 километра северозападно от село Косинец (Йеропиги) в западните поли на планината Орлово (Малимади). Селото традиционно се е състояло от две махали – Горна и Долна Лобаница.
История В Османската империя Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 1 мюсюлманско хане и 57 християнски ханета, 10 ергени християни и 1 вдовица християнка.
В края на XIX век селото е чисто българско на самата западна българска етническа граница. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лобаница (Lobanitza) е посочено като село в Костурска каза с 95 домакинства и 300 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Лабаница има 535, а Долна – 20 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лобанища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 64 къщи. Същевременно Горна Лабаница е показано като чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Лабаница всичките 80 къщи са изгорени и са убити Попадията – на 70 години, Толо Гулов 75, Митре Капиданчев 60, Стоян Димов 75, Наке Гологачев 65, Наковица Гологачева 65, Митре Коломанчев 62, Наке Донев 60, Лазовица Капиданка 23, Иловица Марковичина 21, Наум Мънгов 75, Доно Миджов 65 и са ранени Лазор Сотирчев, Дина Сотировска, Коловица Богданоска, Геловица Димитрова.
В началото на XX век жителите на Лабаница са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 288 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти гъркомани, като функционират българско и гръцко училище. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Лабаница има 60 къщи с 305 жители и функционират църква и училище.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лабаница (Λαμπάνιτσα), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 462 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Константинов Бистрицки Лобаница преди Балканската война в 1912 година има 70 български къщи.
При избухването на Балканската война 8 души от Лобаница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лабаница е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лабаница има 80 къщи славяни християни. Селяните традиционно ходят на гурбет, а в междувоенния период има засилена емиграция отвъд океана. До 1940 година се изселват 49 семейства, което е над половината жители на Лобаница.
В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Димитриос. В 1928 година селото е смесено местни хора и гърци бежанци с 5 бежански семейства и 18 бежанци. През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Лобаница (Агиос Димитриос) е отбелязано като село с общо 223 жители, от които 210 славяноезични, с българско самосъзнание.
Селото е напълно разсипано по време на Гражданската война, като останалите му жители бягат в Югославия и други източноевропейски страни. Остават само 7 семейства, на които гръцките власти не позволяват да се върнат в селото.
От Горна и Долна Лобаница оцелява единствено църквата „Свети Димитър“.
Личности
В Лобаница са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българските революционери Андон Юруков (1874 – 1962), Дичо Андонов (1882 – 1903), видният български архитект и революционер Никола Юруков (1880 – 1923), българският просветен деец Кръстю Капиданчев (1880 – 1932) и други.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Костур Категория:Дъмбенска планина