Света () е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География Света се намира на левия бряг на река Църна под ридовете Пейчин рид, Църни камен, Орлоец, Горно Уво, Долно Уво и Горна чука. Селото е най-източното в община Демир Хисар, като от град Демир Хисар отстои на 10 km източно. Селото е в пролома на Църна река при излизанато на реката от областта Демир Хисар и навлизането и в Прилепско-Битолското поле. През селото преминава единствената железопътна линия свързваща Демирхисарско с останалата част на Македония. Землището на Света е 13,7 km2, от които обработваемите площи са 337 ha, пасищата заемат 359 ha, а горите 633 ha.

История В местността Стари гробища или Църквище има остатъци от църква и некропол от средновековието. Намира се на 200 m югозападно от селото, където в 1970 година е изградена новата црква „Света Петка“ върху видими стари основи. В местността Широка леска има останки от селище и некропол от средните векове.

Жителите на селото са преселници от Метимирци, което напуснали поради усоето и поради хилядите змии, живеещи под Зли камен.

Света се споменава за пръв път в турски дефтер от 1468 година. От Света има много хайдути.

В XIX век Света е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света има 325 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 57 къщи.

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Света има 50 български къщи и 15 турски.

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света има 336 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Света са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на Втората световна война в селото е изградено българско военно гробище.ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е. 567.

В 1953 година селото има 608 жители. В 1961 година Света има 545 жители, които в 1994 година намаляват на 403,Света на сайта на община Демир Хисар а според преброяването от 2002 година селото има 332 жители, всички северномакедонци.

Националност Всичко северномакедонци 332 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0

В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.

През май 2012 година в Света се снима филмът на Столе Попов „До балчак“ и за него в селото е изградена гара и контролен пункт на Османската империя.

Личности

Родени в Света Ангел Неделков (1875 – 1953), български революционер Ангеле Христов Шишковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Велко Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Георги Ралев (1875 – 1911), български революционер Диме Костевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Димитър Ангелев Милев, български революционер от ВМОРО Йове Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Кузман Ангелов Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Марко Христов Йосифовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Николе Трайков (Трайчев) Нункото, участник в Илинденско-Преображенското въстание, в османските документи: българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българската бунтовническа организация и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 10 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петко Цветков, участник в Илинденско-Преображенското въстание Петре Спасев Георгиевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание, в османските документи: българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българската бунтовническа организация и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 10 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Спасе Стрикото, български революционер от ВМОРО, четник при Андрей Докурчев в Крушевско през 1903 година Стойче Гьорев Велев, български революционер от ВМОРО Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 Стоян Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Христо Тренчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Филип Лозановски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Цветан Ангелов Згуровски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Цветан Цветковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание

Бележки

Категория:Села в община Демир Хисар