Шестèово или Шестèво, понякога Шесто̀во (произношение в местния говор Шештѐово, , Сидирохори, катаревуса: Σιδηροχώριον, Сидирохорион, до 1928 година Σίστεβο, Систево) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География
Селото отстои на 10 километра северно от демовия център Костур и на 5 километра северно от Костурското езеро, в областта Пополе в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на изток е село Тихолища (Тихио), на 10 на север – Жервени (Агиос Андониос), а на 4 на юг – Сетома (Кефалари). Разположено е на височина от 1040 m.
История Източно от Шестеово има останки от крепост, която Николаос Муцопулос идентифицира с Лонга или Лонгос, споменавана в средновековните източници.
B 1979 година, докато копае нивата си при селото, Никола Нотис открива каменен саркофаг с погребан знатен мъж. Главата е положена върху издълбан камък, на гърдите стоят четири сребърни накита, на кръста – останки от кожен колан със сребърни токи, при краката – части от червени ботуши. Камъкът е изследван в Германия, като е датиран към IX – XI в. По-късно на мястото разкопки прави и Муцопулос.Даринка Илиева, Българи под прикритие в Беломорска Македония, 24 часа 15.05.2012
В Османската империя
Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Битолско заедно със съседното Черешница. В XV век в Шестайова са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Шештаово е споменато с 22 глави на семейства и 1 неженен: Крузо, Яно, Стано, Коста, Никола, Димос, Герг, Никола, Яно, Герг, Никола, Янос, Димо, Васил, Мано, Яно, Стефан, Йован, Гюрко, Михо, Яно, Димо и Васил. Общият приход за империята от селото е 1574 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 83.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Систова (Sistova) живеят 600 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Тестеово (Testéovo) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 140 жители мюсюлмани и 400 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шестеово има 890 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шестево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Шестеово от 180 къщи са изгорени 27 и са убити Янаки Илиев (110 г.), Илия Новачков (70), Настовица Вълковска (80), Николица Гавалова (70), Наковица Сърбинова (25), Султа Атанасова (30). Според друг източник са изгорени 30 къщи и 22 плевни. От Шестеово 57 души участват във въстанието, от които само Янаки Спасков пада убит.
В началото на XX век жителите на Шестеово са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шестово има 544 българи екзархисти и 496 българи патриаршисти гъркомани и функционират две български училища. По-късно цялото село приема върховенството на Българската екзархия.
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Шестеово и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от околността. Владиката Герман Костурски се опитва безупешно да протестира на основа, че Шестеово е гръцко село. Делегация от селото до Костур обаче решава въпроса и помощите са раздадени. Според Наум Темчев от 120 къщи в селото, 30 са изгорени, а останалите ограбени.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 500 жители българи и 350 гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori. Според Георги Константинов Бистрицки Шестеово преди Балканската война има 120 български къщи.
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Шестово (Σιέστοβον), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 350 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“ и 500 „схизматици българомислещи“.
По време на Балканската война 6 души от Шестеово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шестеово е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцки войници нападат Д. Вангелова, но тя е спасена от притекли се на помощ жени от селото. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шештеово има 150 къщи славяни християни.
Населението се занимава предимно със скотовъдство, а частично и със земеделие – произвежда главно картофи.
През 1927 година селото е прекръстено на Сидирохорион, в превод желязно село. Между 1914 и 1919 година 14 души от Шестеово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12. В селото има 12 политически убийства. Според Симовски от Илинденското въстание до Втората световна война към България и презокеанските страни се изселват 55 семейства с 239 души. В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Димитър Гавалов, Пенчо Малков, Алексо Дуров, Васил Майов, Тома Лазаров, Петър Пройков, Лазар Пашов, Кузма Лазов, Методи Малков, Димитър Димов. Шестеово пострадва от италианските окупатори.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) В 1945 в селото има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби – 44 души са убити, 462 души се изселват в социалистическите страни, а 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.
След войната започва масова емиграция отвъд океана, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Шестеово на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Гумница Γκούμνιτσα Лонгорема Λογκόρεμα река Ю от Шестеово, десен приток на Влака Биковик Μπίκοβικ Лохагу Перцели Λοχαγοῦ Περτσέλη връх във Вич (1504 m), СЗ над ШестеовоСъс същия указ, но като част от община Дреновени (Кранионас) върхът е прекръстен на Литария (Λιθάρια). Плоча Πλότσα Плакес Πλάκες връх във Вич (1341 m), С над Шестеово Лазени Λάζενη Арванитиди Αρβανιτίδη
Личности
Шестеово дава много дейци на българската революционна организация в края на XIX – началото на XX век. Сред най-видните дейци на ВМОРО от Шестеово са Атанас Петров (? – 1902), войвода на Организацията, учителката Търпена Попдимитрова (1884 – 1918), учителят Петър Малков (? – 1908) и Христо Попов (1888 – 1907), войвода на Организацията.
В годините на Втората световна война Никола Шестоваров (? – 1944) е ръководител на Българо-македонския революционен комитет. Никола Димитров (1890 – 1986) е български политик, кмет на Варна в 1943 – 1944 година.
Паско Янев (1917 – 1989) е комунистически партизанин в годините на Втората световна война, по-късно генерал-майор от Българската народна армия. Любка Рондова (1936 – 2016) е дете бежанец от Шестеово, известна българска народна певица.
От личностите с македонско национално съзнание Борче Димовски (1942 – 2014) е югославски борец, олимпиец.
Бележки
Категория:Села в дем Костур