Чурѝлово, понякога Чорилово (, Агиос Николаос, до 1955 година Τσιρίλοβο, Цирилово, катаревуса Τσιρίλοβον, Цириловон) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е село Горенци (Корисос). До селото е разположен Чуриловският манастир „Свети Николай“. Селото е на 825 m надморска височина.
История В Османската империя В XV век в Чурилова са отбелязани поименно 25 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чириловон (Tchirilovon) живеят 600 гърци.
В средата на XVIII век в Чурилово се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Серилово (Serilovo).
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Журилово (Jourilovo), село в Костурска каза, има 100 домакинства с 320 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Чурилово:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чурилово има 390 жители българи.
Към 1903 година в селото има комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чирилово е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово има 560 българи екзархисти.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 350 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Nikolaos.
Според Георги Константинов Бистрицки Чурилово преди Балканската война има 70 български къщи.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Чирилово (Τσιρίλοβον), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 350 „православни гърци“.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Чурилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чурилово е обозначено като българско селище.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война Чурилово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чурилово има 70 къщи славяни християни. В 1955 година е прекръстено на Агиос Николаос, в превод Свети Николай, по името на съседния манастир.
Населението традиционно произвежда жито и картофи, а се занимава и частично със скотовъдство.
В периода 1914 – 1919 4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia .
Голяма част от жителите на селото го напускат по време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949).
На 18 март 1971 година община Чурилово е закрита и селото е присъединено към община Горенци.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Чурилово на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Леска Λέσκα Лептокария Λεπτοκαριά местност в Саракина, И от Чурилово
Личности
Родени в Чурилово Апостол Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24 Аргир Николов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина Васил Михайлов, български военен деец, полковник Григорий Чуриловски (1837 – 1912), игумен на Чуриловския манастир и деец на Гръцката пропаганда в Македония Димитър Кузманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина Коста Христов Мелидов (Костас Христос Мелидис) (1920 – ?), в 1943 г. става член на ГКП, в 1947 – 1948 г. е войник в 18 бригада на ДАГ, в 1948 година е ранен и изпратен да се лекува в България, където остава, живее във Варна, от 1953 г. е член на БКП, оставя спомени Христо Киряков Поппетров (1882 – след 1943), български революционер от ВМОРО
Местен комитет на Охрана Киро Аргиров Харалампи Анастасов Исидор Милев
Други Генади Генадиев (р. 1974), български историк, по произход от Чурилово
Бележки
Категория:Села в дем Костур