Иглѝка (Primula) е род, обхващащ около 400 – 500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди.
Наименование
Заради ранния ѝ пролетен цъфтеж в Русия се нарича първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България. Среща се и като аглика, яглика, адлика (Омуртаг), аглъч, аглъчка (Маданско), иглик, иглеч, иглек (Малкотърновско) и др.
Описание и отглеждане
С разнообразната си цветна палитра, игликатаИглика в РБЕ е колоритно градинско цвете. Някои от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4 – 5 см в диаметър. ПримулатаПримула в РБЕ има късо нишковидно коренище. Стеблата са обикновено изправени и къси или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.
Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.
Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и в подножието на предбалканските и балкански райони.
Отглежда се изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея, цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото.
За лечебни цели се използват коренището и корените (с повишено внимание!), цветовете и листата – богати на вит. С. Притежава отхрачващо и диуретично действие. Засилва стомашната секреция. Действа успокоително и на нервната система.
Видове Род Иглика
Вид Крилатолистна иглика (Primula elatior) Вид Лечебна иглика, Обикновена иглика (Primula veris) – цъфти с тъмножълти цветове Вид Аурикула (Primula auricula) Вид Стайна иглика (Primula obconica) Вид Старопланинска иглика (Primula frondosa) Вид Рилска иглика (Primula deorum) Вид Клинолистна иглика (Primula minima) Вид Брашнеста иглика (Primula farinosa) Вид Primula denticulata Вид Люлякова иглика (Primula malacoides) Вид Розова иглика (Primula farinosa) Вид Халерова иглика (Primula halleri) Вид Безстъблена иглика, Дива иглика (Primula acaulis, Primula vulgaris) – цъфти с бледожълти цветове Вид Градинска иглика (Primula auricula) Вид Разноцветна иглика (Primula heterochroma) Вид Primula japonica rosea Вид Primula sikkimensis Вид Primula Juliaea
Използване в кулинарията и народната медицина Използват се надземните части най-често на обикновената иглика ('Primula vulgaris'), събрани на чисти места; препоръчително е да се отглежда като градинско или балконско растение от разсад и семена, закупени в специализирани разсадници и магазини. Игликата не бива да се изкоренява от природата, защото се нарушават нейните естествените хабитати, което води до изчезването ѝ. Листата и цветните части, които най-често се използват за направата на билкови чайове, са богати на флавоноиди – три класа кетон-съдържащи съединения, с ясно изразени антиоксидантни, противовъзпалителни и антибактериални свойства. Избягват се корените заради сапониновото съдържание в тях. Сапониновите съединения в растението имат защитен ефект за тях, отблъскат пасящите животни и предотвратянат развитието на гъбични и бактериални инфекции. При човека имат предполагаеми ползи за храносмилателната система. Единствените налични данни за ефекта на сапонините от това растение са от изследване от 2009 година, в което се твърди за някои ползи за човешкото здраве, но съзнателно се пропуска факта, че завишеният прием на сапонини се свързва с токсично натравяне на организма. Поради това се съветва избягване на консумирането на кореновите части на билката.Иглика – богата на флавоноиди и сапонини
В народната медицина: В народномедицинските практики извлеци и настойки от игликата се използват за отхрачване при бронхити; смята се, че те имат свойствата и на диуретик и засилват стомашната секреция. Могат да успокояват нервната система. След химичен анализ на билката се оказва, че тя съдържа изобилие от тритерпенови сапонини като примулувата киселина в корените си и високи количества флавоноиди в листата и цветните си части.
В кулинариятаИглика за Цветница, но на салата, в-к „24 часа“. В испанската кухня те са популярна добавка към салати (в неголеми количества), а в английската – добавка към вино и оцет. В Англия и Нидерландия се отглежда като растение за ранни салати. При салати се ползва също в комбинация с други зеленчуци като млади листа от киселец или спанак. Листата се добавят в супи и омлети в комбинация с други зелени билки и подравки. Захаросани цветове от иглика са популярна украса в сладкарството.
Други На игликата са наречени улиците „Иглика“ в квартал „Лозенец“ () и „Агличе“ в квартал „Драгалевци“ () в София.
Галерия
Източници
Категория:Цветя Категория:Защитени лечебни растения