Магарешката кожа е народна приказка, чиято най-известна версия е преразказ на Шарл Перо през 1695 г.

Версии В историята се разказва за кралска дъщеря и престолонаследница, чийто баща (твърде рано) овдовява и така и не се оженва повторно, дори до времето когато тя самата не става достатъчно възрастна, за да се омъжи. Според цензурирана версия на тази на Перо, която се появява за първи път през 1781 г., записана в проза и включена в издание, озаглавено “Вълшебни приказки от Шарл Перо” (а през 1862 г. – преиздадена от издателство “Хетцел” и илюстрирана от Гюстав Доре) нейният кандидат е един глупав, зъл, жесток (включително – към животните) и грозен принц, подкрепен от баща ѝ в намерението си да се ожени за нея. С оправданието, че така текстът е станал по-достъпен за децата, тази версия често бива представяна за оригинал, докато у Шарл Перо, който пише в стихове, представяйки ги за творби на неговия син Пиер Дарманкур, самият крал е изкушен да сключи с нея кръвосмесителен бракТаня Шелхорн – Приказките на Шарл Перо, тъй като тя е единствената жена, която може да се мери по красота и добродетелност с покойната му съпруга, а за себе си – побърквайки се от самота и тщеславие и нежелаейки да предаде страната на евентуалния ѝ жених – решава, че е най-достойният за нея, още повече, че към това е подтикнат и от един коварен друид.Магарешката кожа ⋆ Шарл Перо ⋆ prikazki.eu

За да се избави от натрапената ѝ позорна женитба, която така или иначе може да откаже само пред олтара, принцесата поисква да ѝ бъде ушита рокля, така невероятно красива и богато украсена, че не е по силите, даже и на нейната кръстница, която е вълшебница (наричана Люляковата фея) и която ѝ дава тази идея. Когато дворцовият магьосник все пак успява да я сътвори с магия (или това правят изкусни шивачи), тя поисква още две рокли – още по-неизпълними, но получава и тях. Накрая принцесата не намира друг изход освен да избяга от двореца, наметната с дреха изработена от магарешка кожа. Самото магаре, иначе обикновено на вид, също е вълшебно – изпражненията му са съставени от златни и сребърни монети – така че тежка жертва за владетеля, но желанията му по отношение на момичето надделяват. Облеклото ѝ обаче я скрива добре, понеже е направено така, че да може от глава до пети да се крие в него и тя съумява да се измъкне. Запазва обаче и прелестните си одежди, заедно с разни други гиздила, които благодарение на кръстницата си носи смалени със себе си и при случай ги използва.

Следват редица перипетии, в хода на които младата дама, превърнала се в скитница, просякиня и слугиня/ратайкиня е залюбена от принц, много по-привлекателен от първия. Той не разпознава в жалката, чорлава и гнусна готвачка (или пастирка), обожаваната хубавица, която е зърнал случайно и тайно я е наблюдавал, вече изкъпана, сресана, нагласена и гримирана, да се преоблича в чудна и разкошна премяна (една от роклите ѝ) и като „не я намира“ ляга болен от „любовна треска“ и с дни не става от леглото. Усеща обаче, че спасението му ще дойде от Магарешката кожа и затова поисква сладкиш или баница (или питка), сготвена от нея. Майка му се съгласява да ѝ нареди да я направи, защото той така изпосталява, че едва не умира. В печивото укриващата се красавица си губи или нарочно си напъхва пръстена (което напомня донякъде за стъклената – или просто ценната – пантофка на Пепеляшка). Веднъж намерено от него украшението му дава възможност да намери и притежателката му (която въпреки притесненията ѝ, че може да се намери и друга толко фина, се оказва единствената, на която то е по мярка). Това води до хепиенда на историята, след като кръстницата вълшебница се намесва още веднъж и убеждава полуделия (или просто – алчен)Шарл Перо — Магарешката кожа крал, който най-накрая си възвръща разума, че желанието му противоречи на истинската същност на любовта и че тази към родителите и онази между съпрузите не бива да се смесват и объркват. Той се жени за друга хубавица (една красива, но още бездетна кралица, която била и вдовица), щерка му – за любимия си (на изключително зрелищна и посетена от короновани особи от близо и далеч, както и от феята, сватба), който наследява и него и баща си и те живеят дълго и щастливо.

Вижте също

Котаракът в чизми

Източници

Външни препратки LiterNet, Таня Шелхорн, Приказките на Шарл Перо

Категория:Приказки Категория:Детска литература