Паул Керес () е естонски и съветски гросмайстор, сред най-силните шахматисти на своето време. Той е също високоуважаван шахматен авторПаул Керес от Андре Шулц.
Заедно с Виктор Корчной са определяни като най-силните шахматисти, които никога не стават световни шампиони. 4 пъти последователно Керес пропуска шанса да играе мач за световната титла. Той спечелва АВРО турнира в Нидерландия през 1938 г., което му дава право да играе мач за световната титла срещу Александър Алехин, но мачът не се провежда. Керес печели 3 пъти шампионата на Съветския съюз (1947, 1950 и 1951), както и елитни турнири в Семеринг (1937), Будапеща (1952) и Лос Анджелис (1963).
От 1929 до 1975 г. е изиграл 2069 записани партии, от които 2064 в официални срещи. От тях има 1038 победи, 818 равни и 208 загуби. С постигнатата резултатност 70 % заема 6-о място за всички времена след Пол Морфи (84,6 %), Хосе Раул Капабланка (73,8 %), Александър Алехин (72,8 %), Роберт Фишер (72,2 %) и Емануел Ласкер (71,3 %).
Ранен живот Паул Керес е роден в град Нарва, Естония.
Научава се да играе шахмат от баща си и по-големия си брат. Поради недостига на шахматна литература в малкия град, Керес изучава шахматната нотация от шахматните задачи, публикувани в местния вестник и събрана ръкописна колекция от почти 1000 партии.„Гросмайсторът Паул Керес: Събраните партии на Паул Керес“, ред. и пр. от Хари Голомбек, Арко, Ню Йорк, 1977 В ранните си години се отличава с брилянтен и остро атакуващ стил на игра. Той е трикратен естонски шампион при учениците в годините 1930, 1932 и 1933. Доразвива играта си по време във висшето училище, където играе активно кореспондентен шахмат. От 1937 до 1941 г. следва математика в Тартуския университет и според автобиографията му, представя своето училище на няколко междууниверситетски мачове.
Предвоенни години Керес става шампион на Естония за първи път през 1935 г. Разделя първото място с Гунар Фридеман след общо пет победи, равенство и две загуби в турнира, но побеждава съперника си в допълнителния мач (2+ 0= 1– ). През април 1935 г., Керес побеждава Феликс Киберман, един от водещите майстори по шах в Тарту, в тренировъчен мач с три победи и само една допусната загуба.„Гросмайстор по шахмат“, авт. Паул Керес, изд. Арко 1972, стр. 188 – 189
Керес играе на първа дъска за Естония по време на шестата шахматна олимпиада във Варшава (1935) и се превръща в новата звезда, на която се възхищават заради енергичния стил на игра.
Постига редица успехи в турнири. В Хелзинки (1935) се класира втори зад Фридемам с 6,5 т. от 8 партии (6+ 1= 1– ). Побеждава в Талин (1936) с 9/10 (8+ 2= 0– ). Първият голям международен успех на Керес е в Бад Наухайм (1936), където поделя първата позиция с Алехин с 6,5/9 (4+ 5= 0– ). На турнира в Дрезден през същата година, се класира на 8 – 9 позиция с 2 победи, 3 равенства и 4 загуби. Въпреки незадоволителния резултат, Керес пише, че научава важен урок от този турнир и бързо се реабилитиране на турнира в Зандвоорт (1936), където заема 3 – 4 място (5+ 3= 3– ). След това защитава шампионската си титла на Естония от Паул Феликс Шмид с резултат (3+ 1= 3– ).
Керес има изумителна 1937 година. Побеждава в Талин със 7,5/9 (6+ 3= 0– ). После заема 1 – 2 място в Маргейт с Робен Файн, постигайки резултат 7,5/9 (6+ 3= 0– ) и 1,5 точки пред Алехин. В Остенде, разделя първата позиция с Файн и Хенри Гроб с постигнати 6 от 9 възможни точки (5+ 2= 2– ). В Прага естонецът напълно доминира и се озовава на първа позиция с 10/11 (9+ 2= 0– ). След това побеждава в тематичен турнир, проведен във Виена с 4,5/6 (4+ 1= 1– ). Турнирът изисква всяка партия да започва с ходовете 1. d4 Kf6 2. Kf3 Ke4. Керес се класира на 4 – 5 позиция в Кемери с (8+ 7= 2– ), като турнирът е спечелен от Сало Флор, Владимирс Петровс и Самуел Решевски. В Пярну е на 2 – 4 м. с 4,5/7 (3+ 3= 1– ). Успешното му представяне през годината, довежда до покана за участие на турнира в Семеринг, който Керес печели с 9/14 (6+ 6= 2– ), класирайки се пред Файн, Хосе Раул Капабланка, Решевски и Ерих Елисказес. Класира се на второ място в Хейстингс 1937 – 38 с 6,5/9 (4+ 5= 0– ), на половин точка зад победителя Решевски. Също заема втора позиция в Noordwijk (1938) зад Елисказес с 6,5/9 (4+ 5= 0– ). През 1938 г. в Стокхолм Керес завършва наравно с Гидеон Щалберг в демострационен мач. Двамата шахматисти си разменят по две победи и завършват четири пъти реми.
В този период от кариерата си Керес продължава да представя страната си на международната сцена. Записва четири участия на шахматни олимпиади, включително и на неофициалната в Мюнхен от 1936 г., откъдето е носител на златен медал на първа дъска. Спечелва сребърен индивидуален медал (1937) и бронзов отборен (1939). На неофициалната олимпиада в Мюнхен завършва реми с българина Георги Гешев. ГодинаОрганизаторОтборКласиране(отборно)ДъскаКласиране(индивидуално)1935 Варшава 11 Първа 1936неофициална Мюнхен 10 Първа 11937 Стокхолм 7 Първа 21939 Буенос Айрес 3 Първа
Непроведен мач за световната титла През 1938 г. Керес поделя първата позиция с Файн, с резултат 8,5/14, на турнира АВРО, проведен в различни градове на Холандия. На това състезание естонецът се класира пред шахматни легенди като Михаил Ботвиник, Макс Еве, Решевски, Алехин, Капабланка и Флор. Следва тайбрек за определяне на победителя, спечелен от Керес, който побеждава Файн с 1,5:0,5 точки. Предварително е определено, че победителят от АВРО турнира ще бъде претендент за световната титла в мач срещу световния шампион Александър Алехин. Мачът не се провежда заради избухването на Втората световна война и окупирането на Естония от Съветския съюз през 1940 – 1941 г. Керес започва своето висше образование през 1938 г., което допълнително допринася за провалянето на преговорите с Алехин за евентуалния двубой. През 1939 г. Керес участва в шахмат сблъсъка между Москва и Ленинград, завършвайки на 12 – 13 позиция. Естонецът обяснява после, че не е имал достатъчно време да се подготви за това силно състезание. Но същата година печели в Маргейт със 7,5/9 (6+ 3= 0– ), класирайки се пред Капабланка и Флор.
Втора световна война
С избухването на Втората световна война, Керес се състезава на шахматната олимпиада в Буенос Айрес. После взима участие в турнира, проведен в същия град, на който поделя първата позиция с Мигел Найдорф с 8,5/11 (7+ 3= 1– ).
Следващото му събитие е мач от 14 партии с бившия световен шампион Макс Еве, проведен в Холандия от декември 1939 до януари 1940 г. Керес успява да спечели сблъсъка със 7,5:6,5 (6+ 3= 5– ). Този успех е голямо постижение за Керес, който не само побеждава бивш световен шампион, но и противник с много по-голям опит на шахматна дъска.
С подписването на пакта за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз на 23 август 1939 г., Естония е официално присъединена към СССР на 6 август 1940 г. Керес участва на първия си шампионат на социалистическата страна в Москва (1940), класирайки се на четвърта позиция (9+ 6= 4– ). Това място обаче го поставя по-напред от защитаващия титлата си Михаил Ботвиник. През 1941 г. съветската шахматна федерация организира „Абсолютен шампионат на СССР“, в който право на участие имат шахматистите, класирали се на първите шест позиции от предходното първенство. Те играят помежду си по четири партии. Турнирът неформално представлява сблъсък между Москва и Ленинград. Ботвиник е победител в турнира с 13,5/20, а Керес се класира втори с 11/20, оставяйки зад себе си Василий Смислов, Исак Болеславски, Андор Лилиентал и Игор Бондаревски.
Със стартирането на инвазията на нацистите в Съветския съюз на 22 юни 1941 г., Естония преминава под немска окупация. В периода 1941 – 1942 г. Керес и Алехин участват в четири турнира организирани от Ерхард Пост, президент на нацистката немска шахматна федерация (). Алехин побеждава в Залцбург (юни 1942), Мюнхен (септември 1942) и Прага (април 1943), винаги пред Керес, който заема втората позиция във всичките тези турнири. Те поделят първата позиция в Залцбург (юни 1943) със 7,5/10.
По време на войната, Керес участва в още няколко турнира. Естонецът побеждава във всичките 15 партии в Талин на естонския шампионат от 1942 г., както и всичките пет партии в Познан 1943 г. През 1943 г. спечелва естонския шампионат, проведен в Талин и заема първо място в Мадрид 1944 г. с 13/14 (12+ 2= 0– ).
Застрашаващи обстоятелства Втората световна война поставя Керес в опасни условия. По време на световния конфликт родната му Естония последователно и успешно преминава в ръцете на съвети, немци и пак съвети. Керес участва в няколко турнира в окупираната от нацистите част на Европа и когато Естония е окупирана от Съветския съюз, прави неуспешен опит да избяга. Впоследствие е преследван от съветската власт (КГБ) и се страхува за живота си. За щастие, Керес успява да избегне депортиране в Сибир или по-лоша съдба, като тази на Владимирс Петровс. Но тези събития забавят завръщането на естонеца на международната сцена, въпреки отличната форма в която се намира. Керес побеждава в Рига 1944/1945 г. на Балтийското първенство по шахмат (10,5/11). Поради политически причини не е включен в отбора на Съветския съюз, за организирания през 1945 г., радио-мач със САЩ. Също пропуска първия силен следвоенен турнир в Гронинген, спечелен от Ботвиник, пред Еве и Смислов.
През 1946 г. заема първо място на Естонския шампионат в Талин с 13/15 (11+ 4= 0– ), класирайки се пред няколко силни съветски шахматисти-гости, като Александър Котов, Александър Толуш, Лилиентал и Флор. После печели в Тбилиси на грузинското първенство по шахмат, с почти перфектния резултат от 18/19 и класирайки се пред Владас Микенас и 16-годишния Тигран Петросян.
Керес се завръща на международната сцена през 1946 г., с участието си в радио-мача между Съветския съюз и Великобритания. Въпреки че относително възстановява нормалния си живот и шахматната си кариера, събитията през войната оказват своето влияние върху шахматиста, който дори и в най-силните си години е под постоянно наблюдение от съветската шахматна организация.
Шампион на СССР, мач за световната титла В няколко следвоенни шахматни събития, обаче, Керес напълно доминира. Той печели изключително силното първенство на Съветския съюз три пъти. През 1947 г. печели в Ленинград с 14/19 (10+ 8= 1– ), на 15-ия шампионат на СССР, където участват всички най-силни шахматисти на съюза, с изключение на Ботвиник. През 1950 г. печели шампионата проведен в Москва с 11,5/17 (8+ 7= 2– ), който не е по-слаб от този през 1947 г. На следващата година Керес отново е шампион с 12/17 (9+ 6= 2– ), надделявайки в конкуренцията на Ефим Гелер, Петросян, Смислов, Ботвиник, Юрий Авербах, Давид Бронщайн, Марк Тайманов, Лев Аронин, Сало Флор, Игор Бондаревски и Александър Котов.
След смъртта на световния шампион Александър Алехин през 1946 г. ФИДЕ организира световно първенство през 1948 г. за определяне на нов световен шампион с участието на петимата най-добри шахматисти на времето си – Михаил Ботвиник, Василий Смислов, Паул Керес, Самуел Решевски и Макс Еве. Това е първото световно първенство в историята на шахмата, когато в директен спор за титлата се състезават повече от двама шахматисти. Турнирът започва в Хага (Холандия) на 2 март 1948 г. и завършва в Москва (СССР) на 16 май 1948 г. Всеки от участниците изиграва по 20 партии. Световен шампион става Ботвиник с 14 т., а Керес и Решевски разделят 3 – 4 място с по 10,5 т.Шахматна енциклопедия – Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1989.
Керес побеждава на турнирите в Пярну (1947) с 9,5/13 (7+ 5= 1– ), Ивонич Здруй (1950) с 14,5/18 (11+ 7= 1– ) и Будапеща (1952) с 12,5/17 (10+ 5= 2– ), като оставя зад себе си световния шампион Ботвиник и шахматисти от световна величина като Гелер, Смислов, Ласло Сабо и Петросян.