Никола Маринов Абаджиев е български художник – живописец, майстор на акварела.

Биография Никола Маринов се ражда в Ески Джумая (днес Търговище) в семейството на Симеонка (Монка) Маринова и Марин Христов, които имат 11 деца, шест от които доживяват до късна възраст: Христо, Бончо, Иван, Никола, Панайот и Руска. Бащата е водеща фигура в местния абаджийски еснаф (от тук тръгва прякорът му Абаджи Марин, дал име на големия Абаджимаринов род в Търговище), а по-късно става заможен търговец на добитък, благодарение на което успява да изучи добре децата си. Строг във всяко друго отношение, той ги оставя сами да избират своя път в живота (по Босилков 1957). Къщата на семейството е запазена до днес и е паметник на културата, част от историческото наследство на град Търговище.

Никола Маринов от малък проявява интерес към рисуването. От значение за израстването му като художник има по-големият му брат Иван Маринов (1877 – 1948), който пръв от двамата тръгва по пътя на изкуството и избира да следва в Художествената академия „Албертина“ в Торино, Италия.

След завършване на гимназия в Разград през 1897 г., където е силно подкрепян от своя учител по рисуване – чеха Венцеслав Трунечек, Никола заминава при брат си в Торино. Следва в Торинската художествена академия между 1898 и 1904 г. в класа по живопис на проф. Джакомо Гросо (1860 – 1938) (). По време на обучението си многократно е награждаван за отлични постижения (виж: Данева 2013).

В класа на проф. Гросо Никола Маринов среща бъдещата си съпруга – италианката от швейцарски произход Федерика Мати Дакслофер. Двамата се връщат в България през 1906 г. Раждат им се две дъщери – Анка и Пола-Музме.

След като изкарва задължителната си военна служба в Школата за запасни офицери в София (1906 – 1907), започва работа като гимназиален учител в столицата до 1919/20. По време на Балканската и Първата световна война (1912 – 1918) участва като строеви офицер.

През 1921 г. със заповед № 3400 от 17.08.1921 на министъра на Народното просвещение Стоян Омарчевски е назначен за преподавател по живопис в Художествената академия в София. През 1926 г. става извънреден професор, а през 1931 – редовен. През годините 1935 – 1937 г. е избран за ректор. Пенсионира се през 1940 г. Освен че е признат за пръв български акварелист и голямо име в българската живопис от първата половина на ХХ век, Никола Маринов остава легендарен с аурата си на любим учител в академията. Сред неговите ученици са много от най-изтъкнатите български художници: Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов, Василка Генадиева, Любомир Далчев и други.

Мара Цончева пише:

Творчество Никола Маринов работи основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Изявява се главно в жанровете фигурална композиция, портрет и пейзаж. Изкуството му се радва на най-високите оценки на тогавашната критика в лицето на Чавдар Мутафов, Гео Милев, Сирак Скитник и др.

Освен в сферата на кавалетното изкуство, художникът развива голяма дейност в монументалното църковно изкуство. Автор е на множество стенописи в православни храмове в София, Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник. През 1911 г. се включва в големия екип български и руски художници по изографисването на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.

Никола Маринов участва активно в художествения живот на България от началото и първата половина на ХХ век. Член основател през 1919 г. на дружество „Родно изкуство“. Излага в съвместните изложби на Дружеството на художниците в България и дружество „Съвременно изкуство“ (1914, 1915, 1919) и в редица други общи изложби в София (1909 – 1946). Участва в изложбите на Южнославянския съюз „ЛАДА“ в Загреб (1908) и Белград (1912) и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Рим (1911), Берлин (1916), Прага (1926), Белград (1934), Венецианското биенале (1910 и 1942).

Заслугите му за българското изкуство са изключителни. Връчени са му множество държавни отличия: три ордена „За гражданска заслуга“ (1920, 1938 и 1941), офицерски кръст „Св. Александър“ (1941), сребърен медал „За наука и изкуство“ (1921) и др.

Негови картини днес са притежание на редица галерии в страната и в много частни колекции. Най-голямата сбирка е в родния му град, в Галерията в Търговище, която носи неговото име. Творби на Никола Маринов притежават също и Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Хасково.

Бележки

Източници Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987. Босилков, Светлин. Никола Маринов. Изд. Български художник, София, 1957. Цончева, Мара. Никола Маринов. Изд. Български художник, София, 1980. Данева, Анжела. Българи в италианските академии за изящни изкуства 1878 – 1944, София, 2013.

Външни препратки Картини на Никола Маринов: Art.Domino.bg Innermost Arts The International Water-Colour Pleinair „Nikola Marinov“

Категория:Български художници Категория:Български акварелисти Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Преподаватели в Националната художествена академия Категория:Ректори на Националната художествена академия‎ Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Родени в Търговище Категория:Починали в София