Òрман или Чѝфлико (, Като Левки, до 1927 година Ορμάν, Орман) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 5 километра западно демовия център Костур. Традиционно Орман е махала на съседното село Жупанища (Левки), което е изоставено в 1955 – 1960 година. На църквата „Света Троица“ в Орман е кръстен бившият дем Света Троица.
История В Османската империя В края на XIX век Орман е чифлик в Костурска каза на Османската империя, броящ около 20 къщи. Независимо от близостта на Жупанища – на около километър, чифликът административно се числи към Нестрамкол, а не към Корещата като Жупанища, а и жителите му се отличават етнографски от корещани.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Ормани (Ormani).
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ерман (Erman) е посочено като село с 48 домакинства и 130 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Орманъ има 90 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Олман е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 15 къщи.
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 г., в Орман са изгорени 20 къщи, но няма точни сведения за убитите.
В началото на XX век цялото население на Орман е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чифлик Орман има 96 българи екзархисти. Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 60 жители българи.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Lefki .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Орман (Ορμάνι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 60 „схизматици българомислещи“.
Според Георги Константинов Бистрицки Орман преди Балканската война има 20 български къщи.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Орман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Орманъ е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1927 година селото е прекръстено на Като Левки. През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Ано и Като Левки са отбелязани заедно, с общо 732 жители, от които 700 славяноезични, с българско самосъзнание.
По време на Гръцката гражданска война част от жителите му емигрират в социалистическите страни, а в селото намират убежище част от жителите на околните по-застрашени села.
В началото на 60-те години Жупанища, горната махала на Орман, е изоставено и жителите му се изселват в Орман, което оттогава започва да бъде обозначавано само с Левки.
Личности
Родени в Орман Алекса Пашов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25 Апостол Томов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, попаднал в гръцки плен на 12 юли и освободен на 1 март 1914 година Димитър (Мито) Шалапут, син на Търпо и племенник на Ичко Шалапутови, комунистически партизанин и съосновател на СНОФ, заедно с Христо Кичов (Маняк), Паскал Насков (Езерец), Тодор Жиков (Жупанища) и Мито Шишков (Жупанища) убиват Лаки Дельо през октомври 1941 година край Сливени, след Гръцката гражданска война живее в ПловдивKoliopoulos – Plundered Loyalties, New York 1999, pp. 71 Живко Николов Анастасов (1881– след 1943), български революционер от ВМОРО Павел Николов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета кукушка дружина Търпо Гямов Шалапутов (1876 – 1939), български революционер от ВМОРО, македоно-одрински опълченец Христо Гямов Шалапутов (? – 1897), български революционер от ВМОРО
Починали в Орман Търпо Гямов Шалапутов (1876 – 1939), български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в дем Костур