Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, свързани с употребата на съгласния звук „р“. Във фонетиката означава превръщването на друг съгласен звук в „р“. Понятието е наречено на името на гръцката буква „ро“ (р).
Ротацизъм в индоевропейските езици В индоевропейските езици, ротацизмът се наблюдава сравнително често.
Албански език В южните диалекти на албанския n преминава в r. Valona (от латинското Avlona) става Vlora (гр. Вльора)
Германски езици В холандски език: vriezen – gevroren В английски език: was – were (от германското was – wēzun), lose vs forlorn (от германското liusana – luzenaz) В някои немски диалекти (в Мекленбург и Хесен), d между гласни преминава често в r: Borrem – Boden „под“
Латински език В латински език s преминава в r. flos (им.) – florem (вин.) genus (им.) – generis (род.) corroborare – robustus (глагол от conrobosare) de iure – iustus ero – est
Италиански език В неаполитанския диалект d преминава в r:
medesimo – meresemo diaspora – riaspro
В по-редки случаи l преминава в r:
albero – arvero ultimo – urdemo
Португалски език В португалски l е преминало в r: obrigado < obligado praça < plaza
Румънски език В румънски l и n между гласни преминават в r:
caelum > cer sole > soare monumentum > mormint fenestra > fereastră
В славянските езици ротацизмът е рядко срещано явление.
Словенски език В словенски ротацизмът се изразява в промяната на ž в r:
moreš < можешь kdor < кътоже
Ротацизмът в словенския се наблюдава в писмени паметници от 10 век.
Ротацизъм в тюркските езици Особено значение за изучаването и възстановяването на тюркския праезик е следното явление. На звука z в древнотюркски и в останалите тюркски езици съответства звук r в чувашки и в думи от прабългарски, запазени в българския език.
Пример за това дава следното сравнение:
чувашкибългарскидруги тюркскизначениешаранsazan (тур.)шарангуберkigiz (узб.)килимхĕрkiz (тур.)дъщерятăххăрdokuz (тур.)деветсаккăрsekiz (тур.)осемсĕр „цедя“шуртядр-тюрк. süz „шуртя“; тур. süzmek „цедя“; заета в унг. szűr „процежда се“шуртя, процеждам севăрах „дълъг, бавен“веригатур. uzak „далечен, отдалечен“ тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“верига
Според теорията на „зетацистите“ (Рамщед, Рясянен, Менгес, Илич-Свитич и др.) в тюркския праезик са съществували два вида r, като означеното от тях като r2 се слива с обикновеното r в западните тюркски (огурски) езици (прабългарски, чувашки), а преминава в z във всички останали, условно наречени източни тюркски езици. Най-ранните писмени паметници на древнотюркски език, Орхонските надписи, засвидетелстват z. Гореспоменатите учени, а и някои други (Хелимски, Старостин) се основават на факта, че всички ранни тюркски заемки в монголските езици показват наличие на r, вместо z, напр. тюрк. ikkiz > монг. ikere „близнаци“. Същото се отнася и за тюркски заемки в унгарския език, които може би са проникнали през прабългарски.
Други учени, т. нар. „ротацисти“ (Гомбоч, Немет, Щербак, Рона-Таш, Яхунен) поддържат противоположното мнение, че изходният звук е z и че фонетичната промяна е настъпила само в огурските езици. Тя обаче не може да обясни как попадат тюркски заемки с r в монголските или самоедските езици в Северен Сибир. Това би означавало езикови малцинства (чуваши или прабългари) да се движат сред преобладаващо z-говорещо население на огромна територия и да налагат своето произношение на чужди езикови групи, което не съответства на историческите данни.
Вижте също Древнотюркски език Прабългарски ротацизъм Ламбдаизъм Прабългарски ламбдаизъм Прабългарски език Чувашки език
Литература Е. Хелимски. Происхождение чередования R–Z и дилемма „ротацизма–зетацизма“. С.Т. 1986, бр. 2. стр.40 – 50. В. Егоров. Современный чувашский литературный язык в сравнительно-историческом освещении. Чебоксари, 1971. Р. Федотов. Чувашский язык в семье алтайских языков. Чебоксари, 1980.
Категория:Фонетика и фонология