Слѝвени (, Коромилия, катаревуса: Κορομηλέα, Коромилеа, до 1928 година Σλίβενη, Сливени, ) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 700 m надморска височина в Костурската котловина и отстои на 7 километра западно от град Костур на левия бряг на Рулската река (или Бистрица), в западното подножие на планината Саракина, тъкмо след края на пролома Берик. На половин километър над Сливени е разположен манастирът „Свети Никола“. На 4 km северно в Дъмбенската планина е крепостта Градища.
История В Османската империя В XV век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Сливени е споменато с 27 глави на семейства и двама неженени Папа Сивлия, Йорг, Тодор, Пелегрин, Джаин, Радомир, Джурко, Йорг, Тодор, Стайо, Алекса, Яно, Тодор, Добро, Михо, Никола, Раде, Стамат, Михо, Нико, Никифор, Добро, Кирк (Герг), Филип, Манол, Алекса, Добри, Петре, Койо и Никола, и три вдовици Кала, Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 1776 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 115 Горно Сливени е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: Леко, Михо, Йорг, Спасе, Стайо, Лекос, Томчо, Добро, Маврангел, Филип и свещеника Андон с 670 акчета данък.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 121
В края на XIX век Сливени е албанско мюсюлманско село, изолирано сред околните български села. Жителите му албанци идват по времето на Али паша Янински, завладяват селото и прогонват българските му жители.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Сливени (Slivéni).
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Славени (Slavéni) е посочено като село в Костурска каза с 35 домакинства и 105 жители мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сливени има 270 жители арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сливени е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло турско 400 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia . Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.Σλίβενη
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Сливени (Σλήβενι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 400 мюсюлмани.
Според Георги Константинов Бистрицки Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи.
Сливенският манастир е база на гръцките андартски чети и затова в 1905 година е опожарен от четите на ВМОРО. Сливенските албанци, може би под влияние на Албанското възраждане, подобно на тези от костенарското изолирано албанско село Вичища спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.
По време на Балканската война 1 човек от Сливени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сливени е обозначено като албанско селище.
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сливени има 15 къщи арнаути мохамедани. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, сред които 15 семейства от село Имера, Понт. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 304 жители бежанци от 315 или според други данни изцяло бежанско с 80 семейства и 337 души.
Населението традиционно се занимава със земемеделие и в по-малка степен със скотовъдство.
През 1928 година селото е прекръстено на Коромилия. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, а 30 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia
+ Прекръстени с официален указ местности в община Сливени на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Сливенско Σλιβέντζικο Месотопос Μεσότοπος местност ЮЗ от Сливени и С от Четирок
Личности Родени в Сливени Наум Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, Нестроева рота на 7 кумановска дружина Никола Наки, влах, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „един от членовете на българския бунтовнически комитет“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Починали в Сливени Вангел Мангов (1912 – 1947), гръцки комунист
Литература Кънчов, Васил. Няколко исторически бележки за с. Сливени, в: Български преглед, год. II, кн. 6, стр. 65, 1895 г., София.
Бележки
Категория:Села в дем Костур