Ингушкият език (самоназвание: гӏалгӏай ğalğaj) е кавказки език, разпространен в Ингушетия и някои съседни области. Официален език е на Република Ингушетия в Руската федерация.
Класифициран е като нахско-дагестански език, като заедно с чеченския език образува вейнахския езиков клон. Макар да има доста заемки от грузински, персийски, руски и някои тюркски езици, ингушкият език значително се различава от останалите кавказки езици.
Писменост Ингушкият език не е имал писменост допреди 100 години. В началото на 20 век започва да се използва арабската азбука. След Октомврийската революция се използвала латиницата, а от 1938 година се въвежда разширен вариант на руската кирилица.
Съвременна ингушка азбука. А а Аь аь Б б В в Г г ГӀ гӀ Д д Е е Ё ё Ж ж З з И и Й й К к Кх кх Къ къ КӀ кӀ Л л М м Н н О о П п ПӀ пӀ Р р С с Т т ТӀ тӀ У у Ф ф Х х Хь хь ХӀ хӀ Ц ц ЦӀ цӀ Ч ч ЧӀ чӀ Ш ш Щ щ Ъ ъ Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я Яь яь Ӏ
Диалекти Изследователите споделят следните диалекти в ингушкия език: Равнинен диалект Джейрахски (Феппински) диалект Галгаевски диалектwww.randevu-zip.narod.ru
Фонетични особености Притежава богата система от съгласни и гласни звукове, което го отличава от другите кавказки езици.
Морфология Ингушкият е ергативен език. Имената се разделят на класове (6 на брой). Глаголът се изменя по клас, време, вид, наклонение, но не и по лице.
Литература Большая Советская Энциклопедия, 3. изд. Долакова, Р. И. Ингушский язык. „Языки народов СССР“ Москва 1967 Guerin, Françoise. Description de l'ingouche: parler du centre nord du Caucase. München: LINCOM Europa 2001 Мальсагов, Заурбек. Грамматика ингушского языка. Грозный: Чечено-ингушское книжное издательство 1963 Nichols, Johanna. Ingush. The Indigenous Languages of the Caucasus, Bd. 4. Rieks Smeets. Delmar/New York: Caravan Books. 1994
Източници
Категория:Кавказки езици Категория:Езици в Русия Категория:Ингушетия