Дебърско-Кичевската епархия () е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в западната централна част на Северна Македония. Центърът ѝ е в град Охрид. Обхваща районите на Охрид, Струга, Дебър, Кичево и Брод, в които са петте ѝ архиерейски наместничества.

Известни църкви и манастири в епархията са:

Бигорски манастир „Свети Йоан Кръстител“, край реката Радика; Манастирът „Свети Климент и Пантелеймон“, Охрид Манастир „Свети Наум“, на брега на Охридското езеро Манастирът „Свети Георги“, село Райчица, Дебърско Манастирът „Въведение на Пресвета Богородица Пречиста“, Кичевско Църквата „Света София“, Охрид Църквата „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“), Охрид Църквата „Свети Йоан Богослов Канео“, Охрид Църквата „Света Богородица Заум“, на брега на Охридското езеро Църквата „Света Богородица Каменско“, ОхридМПЦ. Дебарско-кичевска епархија.

Охридска катедра Глави Лихнидски (Охридски) епископи (Λυχνιδών) + Име Години Лаврентий Лихнидски споменат в 515 година

Списък на охридски архиепископи и патриарси

Преспански и Охридски на Цариградската патриаршия (Πρεσπών – Αχριδών, Λυχνιδών)Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.

+ Име Години Григорий Охридски 1773 – 1774 Исая Преспански и Охридски 1774 – 1793 Киприян Преспански и Охридски 1793 – 1801 Калиник Преспански и Охридски 1801 – 1843 Йосиф Преспански и Охридски 1843 – 1847 Дионисий Преспански и Охридски 1847 – 1858 Йоаникий Преспански и Охридски 1858 – 1859 Мелетий Преспански и Охридски 1860 – 1880 Александър Триандафилидис 1880 – 1892 Антим Гедзис 1892 – 1895 Амвросий Ставринос 1895 – 1896 Панарет Петридис 1896 – 1899 Антим Анастасиадис 1899 – 1906 Герман Сакеларидис 1906 – 1909 Йоаким Лептидис 1909 – 1911 Антим Тумбалидис 1911 – 1915

Охридски митрополити на Българската екзархия + Име Години Натанаил Охридски и Преспански 1872 – 1880 Синесий Охридски и Преспански 1884 – 1894 Григорий Охридски и Преспански 1894 – 1897 Методий Охридски и Преспански 1897 – 1909 Борис Охридски и Преспански 1910 – 1913, 1915 – 1918

Охридски епископи на Сръбската православна църква + Име Години Николай Велимирович 1920 – 1931

Дебърско-кичевски митрополити на Македонската православна църква + Име Години Методий Дебърско-Кичевски 1968 – 1976 Ангеларий Дебърско-кичевски 1977 – 1981 Тимотей Австралийски, управляващ 1981 – 1995 Тимотей Дебърско-Кичевски 1995 – 2024 Георгий Дебърско-Кичевски 2024

Дебърска катедра История След създаването на Българската екзархия в 1870 година, към името на Дебърска епархия е прикрепено и това на Велешка (Δεβρών και Βελισσού), защото тя е изрично упомената във фермана и получава екзархийски митрополит. Българското население в епархията се вдига срещу новия митрополит Антим и иска присъединяване към новооснованата екзархия. Още през декември 1872 година е отправено такова прошение. Въз основа на него ръководството на Екзархията ходатайства пред Портата за освобождаване на населението на епархията от преследванията на гръцкия владика. Антим изпъжда игумена на Бигорския манастир и насилва жителите на Галичник да признаят владичеството му, но те отказват. През лятото на 1874 година следват нови прошения епархията да бъде смятана за екзархийска. Цялата Дебърска каза е проекзархийска, както и 54 села от Кичевска каза, а 25 кичевски села са гъркомански.

След първоначален неутралитет битолският валия Али Саиб паша Гюрчю започва да подкрепя гръцката партия. През май 1874 година игуменът на Кичевския манастир Козма Пречистански събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим обаче успява да издейства от властите арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора. Жителите на Кичево отказват да признаят митрополит Антим и митрополитският дом в града е затворен. Митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му.

Новият битолски валия Мехмед Рефет паша Байтар заема по-неутрална позиция и дава разрешение на кичевчани да организират българска община и в началото на 1875 година и 25-те гъркомански села подписват махзар за присъединяване към екзархията. Така фактически цялата екзархия без окупирания манастир се подчинява на Екзархията.

През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.

В 1897 година за български дебърски митрополит е избран Козма Дебърски, който остава на поста в Дебър до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти.

Епархията е понижена в епископия, подобно на другите Охридската, Битолската, Злетовско-струмишката и Велешко-дебърската. Митрополия остава единствено Скопската.

През есента на 1915 година, когато по време на Първата световна война в областта е установено българско управление, Козма Дебърски се завръща в епархията си и я управлява до смъртта си през януари 1916 година. Населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на Българската екзархия за управляващ на епархията да бъде назначен архимандрит Кирил Рилски, тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит Борис Охридски да назначи Кирил за свой протосингел в Дебър. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 г. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003

В 1920 година епархията е разделена, като Велешко е предадено на Скопска епархия, а Дебърско – на Охридска.

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.

Глави

Дебърски епископи на Охридската архиепископия (Δεβρών, Δευρών) + Име Години Даниил Дебърски 1 септември 1528 – споменат на 31 август 1529 като участник на събора в Охрид Мартирий в 1579/80 Киприан Дебърски споменат в 1631 – споменат в 1634 Евтимий Дебърски споменат в 1668 Митрофан Дебърски ? – 15 октомври 1679, в 1683 Давид Митилинец 14 ноември 1694 – споменат на 7 април и 9 юли 1695 Йоаким Дебърски споменат в 1698 – споменат в 1706 Никифор Дебърски между 1709 и 1714 – между 1714 и 1718 Хрисант Дебърски между 1714 и 1718 – 6 юли 1718 Никифор Дебърски 6 юли 1718 – споменат в 1719 Даниил Дебърски споменат на 13 януари 1746, 1 март 1753 и 8 юли 1761 Дионисий Дебърски средата на XVIII век Григорий Дебърски в 1767

Дебърски архиепископи и митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών, Δευρών) + Име Години Макарий Дебърски 1774 – 1775 Антим Дебърски 1775 – 1794 Калиник Дебърски юли 1794 – ноември 1802 Йосиф Дебърски декември 1802 – август 1809 Антим Дебърски 1809 – октомври 1814 Доситей Дебърски 1814 – 1919 Григорий Псарианос април 1819 – февруари 1829 Йоаким Палеокрасас 1829 – 1840 Мелетий Дебърски 1840 – 1858 Генадий Дебърски 1858 – 1867 Антим Гедзис 1867 – 1873

Дебърски и Велешки митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών και Βελισσού) + Име Години Антим Гедзис 1873 – 1876 Калиник Дебърски и Велешки 1876 – 1880 Антим Гедзис 1880 – 1887 Методий Папаемануил 1887 – 1891 Антим Пелтекис 1891 – 1900 Поликарп Теологидис 1900 – 1907 Партений Галяс 1907 – 1913

Дебърски митрополити на Българската екзархия + Име Години Козма Дебърски 1897 – 1913, 1915 – 1916

Кичевска катедра История Епархията е формарана в края на XV или началото на XVI век със седалище Кичево. В 1598 година е присъединена към Дебърската епископия. В началото на XVIII век е присъединена към Преспанската митрополия.

Кичевски епископи на Охридската архиепископия + Име Години Атанасий споменат в 1529 и 1532 Герасим в надписа на Кичевския манастир

Външни препратки Стаматов, Ст. Дебърската епископия, София, 1941. И. Иванов Учебното дело в Охрид. кааза – Охридска епархия. Илюстрация Илинден, год. IX, октомври 1937, кн. 8 (88), с. 9–10.

Бележки