Преспанско-Пелагонийската епархия () е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в югозападната част на Северна Македония на територията на историко-географските области Преспа и Пелагония. В нея влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар и Крушево. Управлява се от митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски. Катедрален храм на епархията е „Свети Димитър“ в Битоля.
История Първо споменаване на Пелагонийската епархия е от 1018 година в грамотите на Василий II. В епархията влизат Велес и Прилеп. Около 1600 година битолският епископ носи титлата пелагонийски и прилепски, а по-късно само пелагонийски.
В XVI век Преспанска епархия става самостоятелна епископия. Неин пръв епископ е Агапий от 1528 до 1529 г.
Митрополит Давид Прилепски е споменат в 1454 – 1455 година в надписа в църквата „Свети Илия“ в Долгаец и в 1467 – 1468 в обширните дефтери за Прилепска каза. Прилепски митрополит Йосиф е споменат на икони в манастира Трескавец, като обновител на манастира в 1652 и 1657 г.
В 1913 година с установяването на сръбската власт и прогонването на патриаршеските и екзархийските митрополити, Битолска епархия се управлява от Варнава Дебърски и Велешки. По време на Първата световна война и българската окупация епархията е управлявана от стария екзархийски владика Авксентий Пелагонийски, който в 1916 година мести седалището в Прилеп, тъй като Битоля пада в ръцете на Антантата. След войната епархията отново се управлява от Сръбската православна църква. В 1922 година се сдобива с първия си редовен епископ Йосиф Цвийович. В 1931 година към нея е присъединена Охридската епархия и е формирана Охридско-Битолска епархия с център в Битоля, като катедрата е поета от дотогавашния митрополит Николай Охридски до смъртта му в 1931 г. Митрополит в 1938 - 1939 е Платон, а после епархията е управлявана от Викентий Злетовско-струмишки (1940 – 1941).
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.
В 1958 година при самопрогласяването на автокефалността на Македонската православна църква, като пръв епископ на тази епархия е избран Климент (Никола Трайковски), родом от Битоля. Името на епархията в този период е Преспанско-Битолска. В 1974 година, с арондацията на епархиите на Македонската православна църква името на епархията е върнато на Охридско-Битолска. След смъртта на епископ Климент в 1979 година, за администратор на епархията е назначен митрополит Гаврил Повардарски. В 1981 година за архиерей на епархията е избран митрополит Петър. При приемането на новия Устав на Македонската православна църква в 1994 година епархията е преименувана на Преспанско-Пелагонийска.
Преспанско-пелагонийска епархия от 2002 до 2023 година е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под временното управлението на митрополит Марко Брегалнишки.
На 20 юни 2023 година територията на Крушевско-Демирхисарското архиерейско наместничество е откъсната от Преспанско-Пелагонийска епархия и е оформена като Крушевско-Демирхисарска епархия.
Архиерейски наместничества и парохии (енории)
Преспанско-пелагонийската епархия има 4 архиерейски наместничества и 39 парохии. Битолско архиерейско наместничество Първа битолска парохия Втора битолска парохи Трета битолска парохия Четвърта битолска парохия Пета битолска парохия Шеста битолска парохия Беранечка парохия Бистричка парохия Буковска парохия Добрушевско-Дедебалска парохия Иваневска парохия Краварско-Бачка парохия Лисолайска парохия Могилска парохия Новачка парохия Старавинска парохия Шестнадесета приградска парохия Седемнадесета приградска парохия
Прилепско архиерейско наместничество Първа прилепска парохия Втора прилепска парохия Обършанска парохия Варошка парохия Малоконярска парохия Ропотовска парохия Тополчанска парохия Плетварско-Беловодичка парохия Долненско-Секирска парохия Прилепецко-Витолищка парохия
Ресенско архиерейско наместничество Първа ресенска парохия Втора ресенска парохия Трета ресенска парохия Янковска парохия Подмочанско-Любойнска парохия
Манастири Известни манастири в епархията са:
„Свети Архангел Михаил“, Варош, Прилеп „Свето Преображение Господне“, село Зързе, Прилепско „Успение на Пресвета Богородица“, Трескавец, Прилепско Янковският манастир „Успение на Пресвета Богородица“, село Янковец, Ресенско „Рождество на Пресвета Богородица“, село Сливница, Преспа Чебренски манастир „Свети Димитър“, село Зовик, Мариово
Епископи Преспански епископи и митрополити + Име Име Години Агапий Αγάπιος 1528 – 1529 Матей Ματθαίος 1607 – 1614 Захарий Цигарас Ζαχαρίας началото на XVII век Арсений Αρσένιος ? – 1668 Теофан Θεοφάνης 1671 – 1685 Партений Παρθένιος 1685 – ? Йоасаф Ἰωάσαφ ? – 1709 Паисий Παίσιος 1709 – 1730 Доситей Δοσίθεος 1730 – 1740 Паисий Παίσιος споменат 1743 Партений Παρθένιος скоро след Паисий Исая Ησαΐας 1771 - 1776
Пелагонийски епископи на Охридската архиепископия + Име Име Години Митрофан Μητροφάνης 1528 или 1529 и в 1532 Йоасаф Ιωάσαφ в 1579/80 Григорий Γρηγόριος XVI век, превежда Дамаскин Студит Йеремия Ιερεμίας 1585 – около 1596 Стефан Στέφανος споменат от монаха Спиридон, който на 26 май 1600 година преписва миней за потреба на храма „Свети Никола“ в битолския манастир Градище Павел Παύλος споменат в негов антиминс от 1616 г., осветен за храма „Света Богородица“ Данаил, син на Ангелко споменат в сиджили от 1623 г. като гарант на заем на охридския архиепископ Порфирий Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 136-138. Към април 1623 г. Данаил е изплатил 23 000 акчета от заема на Порфирий. Дамаскин Δαμασκηνός подписал грамотата на архиепископ Аврамий отъ 1631 г., споменат от архиепископ Аврамий в 1634 г. Йосиф Ιωσήφ наречен прилепски митрополит в бележка на една икона в манастира Трескавец от 1657 г. Игнатий Ιγνάτιος в 1668 г. участвал в събора против еретика йеромонах Герасим Григорий Γρηγόριος след 1675 – 15 октомври 1679 Митрофан Μητροφάνης 15 октомври 1679 – ? Григорий Γρηγόριος 1688 – 1695 Игнатий Ιγνάτιος в 1691 Яков Ιάκωβος в 1699, 1700, 1706 и в 1709, митрополит Йосиф Ἰωσὴφ 1714 – 1755, митрополит Григорий Γρηγόριος в 1749 Арсений Αρσένιος 1763 – 1767
Пелагонийски митрополити на Цариградската патриаршия + Име Име Години Натанаил Пелагонийски Ναθαναήλ 11 юли 1767 – 1770 Симеон Пелагонийски Συμεών 1771 – 7 февруари 1783 Мелетий Пелагонийски Μελέτιος 1783 – 1795 Нектарий Пелагонийски Νεκτάριος споменат в 1794 г. и през юни 1803 г. Йосиф Пелагонийски Ἰωσὴφ 1823 – 1825 Григорий Пелагонийски Γρηγόριος 1825 – 1833 Герасим Дзермиас Γεράσιμος Τζερμιάς 1833 – 1840 Герасим Пурнарас Γεράσιμος Πουρνάρας 1840 – 1853 Венедикт Византийски Βενέδικτος 1853 – 1869 Партений Пелагонийски Παρθένιος 1869 – 1876 Матей Петридис Ματθαίος Πετρίδης 1876 – 1887 Неофит Папаконстантину Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου 1887 – 1891 Александър Ригопулос Αλέξανδρος Ρηγόπουλος 1891 – 1895 Козма Евморфопулос Κοσμάς Εύμορφόπουλος 1895 – 1899 Амвросий Ставринос Αμβρόσιος Σταυρινός 1899 – 1903 Йоаким Форопулос Ιωακείμ Φορόπουλος 1903 – 1909 Василий Георгиадис Βασίλειος Γεωργιάδης 1909 – 1910 Стефан Даниилидис Στέφανος Δανιηλίδης 1910 – 1912 Хрисостом Кавуридис Χρυσόστομος Καβουρίδης 1912 – 1913
Пелагонийски митрополити на Българската екзархия + Име Години Евстатий Пелагонийски 1872 Григорий Пелагонийски 1897 – 1906 Авксентий Пелагонийски 1906 – 1913, 1915 – 1918
Битолски епископи на Сръбската православна църква + Име Име Години Варнава Дебърско-Велешки, администратор Варнава 1913 – 1922 Йосиф Цвийович Јосиф 1922 – 1931
Охридско-битолски епископи на Сръбската православна църква
+ Име Име Години Николай Велимирович Николај 1931 – 1936 Николай Велимирович, администратор Николај 1936 – 1938 Платон Охридско-Битолски Платон 1938 – 1939 Викентий Проданов, администратор Викентије Проданов 1940 – 1941
Преспанско-битолски, от 1974 г. охридско-битолски, от 1994 г. преспанско-пелагонийски митрополити на Македонската православна църква + Име Име Години Климент Климент 1959 – 1979 Петър Петар 1981 –
Бележки