Елена Ивановна Рьорих (родена Шапошникова) (; 12 февруари 1879 г. – 5 октомври 1955 г.) е известен руски философRoerich (born Shaposhnikova) / Helena Ivanovna / New philosophical encyclopedia. – Moscow, „Misl“ Publishing, 2000. – V. 1 – 4. Roerich Helena Ivanovna / „Big encyclopaedia“ Roerichs family: Nicholas Konstantonovich (1874 – 1947), Helena Ivanovna (1879 – 1955) / „Modern philosophical dictionary“ / Compiler Gritsanov A.A. – Scientific edition. – Minsk, „V.M.Skakun“ publishing, 1999. – 896 P. Roerich Helena Ivanovna / „Big biographic encyclopedia“ Roerich Helena Ivanovna / Russian philosophy: Dictionary / Edited by M. Maslin. – Moscow, „TERRA—Knizhnii klub, Respublika“ publishing, 1999. – 656 P. , писател и общественик. През първите години на 20 век тя създава в сътрудничество с Учителите на Изтока философското учение Живата Етика („Агни Йога“)Roerich (born Shaposhnikova) / Helena Ivanovna / New philosophical encyclopedia. – Moscow, „Misl“ publishing, 2000. – V. 1 – 4. Living Ethics / Russian philosophy: Dictionary / Edited by M. Maslin. – Moscow, „TERRA—Knizhnii klub, Respublika“ publishing, 1999. – 656 P. Living Ethics / „Russian philosophy. Short encyclopaedia“ – Moscow, „Nauka“ publishing, 1995. – 624 P. Roerich Helena Ivanovna / Short philosophical dictionary / Edited by A.P. Alexeev. – Second edition, revised and supplemented. – Moscow, TK Velby, Prospekt publishing. – 2004. Roerich Helena Ivanovna / Big biographic encyclopedia. From Resolution of International public and scientific conference „Cosmic ideology is a new thinking of XXI century“. Тя е организатор и участник в културната и просветителска дейност в САЩ, провеждана под ръководството на нейния съпруг Николай Рьорих. Заедно със съпруга си тя участва в експедиции до трудно-достъпни и оскъдно изследвани райони от Централна Азия (1924 – 1928). Тя е почетен президент-основател на Хималайския институт за научни изследвания „Урусвати“ в Индия и съавтор на идеята за Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници (Пакта Рьорих). Тя превежда две глави от „Тайната доктрина“ на Е. П. Блаватска, а също така и избрани Писма на Махатмите („Чашата на Изтока“) от английски на руски. Съпруга на художника Николай Рьорих, майка на ориенталиста Юрий Рьорих и художника Светослав Рьорих.
Живот и дейност Елена Рьорих е родена на 12 февруари 1879 в Санкт-Петербург, Русия, в семейството на архитекта и академика Иван Иванович Шапошников и неговата съпруга Екатерина Василиевна. По майчина линия Елена Ивановна е далечна роднина на известния руски композитор Модест Мусоргски и на големия руски пълководец фелдмаршал Михаил Кутузов.
От най-ранна възраст Елена проявява необикновени способности, на седем години вече може да чете и пише на три езика. През детството ѝ любима нейна книга е Библията. По този повод в своя автобиографичен очерк „Сънища и видения“Рерих Е. И. У порога Нового Мира. М.:МЦР, 2000., поместен в книгата „На прага на Новия Свят“, издание на МЦР, Москва, 2000 г., Елена Рьорих пише: „Първата и най-голяма радост бяха двата тома на Библията с илюстрации на Густав Доре. Тези книги бяха толкова големи, че момиченцето не можеше да ги повдигне. Затова тя можеше да им се любува само тогава, когато някой от възрастните ѝ ги даваше. И тъй като книгите бяха скъпи, с неохота ѝ разрешаваха да ги ползва. Тези книги дълги години бяха за нея източник на истинска радост. И когато поотраснала, вече сама, тайничко е вземала от кабинета на своя баща дебелия том, цялата прегъвайки се под неговата тежест, носела го е в стаята си, където с примряло сърце е можела отново да съзерцава любимия облик на Христос, и да страда с неговите страдания“. През юношеството Елена сериозно се интересува от литература и източна философия. Книгите на Рамакришна, Вивекананда и Тагор са сред любимите ѝ. Завършва Мариинската гимназия и получава музикално образование. Виртуозно свири на пиано и специалистите и предсказват блестяща кариера на пианистка.
През 1899 в имението Бологое на своята леля княгиня Е.В. Путятина Елена Шапошникова за първи път се среща с младия художник Н.К. Рьорих, който през 1901 става неин съпруг. Те стават не само съпрузи, но и съмишленици. Общите възгледи, духовната близост, дълбоките взаимни чувства правят този съюз необичайно здрав. Целият им живот е изпълнен с общи стремежи, идеали и съвместен труд и творчество. Няма област от живота на великия художник, учен мислител и общественик Николай Рьорих, в която Елена Рьорих да не взема участие. Тя е вдъхновяващото начало в семейство Рьорих. Много от картините на художника са създадени по неин замисъл или въз основа на нейни видения. На нея художникът посвещава своите книги. Н. К. Рьорих е наричал Елена Рьорих в своите произведения „Водещата“, „Лада“ и „Другиня“ (древна руска дума с корен „друг“ – приятел). Синовете им свидетелстват: „Сътрудничеството на Николай Константинович и Елена Рьорих беше рядка комбинация от пълнозвучно звучене на всички планове. Допълвайки се един друг, те сякаш се сливаха в изключително богата хармония с интелектуален и духовен израз“ . Самият Николай Константинович пише: „Творихме заедно, и неслучайно е казано, че произведенията трябва да носят две имена – мъжко и женско“Н. К. Рерих. Сорок лет. Заедно с това, тя е била човек с удивителна скромност. Влизайки в живота на знаменития художник, тя винаги е предпочитала да остава в сянка. Макар и автор на няколко философски произведения, тя е предпочитала да ги публикува под псевдоним. „<…> позволете ми да сляза от пиедестала, издигнат от Вашето прекрасно, любящо сърце <…> Аз обичам простотата във всичко и всякаква надутост и тържественост са ми органично чужди. Не обичам да уча, а само да предавам знания“„Позвольте мне сойти с пьедестала…“ Пять неопубликованных писем Е. И. Рерих из архива МЦР с предисловием Л. В. Шапошниковой. НОВАЯ ЭПОХА (Мир Огненный) №1(9) 1996 год, пише тя в писмо до свой приятел.
През периода от 1902 до 1904 съпровожда Н. К. Рьорих в археологическите му експедиции, които включват около 40 града на Русия.
През август 1902 в семейство Рьорих се ражда техният син Юри Рьорих, бъдещ учен ориенталист от световна величина, а през октомври 1904 – Святослав Рьорих, бъдещ художник, мислител и обществен деец. За формирането им като личности огромна роля изиграват принципите, които Елена Рьорих следва при възпитанието на совите синове, самата тя пише в свое писмо от 27.06.1935: „Вие ме питате за методите на възпитание, които са дали такива прекрасни резултати по примера на моите синове. Те бяха много прости. И основно се състояха в това, че от ранно детство, почти от люлката, им се внушаваше любов към природата, към книгата и към изкуството. Правилният избор на книги и на наставници им даде прекрасна основа и помогна много от рано да се открият техните склонности и дарби. Така уважението към знанието и труда, художествената, културната обстановка, дисциплината, полагането на първите основи на един нравствен характер в разбирането на изпълнението на дълга, и главното, примерът на техния велик баща им даде възможността сравнително рано да започнат да проявяват своя голям вроден потенциал. Освен яркия талант и даже майсторство в няколко области, те носят в своя дух голям синтез, който именно ѝ дава основата на нравствеността и мъдростта на любовта към Родината. Така, без лъжлива скромност, мога да кажа, че аз справедливо се гордея със своите синове.“ За децата е безкрайно интересен и приятелският кръг на техните родители, гости в техния дом в Петербург са били Александър Блок, Леонид Андреев, Михаил Врубел, Валентин Серов, Сергей Дягилев, Игор Стравински и други.
Елена Ивановна е била сърцето, наставникът и главната опора в семейство Рьорих. Николай Константинович, Юрий Николаевич и Светослав Николаевич Рьорих много високо са ценили ролята на Елена Ивановна като вдъхновителка за нови достижения. В своите спомени С. Н. Рьорих отбелязва: „За нас и за всички, които влизахме в близко съприкосновение с нея, това духовно общуване беше като живо утвърждаване на висшите истини на предвечната правда. Нейният живот гореше като истински светилник, утвърждавайки със своя пример съществуването на един прекрасен свят, осъзнаването на който ще поведе човечеството към нови достижения, към нови открития.“
През 1916 Елена Ивановна и нейното семейство са във Финландия, поради заболяване на нейния съпруг. През май 1918 Финландия, която дотогава е част от Руската империя затваря границата си с Русия и семейството се оказва отрязано от родината си. През 1919 заминават за Англия. На 24 март 1920 в Лондон Елена Рьорих започва да записва първите редове от философско-нравственото учение „Жива Етика“ или „Агни Йога“, работата върху което ще продължи няколко десетилетия. Книгите на „Жива Етика“ Елена Рьорих създава в тясно сътрудничество с група философи, предпочели да останат анонимни, които според духовната традиция на Индия е прието да се наричат Махатми, Велики Души, Риши, Учители. Акад. Людмила Шапошникова пишеЛ. В. Шапошникова. Сотрудница космических сил. В: Письма Елены Рерих. Минск: ПРАМЕБ, 1992.: „Появата на бял свят на „Живата Етика“ неслучайно съвпада с така наречения научен взрив, когато са се преразглеждали обичайните догми, появявали са се нови направления, които изследват сякаш невъзможното и се е сформирал нов модел на мирозданието и неговите механизми. Възникналите направления са изисквали и нов подход към научните изследвания – цялостен. На друго равнище е започнало осмислянето на Великото единство на Човека, Планетата, Вселената. Зараждало се е Космическото съзнание, а заедно с него и стремежът да се излезе извън пределите на Планетата и да се свържем с „братята по разум“.
Но малцина са тези, които са знаели, че духовната традиция на Изтока, особено Индия, в своите дълбини вече е таила отдавна тези „братя по разум“, които са представлявали одухотворен, още неизвестен на науката Космос. Духовните Учители, или както самите те се наричат – По-големите братя на човечеството, са били създателите заедно с Елена Ивановна Рьорих на книгите „Жива Етика“, или „Агни Йога“. В Индия Учителите са ги наричали Махатми, или Велики души. Махатмите са били като че ли същности от друг свят. Техните качества и възможности са се отличавали от нашите, техният начин на живот малко е приличал на живота на обикновените обитатели на планетата. Те са носили странни имена, които повечето напомняли на псевдоними. Те са си имали свои убежища, своя тайна история. Те са преминавали през вековете на земното време, постигайки техния смисъл по съвсем друг начин, отколкото ние. Думите на „По-големите братя на човечеството“ са звучели в книгите „Жива Етика“ примамливо и фантастично и с нещо са напомняли на романите на Иван Ефремов. Много години след това научих, че Ефремов е използвал книгите „Жива Етика“, когато е писал своите. Може би поради това неговата фантастика се оказва толкова привлекателна и уникална.
Великите души, може да се твърди, се намират на по-високо стъпало на космическата еволюция. Зад тях е стоял огромният опит на натрупана култура и дух. Те са били безкрайно мъдри, общували са си помежду си на особен, неизвестен за нас език, говорили са кратко и поетично. Техните фрази са приличали на афоризми, а понякога са звучели като стихове.
Именно те, Махатмите, представляват онзи Източник, за който пише Елена Рьорих в своите писма до Рузвелт. И знанието, което се съдържа в книгите „Жива Етика“, е било оттам.“
През есента на 1920 Елена Рьорих заедно със своето семейство се озовава в Америка. Тук тя, заедно с Николай Рьорих и малка група сподвижници учредява редица обществени културни учреждения: Музеят „Николай Рьорих“ в Ню Йорк, Майсторският Институт на Обединените Изкуства, Международният художествен център „Corona Mundi“ и др. Тези културни центрове придобиват международно значение и развиват мащабна културна и просветна дейност. Под тяхно ръководство се създават многобройни сдружения, творчески клубове и образователни институции.