Мария Пия дела Грация Бурбон-Двете Сицилии (; * 2 август 1849, Гаета; † 29 септември 1882, Биариц, Франция), e принцеса на Двете Сицилии и титулярна херцогиня на Парма и Пиаченца от 1869 до 1882 г., баба по майчина линия на цар Борис III.

Произход Тя е осмото дете на Фердинанд II (* 1810, † 1859), крал на Двете Сицилии (1830 – 1859), и на ерцхерцогиня Мария-Тереза Австрийска (* 1816, † 1867). Нейни баба и дядо по бащина линия са крал Франческо I и Мария-Исабела Бурбон, инфанта на Испания, а по майчина – ерцхерцог Карл Австрийски-Тешенски (австрийски герой и победител в битката при Асперн-Еслинг) и принцеса Хенриета фон Насау-Вайлбург. Има осем братя и три сестри:

Луиджи (* 1838, † 1886), граф на Трани, съпруг на Матилда Лудовика Баварска Алберто (* 1839, † 1844), граф на Кастроджовани Алфонсо (* 1841, † 1934), граф на Казерта, съпруг на братовчедка си Мария Антоанета Мария Анунциата (* 1843, † 1871), ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на Карл Лудвиг Австрийски Мария Имаколата (* 1844, † 1899), съпруга на ерцхерцог Карл-Салватор Тоскански Гаетано (* 1846, † 1871), граф на Джирдженти, инфант на Испания като съпруг на инфанта Исабела Бурбон-Испанска Джузепе (* 1848, † 1851), граф на Лучера Винченцо (* 1851, † 1854), граф на Мелацо Паскуале (* 1852, † 1904), граф на Бари, съпруг на Бланш Марконе Мария Луиза (* 1855, † 1874), графиня на Барди като съпруга на Енрико Бурбон-Пармски Дженаро (* 1857, † 1867), граф на Касталджироне. Има и един природен брат от първия брак на баща си – Франческо II, крал на Двете Сицилии, както и един природен брат от извънбрачна негова връзка.

Биография Скромна и сдържана, тя е отгледана с любов, подобно на братята и сестрите си, от майка си Мария Тереза, която не обича социалния живот и предпочита да се посвети на грижите за децата си.

Докато Походът на хилядата на Джузепе Гарибалди напредва в Сицилия и Калабрия, кралското семейство на Двете Сицилии намира убежище в Гаета, където войските, лоялни на Франческо II, се бият в продължение на три месеца. На 13 февруари 1861 г. армията капитулира, Кралството на Двете Сицилии е анексирано от Савоя и става част от Кралство Сардиния-Пиемонт и от новосформираното Кралство Италия. Това принуждава краля и семейството му да бъдат заточени в Рим. Под закрилата на папа Пий IX те първоначално са настанени в двореца Квиринал, а след това в двореца Фарнезе. Преговорите за брака на Мария Пия започват по време на римското изгнание.

След провала на опитите да я омъжат за австрийски ерцхерцог (като по-големите ѝ сестри Мария Анунциата и Мария Имаколата), брачният договор най-накрая е подписан с бившия владетел на малкото Херцогство Парма и Пиаченца. На 5 април 1869 г. тя се омъжва за херцог Роберто I Бурбон-Пармски, които споделят съдбата на Кралството на Двете Сицилии. Двамата имат дванадесет деца, шест от които с умствени увреждания.

Опасните бременности и последователните раждания (дванадесет деца за тринадесет години брак) превръщат принцесата в затлъстяла и болна жена. Тя умира от родилна треска на 29 септември 1882 г. в Биариц, седмица след като ражда последното си дете. Тялото ѝ е погребано във Вила Бурбоне във Виареджо. Съпругът ѝ се жени повторно през 1884 г. за принцеса Мария-Антония от Португалия, дъщеря на детронирания португалски крал Мигел I, от която има още дванадесет деца.

Брак и потомство ∞ 5 април 1869 за Роберто I Бурбон-Пармски (* 9 юли 1848, † 16 ноември 1907), последен суверенен херцог на Парма и Пиаченца от 1854 до 1859, син на Карл III Бурбон-Пармски и на принцеса Луиза Мария Тереза Френска, от когото има пет сина и седем дъщери: Мария Луиза Бурбон-Пармска (* 17 януари 1870, Рим; † 31 януари 1899, София), принцеса, българска княгиня като първа съпруга на българския княз Фердинанд I, от когото има двама сина и две дъщери Фердинандо Бурбон-Пармски (* 5 март 1871, † 14 април 1871), принц, династичен наследник Луиза Мария Бурбон-Пармска (* 1872, † 1943), принцеса, неомъжена, с психични проблеми Енрико Бурбон-Пармски (* 13 юни 1873, Роршах; † 1939, Лука), законен претендент за херцогския трон, глава на Дом Бурбон-Парма от 1907 до 1939 г., неженен, с умствена изостаналост; след смъртта на баща му брат му Елиас взима титлата на наследник, макар че Енрико продължава да е признаван от монархистите като наследник Мария Имаколата Бурбон-Пармска (* 1874, † 1914), принцеса, неомъжена, с психични проблеми Джузепе Бурбон-Пармски (* 30 юни 1875, Биариц; † 7 януари 1950, Лука), глава на Дом Бурбон-Парма от 1939 до 1950 г., законен претендент за херцогския трон на Парма от 1939 г. до смъртта си като наследник на Енрико, има психично заболяване; въпреки че е законен наследник на Енрико, брат му Елия продължава да носи титлата регент, но Джузепе продължава да се счита за наследник. Запазва титлата до смъртта си. Мария Тереза Бурбон-Пармска (* 1876, † 1959), принцеса, неомъжена, с психични проблеми Мария Пия Бурбон-Пармска (* 1877, † 1915), принцеса, неомъжена, с психични проблеми Беатриче Бурбон-Пармска (* 9 януари 1879, Бриариц; † 11 март 1946, Мурек), принцеса, ∞ 12 август 1906 в Шварцау ам Щайнфелд за граф Пиетро Лукези Пали, от когото има трима сина и една дъщеря Елиас Бурбон-Пармски (* 23 юли 1880, Бриариц; † 27 юни 1959, Фридберг), глава на Дом Бурбон-Парма от 1950 до 1959 г., ∞ 25 май 1903 във Виена за ерцхерцогиня Мария-Анна Австрийска, от която има трима сина и шест дъщери Мария Анастасия (* 25 август 1881, † 7 септември 1881). Аугусто (*/ † 22 септември 1882).

Източници

Литература

De Crescenzo Gennaro, Industrie del Regno di Napoli, Grimaldi editore, Napoli, 2003 De Crescenzo Gennaro,Napoli: Storia di una città, 2 volumi, presentazione di Aldo Masullo,  Phoebus edizioni, Napoli, 2009 De Crescenzo Gennaro, Ferdinando II di Borbone. La patria delle Due Sicilie, Il Giglio Ed., Napoli, 2009 Lanza Salvatore, Pino aprile, del Boca, Patruno e altri, Malaunità. 1861-2011 centocinquat'anni portati male, Spazio Creativo edizioni, Napoli 2011 Forte Nicola, Viaggio nella memoria persa del Regno delle Due Sicilie Nisco, Niccola, Ferdinando II. e il suo regno, Napoli, Morano, 1884 Fiore Antonio, Camorra e polizia nella Napoli borbonica (1840-1860), Napoli, FedOAPress, 2019 De Bernard Mathieu et D'André Devècge, Tableau généalogique de la Maison de Bourbon, Edit. de La Tournelle, 1984 Boccia Antonio, Cassino Carmine, Francesco I delle Due Sicilie e lo statuto costituzionale del 1812, Gruppo Editoriale L'Espresso spa, Roma, 2012 AA.VV., La storia proibita, Edizioni Controcorrente, Napoli, 2001, ISBN 88-89015-57-8 Raffaele de Cesare, La fine di un Regno, Longanesi & C., terza edizione, Milano, 1969 Carlo Longo de Bellis, Archivio privato famiglia Longo Giuseppe Campolieti, Il re Bomba. Ferdinando II, il Borbone di Napoli che per primo lottò contro l'unità d'Italia, Ed. Mondadori, Milano, 2001 Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli, Ed. Giunti, Firenze, 1997 Giuseppe Paladino, Giovanni Perez, FERDINANDO II di Borbone, re delle Due Sicilie, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932 Alfonso Scirocco, FERDINANDO II di Borbone, re delle Due Sicilie, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 46, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1996

Други

Ferdinando II di Borbone re delle Due Sicilie, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Ferdinando II di Borbone, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 Ferdinand II, king of the Two Sicilies, на Enciclopedia Britannica

Категория:Италианска аристокрация Категория:Починали при раждане Категория:Кралство на Двете Сицилии