Цàкони (; ) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 730 m надморска височина в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 14 километра югозападно от демовия център Костур.
История Античност Различни археологически находки свидетелстват, че на хълма, на който днес е разположена църквата „Свети Атанасий“, на 300 m югоизточно от Цакони, е имало римско селище.
В Османската империя В XV век в Цакони Бозор са отбелязани поименно 66 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цакони има 200 жители българи християни и 150 българи мохамедани или турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цакони е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 61 къщи.
В началото на XX век християнското население на Цакони е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 296 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище. В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко 350 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni .
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Цакони (Τσάκονι) има около 40 семейства, от които 7 мюсюлмански. Панайотидис отбелязва, че е „забележителна патриотичната мания на жителите му“ при голямото насилие от страна на „комитаджиите“.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Цакони (Τσάκονι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 350 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Константинов Бистрицки Цакони преди Балканската война има 40 български и 20 турски къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Цакони са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Цакони е обозначено като турско селище.
В Гърция В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 Цакони остава в Гърция. След 1919 година двама жители на Цакони се изселват в България по официален път. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цакони има 60 къщи славяни християни, 4 къщи власи християни и 20 къщи турци. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Мала Азия и Понт, които в 1928 година са 92 или според други данни 26 семейства и 106 души.
Селото произвежда жито, тютюн, грозде и други земеделски култури.
По време на Гражданската война (1946 – 1949) 23 семейства от български произход и 23 отделни хора или общо 98 души напускат селото – пет се установяват в Югославия, а останалите в другите източноевропейски страни и във вътрешността на Гърция.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Цакони на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Червеница Τσερβενίτσα Кокинохома Κοκκινόχωμα Острика Ὀστρίκα Педино Πεδινό местност СИ от Цакони
Личности
Родени в Цакони Георги и Зисо, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче Кольо А. Цаконски, български революционер, деец на ВМОРО Константин Поппаскалев (Κωνσταντίνος Παπαπασχάλης - Παπατζήμας, Константинос Папапасхалис – Пападзимас) свещеник и андарт в четата на Георгиос ЦондосΤο Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα
Бележки
Категория:Села в дем Костур