Скоруша

Скоруша, по-рядко Оскруша (Sorbus domestica) е дървесен вид от род Sorbus.

Скорушите са листопадни дървета, достигащи във височина 15 – 20 m (рядко до 30 m) с диаметър на стъблото до 1 метър. Короната е широкояйцевидна до закръглена. Възможно е екземпляри, разположени на неудобни незащитени места, да достигнат едва до формата на храст с височина 2 – 3 m. Кората е кафява и гладка при младите дървета, а при по-старите видове става напукана и люспеста. Зимата пъпките са зелени с лепкаво смолисто покритие. Листата са 15 – 25 cm дълги, текоперести с по 13 – 21 отделни листенца, всяко дълго 3 – 6 cm и 1 см широки, с прав остър връх и назъбени ръбове на по-външните страни или надве трети от листенцето. Цветовете са 13 – 18 mm в диаметър, с по пет бели венчелистчета и 20 кремаво бели тичинки. Цъфтежът е през април – май. Плодът е ябълков, дълъг 2 – 3 cm, зелено-кафеникав, често от страната, огрявана от слънчева светлина, е искрящо червен.

Разпространение Естествено разпространение на територията на Западна, Централна и Южна Европа, Северозападна Африка (Атласките планини) и Югозападна Азия (Мала Азия; източните подножия на Кавказ). Rotach, P. (1995). Service tree Sorbus domestica Technical guidelines for genetic conservation and use. EUFORGEN. Available online (pdf file) Rushforth, K. (1999). Trees of Britain and Europe. Collins ISBN 0-00-220013-9.Mitchell, A. F. (1974). A Field Guide to the Trees of Britain and Northern Europe. Collins ISBN 0-00-212035-6 Hampton, M., & Kay, Q. O. N. (1995). Sorbus domestica L., new to Wales and the British Isles. Watsonia 20 (4): 379 – 384. Available online (pdf file) Hampton, M. (1996). Sorbus domestica L. – comparative morphology and habitats. BSBI News 73. В България се среща в равнините и планините до около 1000 м надморска височина.

Екологични изисквания Скорушата е бавнорастяща, светлолюбива и сравнително сухоустойчива. Като парково дърво рядко се използва, но може да намери приложение в цялата страна за единични, групови и алейни засаждения и в лесопарковото строителство.

Плодове Неугнилите плодове са твърди, добре понасящи транспорт. Плодовото месо е лимоненожълто със силно изразен тръпчив вкус. В това състояние те са непригодни за ядене. Консумират се с удоволствие, когато започне процесът на т.нар. благородно гниене. При него целулозата частично се разгражда, едни вещества се трансформират в други, тръпчивостта намалява до пълно изчезване, плодовото месо омеква, става бежово-кафяво на цвят, нежно и с много приятен вкус. Определят се като деликатес. Узряването им протича неедновременно – от средата на август до средата на октомври. За промишлени цели твърде удълженият период на узряване е недостатък, но за личните стопанства е предимство. Благодарение на него в продължение на повече от два месеца може редовно да се разполага с плодове за консумация в свежо състояние и за преработка. Най-добре е да се берат в пълна зрялост. Тогава и угниването им протича по-пълноценно и качествено. Узрелите, но неугнили плодове, поставени в подходяща фруктиера, имат ефектен вид и могат да бъдат сполучлива украса за трапезарията на всеки дом. Тъй като угниването протича постепенно, може ежедневно да се отделят угнилите плодове и да се консумират в най-подходяща фаза. Те могат да се използват като десерт или следобедна закуска, защото всъщност са естествени плодови кремове в необичайна форма. Процесът на угниване при стайни условия в зависимост от времето на беритба и температурата на въздуха продължава от 2 до 8 дни. Късно узрели плодове (октомври), поставени в хладилник при температура 3 – 4 °C, угниват при твърде забавени темпове. Към 19 – 20 декември те стават в отлично за консумация състояние. Това означава, че в хладилник скорушите могат да се съхраняват около 2 месеца.bgzdrave.wordpress.com

Състав на плодовете Угнилите скоруши се отличават с високо съдържание на сухо вещество – от 28,2 до 32,9%. Особено богати са на въглехидрати (11,1 – 18,2%), като в процеса на угниване захарността се увеличава средно със 7,3%. Много ценно е високото съдържание на фруктоза – 60,5% от общото количество. На второ място е глюкозата с 31,3% и накрая е захарозата само с 1,2%. Те са подходяща храна за диабетици, още повече че съдържат и сорбитол – от 9,6 до 19,4 mg на 1 кг плод. Съдържанието на органични киселини е ниско (0,4%), а на витамин С се движи от 9,1 до 16,4 mg. Целулозата и пектинът като баластна храна са особено полезна съставка в храната на съвременния човек. Способността им да подпомагат освобождаването на организма от токсични вещества е високо ценена. Скорушите са богати на целулоза (2,92%) и на пектин (1,7%). Колкото по-неугнили са плодовете, толкова тяхното съдържание е по-високо. Минералният им състав е богат и разнообразен. Особен интерес представлява преобладаващото съдържание на калий (458,6 mg), на калций (93,9 mg), магнезий (30,9 mg), фосфор (13,5 mg), желязо (8,9 mg). Плодовете съдържат и 17 вида аминокиселини, като незаменимите съставляват 41 – 42%.

Източници

Категория:Флора на България Категория:Флора на Европа Категория:Дървесни видове Категория:Офика Категория:Защитени лечебни растения Категория:Ядливи плодове