Сѐтина или Сѐтино (, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.
География Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина),Maplandia.com, Skopos Map между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
История Средновековие
В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008) В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.
В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.
В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити.Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Сетина (Σέτινα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 725 „православни гърци“.
В Гърция В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цетина има 70 къщи славяни християни. В 1926 година селото е преименувано на Скопос.
В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски.Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
+ Прекръстени с официален указ местности в община Сетина на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Грамадата Γκραμάδατα Врахи Βράχοιвръх в Нидже на С от Сетина (845 m) Вареницата Βαρενίτσατα Асвестотопос Άσβεστότοποςвръх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина (1020 m) Мала Висина Μικρή Βύσιμα Ипсома Ύψωμάвръх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина (1271 m) Лесна Λέσνα Лякорда Λιακόρδαместност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина Лозницата Λοσνίτσατα Климатриес Κληματαριέςместност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина Голио рид Γκόλιο Ρήτ Адендрон Άδενδρονрид в Малка Нидже на ЮИ от Сетина Мушанка Μουσάνκα Толорема Θολόρεμαрека в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река Бела река Μπέλα Ρέκα Аспрорема Άσπρόρεμαрека в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река Делова чешма Ντέλοβα Τσέσμα Крия Вриси Κρύα Βρύση Джаулата Τσοούλατα Агнанди Άγνάντιместност в Нидже на И от Сетина и на СЗ от Попадия Джумерика Τζουμερίκα Риганотопос Ρηγανότοποςместност в Малка Нидже на И от Сетина Шопо Σιόπο Василиу Пискаци Βασιλ. Πισκάτσηвръх в Малка Нидже на И от Сетина Говедарнико о Γκοβεδάρνικο Геладострома Γελαδόστρωμαместност в Нидже на ИСИ от Сетина Каландо Καλάντο ту Даляни τού Νταλιάνηрека в Нидже на И от Сетина Висок камен Βισοκ Καμεν Рахи Ράχηместност в Нидже на СИ от Сетина и на ЮЗ от Попадия Кърлък Καρλούκι Целингата Τσελιγκάταместност в Малка Нидже на СИ от Сетина и на ЮИ от Попадия Кърлък Καρλιγκι Страво Στραβόгора в Малка Нидже на ИСИ от Сетина и на ЮИ от Попадия и на СЗ от Чеган Стърванка Στερβάνκα Одондото Όδοντωτόгранична местност в Нидже на С от Сетина Чаулата Τσαούλατα Агнанди Άγνάντιвръх в Нидже на СИ от Сетина, гранична пирамида № 127 (1353 m) Попои Нивие Πόπο Νίβιε Папахорафо Παπαδοχώραφοвръх в Нидже на СИ от Сетина и на СИ от Попадия Цикуричка Κικούρτσικα Неон Рема Νέον Ρέμαрека в Нидже на СИ от Попадия, извирща под връх Цекури Дерщелка или Дрещелка Ντρέστελκα Рема Фармаки Ρέμα Φαρμάκηгранична местност в Нидже на С от Попадия Нището Νίστετο Палиохори Παλιοχώριместност в Нидже на С от Сетина Гарван Γκάρβαν Коракия Κοράκιαместност в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия Мечкина дупка Μέτζινα Ντούπκα Аркудоспилия Άρκουδοσπηλιάграничен връх в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия (1561 m) Ушите Ούσιτε Автия Αύτιά Страчика Στράτσικα Враходес Βραχώδεςместност в Нидже на С от Попадия Балкучица Μπαλκούτσιτσα Македоники Пакия Μακεδον. Πάκιαместност в Нидже и река, ляв приток на Стара река на И от Попадия Камино Κάμινο Петровуно Πετρόβουνοвръх в Мала Нидже на И от Сетина и на ССЗ от Чеган Бачо Μπάτσο Антотирия Άνθοτύριαместност в Нидже на И от Попадия Стар Бачо Παλιομπάτσο Антотирия Άνθοτύριαместност в Нидже на И от Попадия
Забележителности В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.Официален сайт на бившия дем Вощарани.
Личности
Родени в Сетина Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО Вангел Малов (1909 – ?), деец на СНОФ, осъден на 12 година, освободен в 1959 година и емигрирал в Унгария Ване Бекаров (1898 – ?, Скопие), деец на СНОФ Ване Гулев (1926 – ?), партизанин от ЕЛАС Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО Георги Василев Лякорда (1872 – след 1952), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски Георги Гащаров (1897 – 1975, Скопие), член на СНОФ Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево Ило Лазов Айтов (1875 – след 1952), български революционер от ВМОРО Ило Пупков (5 май 1902, – 25 март 1983, Скопие), деец на СНОФ, войник на ДАГ, емигрант в Югославия Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО Коле Мишоков (1900 – 1985, Скопие), деец на СНОФ Кице Чокре, българин, православен, арестуван преди 1904 година, обвинен, че е „през месец май (14 май – 13 юни), когато заедно с другарите си вършел разбойничество, убил бекчиите Бекир и Омер“, затворен с решение на Наказателния апелационен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Коле Петков Йованов (1897 – 1975, Скопие), деец на СНОФ, войник на ДАГ, емигрирал през август 1949 година в Югославия Коста Петков Йованов (1882 – 1974, Скопие), деец на СНОФ, емигран в Югославия Коста Талов (1927 – 2017), участник в Гражданската война, емигрант в Югославия Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев Лазар Вангел Вичко, българин, арестуван в 1903 година, обвинен в „тайна преписка с българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Лазо Божаров (1903 – 1987, Трубарево, Скопско), участник в Гражданската война Лашо Гудов (1900 – ?), гръцки комунист Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война Мике Ташков Гащаров (1897 – ?), деец на СНОФ Михаил (Мики) Пискачов (? – 1944), гръцки комунист, в 1942 година влиза в КПГ, ятак на ЕЛАС, арестуван на 16 януари 1944 година от български войници и не се завръща Милто Мулев (р. 1939), учен биолог от Северна Македония Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев Никола Танев Канзуров (1900 – ?), член на СНОФ Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО Ристо Малов (1895 – 1972, Скопие), член на СНОФ Ристо Танев Канзуров (1886 – 16 юли 1972, Скопие), член на СНОФ, емигрант в Югославия Русе Малов (1883 – 1973, Скопие), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Илия Димов Попадийски, след въстанието емигрира в Аржентина, върнал се в 1918 година, емигрирал във Федеративна Югославия по време на Гражданската война Спасе Христов Груев (1883 – 1966, Скопие), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Димов, емигрирал в Югославия в 1949 година Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО Стоян Тръпчевски (1928 – ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрант в Унгария, от 1955 година в Югославия Тане Канзуров, български революционер, куриер в четата на войводата Ильо Димов – Попадински през Илинденско-Преображенското въстание Тане Мацков (1900 – март 1970, Скопие), деец на ДАГ Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.
Починали в Сетина Марин Колев Илиев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 65, 66 Ристо Дончев (1921 – 1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ