Георги Рафаилович е далматински протойерей, проповедник, образователен деец и издател.
Биография Роден е в Будва, Далмация, където завършва гимназия. Завършва „Богословие“ в град Зара. През 1882 година постъпва в духовно служение в Будва. След като участва в Кривошиянското въстание против австрийското правителство, е принуден да напусне Далмация.
С препоръка от екзарх Йосиф I Български заминава за България през 1884 година Преподава в Петропавловската духовна семинария в Лясковец, семинарията в Самоков, в Лом, Силистра, София, Сливен. В София преподава в Класическата гимназия. Издава в Самоков религиозно-поучителното списание „Добър пастир“. Става редактор на сп. „Пастирски глас“ през 1903 г. Издава поредица брошури с поучително съдържание. По същото време е назначен и за военен свещеник на Единадесети пехотен сливенски полк. Умира през Първата световна война на 8 май 1918 година.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 508, л. 19
Негови правнуци са дипломатът Стефан Тафров и писателят Юлиан Попов.
Източници „Вяра и сила“, кн. 14 „Църковен вестник“ 1912, бр. 18
Бележки
Категория:Православие в Черна гора Категория:Християнски духовници Категория:Черногорски духовници Категория:Български духовници Категория:Революционери Категория:Носители на орден „Св. Александър“ Категория:Загинали през Първата световна война Категория:Родени в Будва Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“