Чернолик е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.
География Чернолик е в Лудогорието, намира се на 8,5 km от град Дулово.
История Първото официално сведение за съществуването на селото е от една османска демографска записка от 1676 г. Тогава то се е наричало Кара-Иса-кьойМичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989. (Kara İsa köy, тур.) в някои източници се отбелязва като Кара-есе-кьой или само като Кара Иса. Буквално преведено, Кара-Иса-кьой означава „село на черноликия Иса“. Този превод е използван в указ № 2191/обн. от 27.06.1942 г. за преименуването на селото на сегашното му име Чернолик. Румънските власти по време на окупацията записват селото като Caraesechioi и на места като Kara Esekoj.
Думата „кара“ в имената на селата, базирана на цветовата символика, използвана за обозначаване на посоката в древните тюркски култури, обикновено се отнася до севера. Използвана е и за подчертаване на нещо голямо, гъсто, величествено или плодородния черен цвят на почвата.
Иса пък е било широко разпространено мъжко лично име сред мюсюлманското население в Османската империя. Показателен пример е османската династия: сред синовете на султан Баязит I. са Сюлейман, Иса, Муса, Мустафа и Мехмед.
Има предание което гласи, че основател на селото е Иса от рода на Балабаните (едри хора, от тур.). Балабанлар е и турското име на съседното село Златоклас. В миналото селата били именувани на първия заселник. Според преданието Балабана е имал синове – Иса и Вели. Иса се настанил на днешното място на селото поради наличието на естествен воден източник, а мястото е било заобиколено от гъста гора. Другият син, Вели, основал село Любен, със старо име Кара-Вели-кьой, „село на черноликия Вели“.
Съществуват различни хипотези за произхода на населението. Наличните исторически сведения насочват към това, че значителна част от старото мюсюлманско население на селото вероятно произхожда от тюркски юрушки групи, заселили се в Делиормана от Мала Азия през османския период. Според местни предания част от тези заселници може да са били свързани с Караманското бейство, което османците унищожават през XV век и изселват членовете му.
През 1856 г. в селото се заселват 4 – 5 семейства кримски татари, принудени да напуснат родните си места по време на Кримската война.
От 1913 г. Чернолик попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа и я нарича Нова Добруджа. Устни свидетелства сочат,че през 1916 г. румънските власти, наричани тогава "Çokoy devleti" от местното население, депортират някои от най-видните, образовани и влиятелни мъже от селото, вероятно за да неутрализират кавато и да е съпротива сред народа. Вестник Добруджа бр.145 14 юни 1918 г. - Фонд Добруджа, Бабадаг
В по-късен етап поради агресивната политика, провеждана от румънската страна, през 1936 г. 439 души се преселват в Турция, в селата Саръхамзалъ (Sarıhamzalı), обл. Йозгат и Карадере (Karadere), обл. Ескишехир. Това са близо половината от 180-те тогавашни домакинства в селото.
По силата на Крайовската спогодба село Чернолик е върнато на България през 1940 г.
От 07.03.1959 г. до 08.05.1971 г. Чернолик става селищен център, включващ селата Златоклас, Правда, Яребица и Руйно.„Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място“
След колективизацията на земята и създаването на ТКЗС през 1950 г., провеждана насилствено по съветски модел от комунистическия режим, други 10 домакинства отпътуват за Турция, а в селото са настанени 25 – 30 семейства българи и 5 – 6 семейства от ромски произход.Научни трудове на Русенския Университет – 2012, том 51, серия 10, Оземляване и одворяване на севернодобруджанци и придошлите по време на войната/1941 – 1945 г./ таврийски българи в Дуловска околия
През 1978 г. още 10 домакинства емигрират, а нови 30 домакинства емигрират през 1989 г. по времето на Голямата екскурзия.
Население, етнически състав и религии
Населението в мнозинството си е от турски произход.
Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика относно жителите на Кара-Иса-кьой.
През 1893 г. в селото е имало 182 домакинства и общо 1131 души, от които 572 мъже и 559 жени. Според Силистренската кааза от 1848 година в село Кара Иса тогава са преброени 230 глави дребен рогат добитък.Количествен анализ на овцевъдството в българските земи под османска власт от средата на 19 в. до Освобождението
Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 31.12.2022 г. сочи че селото наброява 1238 жители.
Числеността на населението според преброяванията през годините:
Преброяването през 1930 г. се извършва от румънските власти.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост, души Дял, %Общо 1428 100 %Българи 27 2 %Турци 1115 78 %Цигани 163 11 %Други - -Не се самоопределят - -Не са отговорили 123 9 %
Микро-регионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност, либералност или номиналност и не е крайно ортодоксален. Другата част от населението изповядва православие.
Генеалогия В Чернолик има много родствени имена, някои от тях са: Алибаша (Alibaşa), Арап (Arap), Байрактар (Bayraktar), Белбер (Belber), Боба (Boba), Вийс (Veyis), Гюллю (Güllü), Джамбаз (Cambaz), Докуз (Dokuz), Зъмпър (Zımpır), ИбрамХоджа (İbramHoca), Йешилли (Yeşilli), Кабасакал (Kabasakal), Камишли (Kamişli), Куру (Kuru), Куш (Kuş), Кьосе (Köse), Мирем (Mirem), Молла (Molla), Мъстък (Mıstık), Мъстан (Mıstan), Пънарлъ (Pınarlı), Сарач (Saraç), Софу (Sofu), Сюнечли (Süneçli), Сюлюш (Sülüş), Фъчъджъ (Fıçıcı), ХаджъАхмед (HacıAhmed) и Хашъм (Haşım).
Обществени институции Кметство с. Чернолик – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 2234 Читалище „Неофит Рилски 1942“ – ул. „Кирил и Методий“ 1 Основно училище „Д-р Петър Берон“ – ул. „Кирил и Методий“ 3, тел. 08644 2278 Целодневна детска градина „Здравец“ – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 2240
Икономика Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.
През първото десетилетие на XXI век се популяризира отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки. Те се използват за ядки и рафиниране на масла за авиоиндустрията, но под конкуренцията на пазарите от северо-източна Европа този отрасъл е в упадък.
Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).
Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).
Много разпространено е и пчеларството.
Основното предприятие в селото е млекопреработвателното „Милк ленд ЖоСи“, даващо работа на около 120 души.
Почви и климат Откритата теренна конфигурация на селото обуславя достъпа на ветровете от всички посоки. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания.
През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.
Земята е плодородна, като в землището на селото преобладават силно излужените и оподзолени черноземни почви."Почвено-Ерозийни Райони в България – Картата е съставена през 1959 г. по данните от 1950 г.
Гористите местности са покрити с тъмносиви горски почви.
Флора и фауна Районът на селото в миналото е бил покрит от обширни широколистни гори.
Днес горите са фрагментирани в резултат на изсичането им, преобладаващите широколистни видове са цер, акация, сребролистна липа, орех и червен дъб.
Малки части от землището на селото са засадени с кайсиеви и лозови масиви, които са в упадък.
Районът е богат е на птиче многообразие, а също така и на едър и дребен дивеч. С безразборното изсичане на горите през последните години количеството на дивеча спада изключително рязко.
Култура и природни забележителности
Футболен Клуб „Чернолик“ е с дълга история, по времето на комунизма носи името „Лудогорец – Чернолик“.
В селото има два естествени водоема. Бьоме (Böme/Bölme – преграда/дял от тур.) е езеро, част от някогашна река, стигала до р. Дунав, която е изоставила част от ръкава си и формирала ново речно корито. За да се увеличи дълбочината му за сметка на площта след човешка намеса, е изградена язовирна стена на западния бряг на водоема, откъдето идва и името му. Кемик гьолджук (Kemik gölcüğü'' – костно езеро) е второто езеро в рамките на селото. През последното десетилетие то много често пресъхва и се пълни само по време на проливни дъждове. Близката до селото хижа „Караджата“ и едноименният лесопарк събират значителна част посетители от околността на 1 май всяка година, за традиционните чествания на деня на труда.
Редовни събития
Ежегодно на 9 май се провеждат културни мероприятия под надслов „Празник на моето село“.
Конните състезания и ездата или така нареченият „юрюкчюлюк“ са със столетна традиция, останала от юруците и събират редица ентусиасти от околията.
Личности Осман Октай (р. 1952 г.), политик и политически анализатор. Невхис Мустафа (р. 1979 г.), политик.
Други Сградата на джамията в селото е от средата на XVII век, тя е разширена и добива съвременния си вид през 1822 г.
Основно училище „Д-р Петър Берон“ – е наследник на откритите през 1908 г. българско и турско училище. От 1940 до 1946 г. в селото съществува само частно турско училище. През 1947 г. училището става държавно и се помещава в училищна сграда с 4 класни стаи и учителска стая. В по-късен етап в селото бива построена нова сграда на училището, а старата става част от местното подразделение на СК „Камъшит“ – Силистра. В основното училище, ОУ „Др. Петър Берон“, днес се обучават приблизително 130 ученици,Община Дулово. Разпределение на средствата за извънкласна и извънучилищна дейност от които и деца пътуващи от село Златоклас. Читалище „Неофит Рилски“ е открито през 1942 г., там през същата година просвирва и първото радио в селото. Читалището разполага с оборудван кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки“. В селото е прокарана питейна вода през 1954 г., а през 1962 г. проработва първият телевизор. През 1957 г. за да оказват бърза и специализирана медицинска помощ на населението е открит селски здравен участък. През 1969 г. в селото е направен първият асфалтов път.
Кухня Традиционната кухня се състои основно от продукция на земеделието и животновъдството. Широко се употребяват брашно, сметана, извара, яйца, картофи, боб и др.
Млечни продукти се консумират под формата на прясно и кисело мляко (тур. йоурт), сметана (тур. каймак) и извара (тур. иршимик/чьокелек). Разнообразни са пшеничените изделия – хляб (тур. екмек) от пшеничено брашно, милинки (тур. дъзман), питки с извара (тур. кииде), мекици (тур. песмет), палачинки (тур. акътма), гьозлеме (ястие от точени тестени кори, с пълнеж от извара, намазва се с разтвор от олио, вода и мляко и се пече на сач) и др. Сармите от лапад (тур. лабада сармасъ) са популярни през летните месеци.
Традиционни ястия по време на обреди са: - сютлю чорба (вид млечна супа с нарязано на дребно пилешко месо и фиде от тестени топчета). - яхнъ (рядка яхния от угоено пилешко месо). - пиде (вид баница с точени кори с плънка от извара и сметана), най-често сервирана с ерик яхнъ (ошаф/компот от плодове, най-често сливи). - лахана ашъ (зеле с ориз, като по-специфичното е че се готвят с мляко и сметана) или лахана сарма (зелеви сърми със сметана) - ун халва (халва от пържено брашно и сладък сироп) - кешкек (ястие от варено пилешко и агнешко месо, пшеница/ечемик, масло и мляко. Бие се до получаване на гъста каша (kishk) от където идва и името му.) - акашъ (мляко с ориз)