Никола Янакиев Карев с псевдоним Николай Яначков е български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република.
Биография
Роден е в град Крушево, тогава в Османската империя, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Един от братята му - Георги Карев, по-късно е за кратко кмет на града. Има и друг известен брат - Петър, който също е деец на ВМОРО. Още 16-годишен, Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 година идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 година става член на БРСДП и се присъединява към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.
В Крушево се връща през 1899 година и се заема да довърши образованието си. През 1900 година завършва българската класическа гимназия в Битоля и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 година учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес през май 1903 година, на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е делегат от Крушевския революционен район и е сред малцинството делегати, настояващи за отлагане на въстанието, поради липса на достатъчно оръжие. Конгресът го поставя за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстанието оглавява Крушевската република, а години по-късно Никола Киров приписва на своя литературен герой Никола Карев авторството на Крушевския манифест. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към Свободна България и работи известно време в социалистическото движение.
Чета на Никола Карев, март 1905„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г. Име Родно място Бележка 1. Никола Карев Крушево на 28 години, неженен 2. Марко Христов Сопотница на 28 години, неженен 3. Тримо Груйов Брегово, Битолско на 30 години, женен с едно дете 4. Йован Силянов Радово на 32 години, женен с пет деца 5. Стоян Димов Зашле на 22 години, женен с едно дете 6. Силян Костадинов Цер на 19 години 5. Иван Димов Цер на 22 години 6. Мито Гиоргиев Крушево на 27 години
На 16 март 1905 година четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО, като са придружени от трима влашки терористи.Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.457-458. Скоро след това четата на Карев е открита от турски аскер и в последвалото сражение край кратовското село Райчани, войводата пада убит.Николова, В., М. Куманов, „Кратък исторически справочник „България“ – 3“, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 261.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 307.
За него се пее народната песен:
Наследство
В България и Северна Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македониум над град Крушево, Северна Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те са пренесени на 11 април 1990 г. Преди това, през 1953 г., по случай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево.
Днес в България и Северна Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.
Родословие
Външни препратки „Никола Карев - по случай 24 години от неговата смърт“, статия от Наум Томалевски, София, 1929 г. "Каревци (Личен архив)", София, 1959 година "Години на Саможертва и Героизъм; 65 години от гибелта на войводите Константин Нунков, Никола Карев, Атанас Бабата, Христо Узунов и четите им.", София, 1970 година "Како загина Никола Карев со четата (ръкопис)", запазен в архива на Никола Киров-Майски, Крушево, ок. 1951 година "Прошение до Господина Министра на Външните работи в София; До Почитаемото правителство на Отоманската империя", публикувано в "Никола Карев (1877-1905); Патешествија низ документи", Скопје, 2008 година "Драги Киров (Две писма до Никола Киров-Майски относно биографията на Никола Карев; 2 юли 1949 г.)", публикувано в "Никола Карев (1877-1905); Патешествија низ документи", Скопје, 2008 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Крушево Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български учители Категория:Български социалисти Никола