Ракитница () е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
Селото е разположено на 690 m надморска височина в Долен Демир Хисар, на река Жаба. Землището на Ракитница е 17,6 km2, от които горите заемат най-голяма площ от 850 ha, обработваемите площи са 427 ha, а пасищата 289 ha.
История Църквата „Свети Димитър“ е от XVI - XVII век.
През ноември 1619 година Ракитница, с приход от 6 100 акчета, заедно със селата Кърклино и Добромир е включено в зиамета на Осман чауш, приближен на великия везир Мехмед паша. Преди това зиаметът е бил владян от Шейх Мехмед, който починал. С писмо от края на 1619 година Осман известява битолския кадия, че зиаметът ще бъде ръководен от Мехмед бег. В края на 1621 или в началото на 1622 година Осман определя за субашия на зиамета своя брат, спахията Хъзр бег. Хъзр има право да управлява и да разполага с годишните приходи на зиамета. От сиджил от април 1623 година става ясно, че Хъзр бег продължава да е спахия на Ракитница. Неговият пълномощник Хусеин бег подава жалба срещу жителя на Ракитница Гушин, син на Гюрчин, който не е плащал данъци.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 38-39, 56-57 137.
В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 17 ханета (домакинства) в Ракитница дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
В XIX век Ракитница е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ракиница (Rakitnitza) е посочено като в каза Ресен с 30 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 60 българи. Според Васил Кънчов в 90-те години Ракитница има 30 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракитница има 255 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракитница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 48 къщи.
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Ракитница има 48 български къщи.
На 23 юли 1902 година турски аскер и башибозук обграждат в Ракитница четата на крушевския войвода на ТМОРО Велко Марков. В последвалото сражение войводата и някои четници са убити, други се самоубиват, за да не попаднат в плен, а четирима, водени от Гюрчин Наумов, успяват да пробият блокадата и оцеляват. След сражението избухва така наречената Ракитнишка афера.Трајановски, Александар. Војводата Ѓурчин Наумов-Пљакот, Гласник на Институтот за нацинална историја, год. 51, бр.1, Скопје, 2007, с. 52. По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 10 къщи. След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.
Наум Томалевски пише за селото:
След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ракитница има 240 българи екзархисти.
През 1961 година Ракитница има 305 жители, които през 1994 година намаляват на 40,Ракитница на сайта на община Демир Хисар а според преброяването от 2002 година селото има 20 жители.
Националност Всичко северномакедонци 10 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Ракитница
Косто Юнов, български опълченец, на 10 май 1877 година постъпва в IV рота на V опълченска дружина. Ранен в битката при Шейново на 28 декември 1877. Уволнен на 22 юни 1878. Малинка Велянова, българска революционерка от ВМОРО Найдо Велянов, деец на ВМОРО
Починали в Ракитница Велко Марков (1870 – 1902), български революционер Тирчо Карев (? – 1902), български революционер
Бележки
Категория:Села в община Демир Хисар