Грета Гарбо, родена Грета Ловиса Густафсон (), е шведско-американска актриса, една от най-големите звезди от периода на нямото кино и последвалия го „златен“ период.Greta Garbo (I) (1905–1990), IMDb.com. През 1999 г. Американският филмов институт включва Гарбо като пета подред в класацията си на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино. През 1955 година получава почетен Оскар за цялостната си кариера и незабравимите превъплъщения на екрана.
От ранна възраст започва да играе в театъра, а след това и в киното. Ролята в „Сага за Йоста Берлинг“ („Gösta Berlings saga“, 1924) на Мориц Стилър ѝ донася по-широка известност и работа за „Metro-Goldwyn-Mayer“ в Холивуд, където скоро се превръща в една от водещите актриси.
Биография Произход и детство Родена е на 18 септември 1905 г. в Стокхолм, Швеция, в работническо семейство. Тя е третото дете на Анна Ловиса (1872 – 1944) – домакиня, която впоследствие започва работа в завод за конфитюр и Карл Алфред Густафсон (1871 – 1920) – строителен работник. Има по-голям брат, Свен Алфред (1898 – 1967), и по-голяма сестра, Алва Мария (1903 – 1926).
Родителите ѝ се запознават в Стокхолм, където баща ѝ се е преместил, за да бъде независим и да работи различни нискоквалифицирани длъжности, като чистач на улици, помощник месар, работник във фабрика. Жени се за Анна, която скоро се мести от Хьогсбю, но двамата са толкова бедни, че живеят в апартамент без топла вода и отглеждат децата си в Блекингегатън, определян като бедняшки квартал. По-късно Гарбо си спомня:„Greta Garbo“. Lektyr (in Swedish). 9 (3). 17 January 1931
Гарбо е затворено дете. Мрази училище и предпочита да си играе сама. Въпреки това има въображение и рано проявява интерес към театъра. Мечтае да стане актриса и по-късно взима участие в аматьорска пиеса с приятелите си.
На 13-годишна възраст Гарбо завършва училище и типично за момиче от работническата класа по това време, не постъпва в гимназия. По-късно говори за комплекса за малоценност, който получила в резултат на това.
През зимата на 1919 г. епидемията от испански грип достига Стокхолм и бащата на Гарбо, към когото тя е много привързана, се разболява. Той започва да отсъства от работа и впоследствие е уволнен. Гарбо остава вкъщи, за да се грижи за него и да му помага в седмичните болнични посещения за лечение. Той умира през 1920 г., когато тя е на 14 години.
Кариера Начало (1920 – 1924)
Първата работа на Гарбо е в бръснарница, но впоследствие по съвет на приятелите си кандидатства в един от големите универсални магазини в Стокхолм и е приета. Там разнася поръчки и работи в отдела за шапки. Не след дълго започва да се изявява като модел за каталога на магазина, което ѝ осигурява по-доходоносна работа като модел. В края на 1920 г. режисьор на филмови реклами за магазина избира Гарбо за модел на женско облекло. Премиерата на първата ѝ реклама е на 12 декември 1920 г. и е последвана от много други през следващата година. Така започва кариерата на Гарбо и през 1922 г. тя е забелязана от кинорежисьора Ерик Артър Петшлер, който ѝ дава роля в късометражната си комедия „Питър скитникът“.
От 1922 до 1924 г. учи в театралното училище в Стокхолм. През 1924 г. е избрана от финландския режисьор Мауриз Стилър да играе една от основните роли във филма му „Сагата на Йоста Берлинг“, драматизация по известния роман на носителката на нобелова награда Селма Лагерльоф. Във филма участва и актьорът Ларс Хенсън. Стилър се превръща в неин ментор, обучавайки я като филмова актриса и занимавайки се с всички аспекти на нейната зараждаща се кариера. Следващата ѝ роля е в германския филм „Улица на тъгата“, режисиран от Георг Вилхелм Пабст.
Сведенията за първия ѝ договор с Metro-Goldwyn-Mayer се различават. Виктор Шьострьом, уважаван шведски режисьор в MGM, е приятел на Стилър. Двамата се срещат по време на пътуване до Берлин. Има две скорошни версии за последвалите събития. Първата твърди, че Майер винаги търсел нови таланти и проявявал интерес към Стилър. Той му направил предложение, но Стилър искал и Гарбо да бъде част от договора, убеден, че тя ще помогне за развитието на бъдещата му кариера. Майер се колебаел, но впоследствие се съгласил да изгледа „Йоста Берлинг“. Веднага бил поразен от магнетизма на Гарбо и интересът му към нея станал по-голям от този към Стилър. Според втората версия, Майер гледал „Йоста Берлинг“ преди пътуването си до Берлин и Гарбо била целта му от самото начало.
Звезда в нямото кино (1925 – 1929)
През 1925 г. Гарбо, която не знае английски, пътува от Швеция по молба на Майер. Двамата със Стилър пристигат в Ню Йорк през юли 1925 г., след десетдневно пътуване с лайнер. Остават в града повече от шест месеца, без да получат известие от студиото. Решават да предприемат самостоятелно пътуване до Лос Анджелис, но минават още пет седмици без контакт. Точно преди да вземе решението да се върне обратно, тя пише до приятеля си в Швеция:
На помощ идва шведски приятел в Лос Анджелис, като се свързва с един от ръководителите на MGM, Ървинг Талберг. Той се съгласява да направи пробни снимки за Гарбо. Талберг е впечатлен и на следващия ден се ангажира с поправянето на зъбите на Гарбо, загубата на част от теглото ѝ, а също така урежда и уроци по английски.
Въпреки че Гарбо очаква да работи заедно със Стилър по първия си ням филм, получава роля в адаптацията на роман от Висенте Бласко Ибанес, с режисьор Монта Бел. Тя заменя Алийн Прингъл, която е 10 години по-стара от нея в ролята на бедно момиче, превърнало се в певица. Филмът е хит и въпреки хладните отзиви в пресата, представянето на Гарбо е прието добре.
Заради успеха на първия американски филм на Гарбо, Талберг решава да ѝ даде подобна роля в друг филм по роман на Ибанес. Менторът ѝ, Стилър, е избран за режисьор.
Първият говорещ филм, в който се снима, е „Ана Кристи“ (1930) по Юджийн О'Нийл. През 1931 година играе ролята на Мата Хари в едноименния филм. За последно се снима през 1941 г.
Личен живот и последни години Гарбо не желае да споделя нищо от личния си живот, поради което не дава интервюта, не дава автографи, не посещава премиери на филми и не отговаря на писма на почитатели. Тя е бисексуална и сред любовните ѝ връзки са известни и няколко с други жени. Никога не се омъжва и няма деца. През 1927 г. се доближава неимоверно близо до женитба с Джон Гилбърт, но не се появява на церемонията.
По време на Втората световна война Грета Гарбо сътрудничи на британското разузнаване.garboforever.com
Царува взаимна нетърпимост и неприязън между нея и Кларк Гейбъл.
Гарбо прекарва последните години от живота си в почти пълна самота в Манхатън, Ню Йорк, но много пътешества в компанията на близки приятели, предимно из Западна Европа и по Средиземно море.
Умира на 84 години от пневмония и бъбречна недостатъчност на 15 април 1990 г. По случай стогодишнината от рождението ѝ, на 23 септември 2005 г. е отпечатана пощенска марка, посветена на нея.
Избрана филмография Година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор Бележки 1924 Сага за Йоста Берлинг Gösta Berlings saga Елизабет Мориц Стилър 1926 Плътта и дяволът Flesh and the Devil Фелиситас Кларънс Браун 1930 Ана Кристи Anna Christie Ана Кристи Кларънс Браун номинация – Оскар за най-добра женска роля 1931 Мата Хари Mata Hari Мата Хари Джордж Фицморис 1932 Гранд Хотел Grand Hotel Грузинская, танцьорката Едмънд Гулдинг 1933 Кралица Кристина Queen Christina Кралица Кристина Рубен Мамулян 1935 Анна Каренина Anna Karenina Ана Каренина Кларънс Браун 1936 Дамата с камелиите Camille Маргьорит Готие Джордж Кюкор награда – За най-добра актриса на филмовите критици в Ню Йорк номинация – Оскар за най-добра женска роля 1939 Ниночка Ninotchka Ниночка Ернст Любич номинация – Оскар за най-добра женска роля 1941 Жената с две лица Two-Faced Woman Карин Борг Блейк / Катрин Борг Джордж Кюкор
Източници
Външни препратки
Greta-Garbo.de Сайт, посветен на Гарбо GarboForever.com Фен сайт
Категория:Шведски актьори и актриси Категория:Американски актриси Категория:Актьори от нямото кино Категория:ЛГБТ актьори и актриси Категория:Носители на „Оскар“ Категория:Бисексуални Категория:ЛГБТ личности от Швеция Категория:Родени в Стокхолм Категория:Починали в Ню Йорк Категория:Починали от пневмония Категория:Починали от бъбречна недостатъчност