Индийската кобра (Naja Naja) е змия от семейство Аспидови (Elapidae). Има между 10 и 20 подвида, точният им брой не е еднозначно установен. Някои нейни подвидове впоследствие са класифицирани като отделни видове, както и обратното.
Синоними: ная, очиларка, пакистанска черна кобра, качулата змия и др.
Разпространение и местообитание Южна и Югоизточна Азия, Индия, Южен Китай, Бирма, Тайланд, Сиамски полуостров, Шри Ланка, Индонезия (без о. Сулавеси), Филипини, на запад до Афганистан, Иран, Каспийско море. Среща се на голяма надморска височина 2500 m – Хималаи, 3000 m – Каракорум.
Обитава всевъзможни хабитати от пустини и полупустини до тропически гори и екваториални джунгли. Широко разпространена в ниви, оризища, плантации. Урбанизирана – среща се в много градове. В далечно минало ареалът и е стигал до Мала Азия, Арабския полуостров и Северна Африка, но вече е изчезнала от тези места.
Физически характеристики На дължина достига до 1,3 – 1,8 m (до 2,5 – непотвърдено). На цвят обикновено е жълто-кафеникава до кафява със синкаво-черен блясък. Понякога е тъмносива до чисто черна. Качулката е голяма, добре изразена с вътрешен ръб. От горната страна на качулката има шарка наподобяваща очи, понякога подобна шарка има и от вътрешната страна. На врата има от 1 до 5 тъмни ивици. Коремът е светъл. Главата е малка, свързана с тялото. Отровните зъби са предни, малки, с вътрешен канал. Зад тях има още няколко по-малки зъба. Отровата е невропаралитична, силна. Типично за всички видове кобри, голям процент от ухапванията са сухи. Снася между 10 и 20 яйца, които се излюпват след 50 – 70 дена.
Начин на живот и хранене Много рязко си сменя настроението, в даден момент е спокойна и изведнъж става изключително агресивна. Териториална – за леговище избира мравуняци, термитници, дупки на гризачи, изоставени постройки, хамбари, каменни купчини. Води дневен и нощен начин на живот (според хабитата). Храни се с малки гризачи, жаби, гущери, гмурци, насекоми, рядко с други змии, птици и яйцата им, риба. Тя самата е плячка за някои видове мангусти, хищни птици, варани, крайтове и кралски кобри. Интересно при нея е, че мъжките и женските остават заедно доста дълго време – поведение, нехарактерно за влечугите.
Бележки На много места индийската кобра е свещено животно. Ако влезе в къщата на религиозен индус, той най-любезно я помолва да излезе, след което чака докато змията си замине. В много манастири в Индия, Непал и Тайланд отглеждат тези змии. Една от легендите разправя, че когато бог Вишну се разхождал по Земята, настъпила адска жега. Тогава дошла една кобра и с качулката си го предпазила от слънцето. В знак на благодарност Вишну и сложил очи и на гърба, за да се пази от птиците, които по това време избивали змийския род.
В Южна Азия има традиция да се дават представления с тези змии, като се извършват най-различни манипулации с тях. Годишно само в Индия и Шри Ланка загиват над 2000 души от ухапване на индийска кобра.
Видът е привнесен в САЩ (Флорида), екземпляри са залавяни в националния парк Евърглейдс. Няма данни дали се размножава.
Източници
Литература Tweedie The Snakes of Malaya. 1957 Carr A. The Reptiles Boulenger G. The Fauna of British India, Including Ceylon and Burma, Reptilia and Batrachia. 1890 Акимушкин И. Мир Животных, изд. Молодая гвардия, Москва, 1974, т. 4
Категория:Кобри Категория:Отровни змии Категория:Фауна на Индо-Малайската област