Тръстика (, Акондио, катаревуса: Ακόντιον, Акондион, до 1928 година Τέρστικα, Терстика) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 25 километра западно от демовия център Костур, на 890 m надморска височина в Костурската котловина в северното подножие на планината Алевица. На север Тръстика граничи с Горно Папратско (Ано Птерия), на юг с Гърлени (Хионато), на изток с Чърчища и Гръче (Птелеа), на запад с Ревани (Дипотамия).
История В Османската империя Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 220 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Трестика (Τρέστικα), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 220 „православни гърци“.
Според Георги Константинов Бистрицки Търстика преди Балканската война има 25 помашки къщи.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Тръстика е обозначено като българско селище.
Според албански източник преди 1923 година в селото има следните фамилии Демирсейтови (Demirseitër), Хайрединови (Hajredinllinj), Хюсенмаленови (Hysenmalenj), Сюлейманови (Sulejmanenj).
В Гърция След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тръстика (Трстика) има 5 къщи славяни мохамедани, 8 къщи власи мохамедани и 7 къщи арнаути мохамедани. През 20-те години населението на Тръстика се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 11 семейства с 40 души.
Традиционно население произвежда жито, леща, тютюн и частично се занимава със скотовъдство.
В 1928 година името на селото е сменено на Акондион (в превод копие).
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou .
В 1968 година последните жители на селото го напускат, макар и в преброяването от 1971 година все още да се водят 59 жители.
В Тръстика е запазена единствено църквата „Св. св. Константин и Елена“.
Албански топоними от Тръстика преди изселването в 1923 годинаИнформатори са Сабри Аго и Раким Хайредини Тръстикали от Тръстика. Име Име Обяснение Ar’ e Derit (Derrit) ниви, в които прасе унищожило реколтата Ar’ e Hoxhës ниви на С, собственост на ходжа от селото Ar’ e Zogut ниви на И Aurllaica Аурлайца ниви на ЮИ Çereshnovë/a Черештона ниви на Ю De Plepi (Te Plepi) ниви на И Dë Koriet Кория дъбова гора на С Gërçika Гърчика ниви на И, близо до Молчина Gur i Plakut скала на И Gur i Shqipes Орлов камък скала на С, на която кацал орел Izvorçe/ja Изворче ниви на И Koria e Priftit Попова кория дъбова гора на С Kroi i Çereshnovës Извор на Черешново извор на Ю Kroi i Lajthisë чешма на З Kroi i Shabanicës Чешма на Шабаница чешма в центъра Krypenicë/a Крипеница пасище на И Lajthitë гора с лешници на З Lum i Çiflikut Чифлишка река река на З, която идва от извори при Лабаница и Косинец Mollçinë/a Молчина ниви с ябълки на С. Përroi Stilisë Стилиса поток на З Plloç/i Плоча ниви на И Prapagështënja нива зад гора с кестени на З Qepuri/a на И Starallojze Старо лозе ниви на З Uj i Qelbur ниви на ЮИ Varret Гробища селските гробища на И Varrniç/i хълм с лешникова гора на върха на СИ Vresht/i лозе на И Vrim’ e Bubës Бубина дупка пещера на С, в която живеела човекоядна буба (змия) Xhamia Джамия джамия в центъра на селото
Бележки
Категория:Исторически села в дем Костур