Коста Ламбрев

Костадин (Коста) Ламбрев Динев е български дипломат, журналист, комунистически деец.

Биография Роден е на 10 септември 1911 година в костурското село Дреновени, тогава в Османската империя, днес Кранионас, Гърция. Баща му, Дине Ламбрев, е участник в Илинденско-Преображенското въстание, по време на което къщата му е изгорена.

През 1925 година Ламбрев е изпратен от родителите си в България, за да учи. Завършва средното си образование в Търговската гимназия в Бургас през учебната 1931/1932 година. Следва в Свободния университет в София (днес УНСС), но не го завършва поради липса на средства за издръжка.

През 1936 година е извикан от Централния комитет на Българската комунистическа партия в София да редактира седмичния вестник „Македонски вести“ – легално издание на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), спрян по-късно от полицията. През септември 1936 година Ламбрев е делегат на Първия световен конгрес на мира в Брюксел.

През 1937 година, след реорганизация във ВМРО (обединена), се завръща в Пловдив и работи последователно като застраховател при дружество „Български феникс“, касиер-счетоводител в кооперацията в село Белозем и в Районния кооперативен съюз в Пловдив. Редактор е на вестник „Трибуна“, а след това на вестниците „Победа“, „Южна зора“ (април – юли 1937 година).История на Пловдивската окръжна организация на БКП 1892-1975, София, Партиздат, 1976, с. 291

Участва в комунистическата съпротива в България в годините на Втората световна война. На 20 май 1942 година е арестуван при провал на Окръжния комитет на БКП, в който завежда партийното разузнаване. Към края на същата година участва в основаването на първия нелегален Областен комитет на Отечествения фронт в Пловдив, в който завежда агитацията и пропагандата.

На 21 февруари 1943 година Ламбрев отново е арестуван и е интерниран в концлагера Кръстополе, Ксантийско. След освобождаването му през ноември 1943 година се включва отново в комунистическата дейност като член и началник на военното разузнаване при щаба на II Военнооперативна зона.

През пролетта на 1944 година по решение на Окръжния комитет на БКП става нелегален, а от 15 юли е началник-щаб на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“, като завежда агитацията и пропагандата и е отговорен редактор на бригадния вестник „Народен глас“. Партизанският му псевдоним е Камен.История на Пловдивската окръжна организация на БКП 1892-1975, София, Партиздат, 1976, с. 375 Участва във всичко по-големи бойни и политически акции на бригадата.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Ламбрев е избран на Първата областна партийна конференция в Пловдив за член на бюрото на комитета ката секретар по агитация и пропаганда. По-късно, като член на Окръжния комитет на партията и на Областния комитет на Отечествения фронт. Заема по съвместителство длъжностите областен инспектор по пропагандата и изкуствата, главен редактор на вестник „Отечествен глас“ (1946 – 1949), председател на Клуба на културните дейци и други.

Преминава на дипломатическа работа. През 1949 – 1950 година е аташе по печата с ранг на първи секретар в Турция. След завръщането си работи в Министерството на външните работи. От 1952 г. е редактор във вестник „Отечествен фронт“.

Връща се към дипломацията като временно управляващ (26 юни 1954 – 9 април 1959 година) и управляващ (до 7 декември 1962 година) българската дипломатическа легация в Атина. През 1956 година поради решението за отзоваване на сътрудник на разузнаването Ламбрев е в конфликт с ръководителя на резидентурата в Гърция Стоян Савов, който в края на годината е отзован.Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, София 2015, с. 404-407 В 1960 година води успешните преговори за установяване на дипломатически отношения между България и Кипър.

Пълномощен министър е в Египет и Мали. Посланик в Бамако, Мали (1965 – 1970), по-късно по съвместителство (със седалище в Бамако) акредитиран и в Нуакшот, Мавритания (1967 – 1970).

След пенсионирането си работи на обществени начала: член на Националния комитет за защита на мира, Балканския комитет за разбирателство и сътрудничество, Българо-гръцкото дружество за приятелство, лектор при Ленинския районен комитет на Борците против фашизма и капитализма, заместник-председател на Дружеството на извънщатните журналисти при СБЖ. Пише в редица вестници и списания главно по международни въпроси, както и за комунистическата въоръжена борба във Втора въстаническа зона (Пловдив).

Удостоен е с правителствени награди и отличия: ордени: „За народна свобода 1941 – 1944 г.“ I степен; „9 септември 1944 г.“ I степен; „Народна република България“ II степен (1971); „Георги Димитров“ (1981). През 1983 година е удостоен със звание „Заслужил деятел на културата“.Държавен вестник, бр. 43, 3 юни 1983 г., с. 562. В Указ № 1570 от 1983 г. на Държавния съвет на НРБ е определен като „журналист, пенсионер“.

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1773К, оп.1

Съчинения „Македонският въпрос и балканското единство“ Пловдив, 1938 (Пловдив: Отец Паисий), 48 с. Същност и задачи на Народнодемократическата власт: Лекция, държана на партийния курс по текущи въпроси в гр. Пловдив на 20 ноември 1944 г. Пловдив: Обл. к-т на БРП [к], 1944. 16 с. Народен глас: Орган на народоосвободителното движение – нелегално издание на партизанския отред „Христо Ботев“. Пловдив: Агитпроп на ОФ, 1944, 124 с. Средногорски партизани. София: 1948, 1949, 1952, 1954 г., 439 с. „Тито-Колишевската банда – зъл враг на македонския народ.“ София: БКП, 1952, 66 с. Партизанският командир Морозов: Биогр. повест. София: Нар. младеж, 1953, 90 с. (посветена на Сребро Бабаков) Балкански паралели: Мисли и записки на дипломата [1949 – 1961]. София: Партиздат, 1973, 232 с. Балканите под ведро небе: [Полит. очерк]. София: Партиздат, 1973, 109 с. Пловдив в огъня на революцията: [Спомени]. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1985, 432 с.

Бележки

Категория:Родени в Дреновени Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български дипломати от Македония Категория:Посланици на България в Мавритания Категория:Посланици на България в Египет Категория:Посланици на България в Гърция Категория:Посланици на България в Мали Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Членове на БКП Категория:Български имигранти от Македония в Бургас Категория:Заслужили деятели на културата