Зèленград (, Месоврахо, катаревуса: Μεσόβραχον, Месоврахон, до 1927 година Ζέλεγκραδ, Зеленград) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География Селото е разположено на 23 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания в подножието на планината Алевица. На север Зеленград граничи с Ревани (Дипотамия), на юг с Омотско (Ливадотопи), на изток с Гърлени (Хионато) и на запад с Калевища (Кали Вриси). Според албански източник преди 1923 година Зеленград има следните махали: Качаунска махала (Mehalla e Kaçaunë, идващи от Воля, село южно от Зеленград), Бейковска махала (Mehalla e Bejkollare), Отвъдната махала (Mehalla e Përtejme) и Отсамната махала (Mehalla e Përketejme).

История В Османската империя Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 23 християнски семейства и едно мюсюлманско под името Зеленовад. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеленгот (Zélengot) живеят 900 гърци. Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Зеленград има 45 помашки домакинства и 157 жители-помаци от мъжки пол.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зеленград е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 350 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho .

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Зеленград е обозначено като албанско селище.

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Зелинград (Ζελιγκράδι), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 350 мюсюлмани.

Според Георги Константинов Бистрицки Зеленъ-градъ преди Балканската война има 45 помашки къщи.

Според албански източници в селото преди 1923 година има следните фамилии Бейкови (Bejkollarë), Кърлеви (Kërlellarë), Кичови (Kiçollarë), Ламчови (Lamçurët), Синанови, (Sinançe/llarët), Волеви (Voljarët).

В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Зеленград остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зеленград има 40 къщи славяни мохамедани.

През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 60 души или според други данни 18 семейства със 72 души. В 1926 година селото е прекръстено на Месоврахон, в превод между върхове.

В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.

По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села и особено съседното село Калевища. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. По време на войната част от жителите на Зеленград търсят убежище в по-безопасните села и след края на войната не се връщат в селото.

От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.

Албански топоними от Зеленград пред изселването в 1923 годинаИнформатор е Зия Мурат Бейколари, на 66 години, неграмотен от Зеленград, към 7 август 1976 година живеещ в село Бичакан, Лушня. Име Име Обяснение Alevicë/a e Zelengradit Зеленградска Алевица планина на Ю Ara e Ases ниви на З Ara e Madhe ниви на З Ara e Vogël ниви на С Bredh i Zatorisë вълшебна ела на Ю Bregu i Shytkës Шитка бряг на З Curculigë/a Чучулига ниви в планината на Ю Curilë/a Чурила извор на Ю Çernek/u Чернек бряг и пасища на И Çuka e Lartë Висока Чука висок хълм на Ю Grihat камък на Ю, който се използва за точила Grop’ e Kozmait ниви на Ю Gur i Bardhë Бел камен скала в планината на Ю Kalaja Кале висок хълм на И, на който има развалини от крепост Kori/a/ja Кория гора на З Koria e Ismetit Кория на Исмет ниви на З Kroi i Athinës Атинина чешма чешма на Ю Kroi i Gurit Каменна чешма чешма Kroi i Hoxhës Чешма на ходжата чешма на Ю Kroi i Luadhit (Omockës) Омотска чешма чешма на Ю Kroi i Mirë Чешма на Мира чешма на Ю Kroi i Oranëve Чешма на Оранава чешма на И Kryjzet хълмисти ниви на С Loho Лохо скална пещера на Ю Lum i Fshatit Селска река потокъ, който се спуска от планината Malet e Eçmenëve планини на Ю Mulliri i Banes Мелница на Бане мелница Mulliri i Icos Мелница на Ицо мелница на Ицо от Нестрам Mulliri i Muços Мелница на Мучо мелница на Ю Përroi i Sathës склон на Ю Qershia нива с череша на И Sten e Stamos на З Uji Kadiut Кадиева вода извор на Ю, от който пил студена вода един кадия и умрял Varkamen/i Варкамен скала на И Varret e Babçorrit гробище на С Varret e Udhës Gërlenit гробище на И Varret e Xhamisë Джамийско гробище гробище около джамията Varr i Sylejmanit Сюлейманов гроб ограден гроб на Ю, Сюлейман е убит от гръцки банди в Балканската война Visoko/ua Високо на Ю Xhamia Джамия селска джамия на З

Бележки

Категория:Села в дем Нестрам