Димитър Анастасов Митрев () е български писател, литературен критик, публицист, есеист, академик, смятан за създател на литературната критика и теория в Северна Македония.
История Митрев е роден в Дедеагач, България (днес Александруполи, Гърция) в 1919 година. Произхожда от уважаван български род от село Завой, Охридско – баща му Анастас Митрев е един от най-популярните за времето си български екзархийски учители. След като Дедеагач е изгубен от България през 1919 г., в началото на 20-те години родителите му се преселват в София, където той отраства и учи. По късно става член на БКП и приема идеите на Коминтерна за създаване на отделна македонска нация. През 1938 година Митрев участва във формирането на Македонския литературен кръжок в София заедно с Никола Вапцаров, Коле Неделковски, Георги Абаджиев, Антон Попов. В началото на 1941 година заедно с Вапцаров започва издаването и редактирането на вестник „Литературен критик“. Главен редактор е на вестник „Народен бюлетин“.
След Деветосептемврийския преврат възприема изцяло принципите на македонизма, подкрепяни тогава и от българските власти, Димитър Митрев се премества да живее в Скопие. Там става първо държавен обвинител, а после - държавен защитник, като и в двете роли участва в гоненията над видните македонски българи, като над 10 от тях са екзекутирани - като д-р Петър Бърдаров и юриста Александър Хаджиздравев от Прилеп. В статия на официоза „Нова Македония“ на 2 юни 1945 година пише, че в защитната си пледоария изтъква „новата роля на защитата в помощ на съда и обвинителната власт“. Заради отрастването си в България Митрев не успява да проговори добре на сърбизираната македонска литературна норма, и на един от показните противобългарски съдебни процеси, в които участва, обвиняемите казват за него, че иска смъртта им на хубав български език.Ликот на денационализаторите Редактор е на списанието „Нов ден“ и главен и отговорен редактор на списанието „Современост“. Митрев е един от първите членове на Македонската академия на науките и изкуствата. Член е на Дружество на писателите на Македония от основаването му през 1946 година. Преподава в Скопския университет, където създава катедрата по Южнославянска литература. Носител е на наградите „13 ноември“, „11 октомври“ и „АВНОЮ“.Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония
В цялото си научно творчество и в преподавателската си дейност Митрев защитава принципа на социалистическия реализъм, който е в основата и на книгата му „Теория на литературата“. В периода 1974 – 1976 е ректор на Скопския университет.
Митрев е баща на политика от Северна Македония Илинка Митрева.
Трудове Илинден - 1903. Литературен зборник, Скопje, Издание на друштвото на писателите на Македониjа, 1948 (отговорен редактор) Антологија на македонската лирика (1951, съставител заедно с Блаже Конески) „Вапцаров“, 1953 Критерум и догма, 1956 Минато и литература, 1958 Odsev Ilindenske wsatje v umjetni literaturi, Ljubljana 1958 Повоени македонски поети, Антологија, 1960 Пиринска Македонија и БКП, 1961 „Критики и огледи“, 1969 Избрани дела, 7 т., 1970 Есеји и критике, Београд 1975 „Пиринска Македонија во борба за национално ослободување“, 1980 Пиринска Македонија, Скопје 1986
Бележки
Категория:Северномакедонски литературни критици Категория:Български ренегати Категория:Северномакедонски есеисти Категория:Северномакедонци в България Категория:Членове на Македонския литературен кръжок Категория:Преподаватели в Скопския университет Категория:Членове на Дружеството на писателите на Македония Категория:Академици на МАНИ Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Родени в Дедеагач Категория:Починали в Охрид Категория:Ректори на Скопския университет