Астмата (), наричана още бронхиална астма, е често срещано хронично възпалително заболяване на бронхите, което се характеризира с наличието на променливи и повтарящи се симптоми, обратима обструкция на въздушния поток и бронхоспазъм. Често срещаните симптоми включват хриптене, кашлица, стягане в гърдите и диспнея. Астмата е вследствие на алергична реакция на организма или емоционален стрес. Съпътствано е с епизоди на задъхване, недостиг на въздух, болки в гърдите и кашлица. Между епизодите хората обикновено се чувстват добре. Астмата се свързва с отслабналите имунни функции на организма. Тя може да се прояви в слаба форма, но може да се превърне и в опасност за живота на пациента. Лекува се с лекарства и смяна на климата. Смята се, че причината за поява на астма е комбинацията от генетични фактори и фактори на околната среда. Диагнозата астма обикновено се основава на модела на симптомите, отговора към терапията с течение на времето и спирометрията (FEV1). Астмата се класифицира клинично според честотата на симптомите, форсирания експираторен обем за една секунда (FEV1) и скоростта на върховия експираторен дебит. Астмата може да се класифицира и като атопична (външна) или неатопична (вътрешна), като атопията се свързва с предразположеност към развиване на реакции на свръхчувствителност от тип 1.
За лечение на остри симптоми обикновено се използва инхалаторен бързодействащ бета-2 агонист (като напр. салбутамол) и перорални кортикостероиди. В много тежки случаи може да се наложи интравенозно приложение на кортикостероиди, магнезиев сулфат и хоспитализация. Симптомите могат да бъдат предотвратени както чрез избягване на тригери като напр. алергени и дразнители, така и чрез употребата на инхалаторни кортикостероиди. Бета агонисти с продължително действие (ДДБА) или левкотриен антагонисти могат да се използват като допълнение към инхалаторните кортикостероиди, ако симптомите на астма останат неконтролирани. След 70-те години на ХХ век разпространението на астма значително се е увеличило. През 2011 г. са засегнати между 235 и 300 милиона души по света, като това включва около 250 хил. смъртни случая.
Признаци и симптоми
Астмата се характеризира с повтарящи се епизоди на хриптене, диспнея, стягане в гърдите и кашлица. При кашлица от белия дроб може да се образува храчка, но често трудно се отделя. По време на възстановяване от пристъп, тя може да изглежда подобна на гной поради високите нива на белите кръвни клетки, наречени еозинофили. Симптомите обикновено се влошават през нощта и рано сутрин или в резултат на физически упражнения или студен въздух. Някои хора с астма рядко изпитват симптоми, като те се появяват обикновено в отговор на тригери, докато други може да имат ясно изразени и персистиращи симптоми.
Свързани заболявания Редица други заболявания се срещат по-често при пациенти с астма, като това включва: гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), синуит и обструктивна сънна апнея. Психичните разстройства са също по-чести, като тревожните разстройства се срещат при 16 – 52%, а афективните разстройства при 14 – 41%. Въпреки това обаче не е известно дали астмата предизвиква психични проблеми или психичните проблеми водят до астма.
Причини Астмата се дължи на комбинация от комплексни и само частично изяснени генетични взаимодействия и взаимодействия на околната среда. Тези фактори влияят на тежестта на заболяването и неговия отговор към лечението. Смята се, че увеличените случаи на астма в последно време се дължат на променящата се епигенетика (наследствени фактори, различни от тези, свързани с ДНК секвенцията), както и на променящата се среда на живот.
Околна среда Много фактори на околната среда са свързани с развиване и обостряне на астмата, включително алергени, замърсяване на въздуха и наличие на други химикали в околната среда. Пушенето по време на бременност и след раждане е свързано с по-голям риск от симптоми, подобни на астма. Ниското качество на въздуха, дължащо се на замърсяването от превозни средства или високите нива на озон, се свързва с развиване на астма, както и с увеличаване на тежестта на заболяването. Излагането на летливи органични съединения на закрито може да бъде тригер за астмата. Излагането на формалдехид определено се свързва със заболяването. Фталатите при поливинилхлоридаа също се свързват с астма при деца и възрастни, тъй като те представляват излагане на високи нива на ендотоксин.
Астмата се свързва с излагането на алергени на закрито. Често срещаните алергени на закрито включват: домашни акари, хлебарки, животински пърхот и плесен. Оказа се, че усилията за намаляване на броя на домашните акари са неефективни. Някои вирусни респираторни инфекции могат да повишат риска от развиване на астма при малки деца, като напр. респираторен синцитиален вирус и риновирус. Някои други инфекции обаче може да намалят този риск.
Хигиенна хипотеза Хигиенната хипотеза е теория, която се опитва да обясни повишените нива на астма по света като пряк и неволен резултат от намалената експозиция на непатогенни бактерии и вируси по време на детството. Предполага се, че намалената експозиция на бактерии и вируси се дължи отчасти на повишената чистота и по-малкия брой членове в семейството в съвременните общества. Доказателствата в подкрепа на хигиенната хипотеза включват по-ниски нива на астма във фермите и в домакинствата с домашни животни.
Употребата на антибиотици в ранна възраст е свързана с развитието на астма. Раждането с цезарово сечение също се свързва с повишен риск от поява на астма (приблизително 20 – 80%). Този повишен риск се дължи на липсата на здравословни бактериални колонии, с които новороденото влиза в контакт при преминаването си през родовия канал. Съществува връзка между астмата и степента на охолство в живота.
Генетика + Взаимодействие на гена CD14 с ендотоксин въз основа на CD14 SNP C-159T Нива на ендотоксини CC генотип TT генотип Висока експозиция Нисък риск Висок риск Ниска експозицияВисок риск Нисък риск Фамилната обремененост е рисков фактор за появата на астма, при което роля играят много различни гени. При близнаци, ако единият близнак е засегнат, вероятността другият да има това заболяване е приблизително 25%. До края на 2005 г. се установява връзка на 25 гена с появата на астма при шест или повече отделни популации, включващи: глутатион S-трансфераза Mu 1, интерлевкин-10, ЦТЛА-4, LEKTI, левкотриен C4 синтаза, рецептор на интерлевкин-4 и дезинтегрин и металопротеиназа 33 и др. Много от тези гени са свързани с имунната система или с модулиране на възпалението. Дори и сред извеждането на този списък от гени, подкрепени от проучвания с висока повторяемост, резултатите не са последователни сред всички изследвани популации. През 2006 г. над 100 гени са били свързани с появата на астма при едно изследване за генетичната асоциация. Предстоят и нови открития.
Някои генетични варианти могат да предизвикат астма, само когато се комбинират със специфични условия на експозиция на околната среда. Пример за това е специфичен единичен нуклеотиден полиморфизъм в зоната на CD14 и излагането на ендотоксин (бактериален продукт). Излагането на ендотоксин може да идва от няколко източника на околната среда, които включват тютюнев дим, кучета и ферми. Тогава рискът от появата на астма се определя от генетиката на даден индивид, както и степента на излагане на ендотоксин.
Медицински заболявания Тройката – атопична екзема, сенна хрема и астма се нарича атопия. Най-силният рисков фактор за развитието на астма е история на атопия, като астмата се проявява в много по-голяма степен при тези, които имат екзема или ринит. Астмата се свързва със синдрома на Чърг-Щраус, който представлява автоимунно заболяване и васкулит. Индивиди с определени видове уртикария могат също да изпитат симптоми на астма.
Съществува връзка между затлъстяването и риска от астма, като през последните години и двете заболявания засягат повече хора. Могат да участват няколко фактора, включващи понижена респираторна функция в резултат на натрупването на мазнини, както и фактът, че мастната тъкан води до провъзпалително заболяване.
Лекарствата от групата на бета-блокерите като напр. пропранолол могат да предизвикат астма при хора, които са податливи на заболяването. Кардиоселективните бета-блокери обаче изглежда са безопасни при пациенти с леко или умерено заболяване. Други лекарства, които могат да предизвикат проблеми, са ацетилсалициловата киселина, нестероидните противовъзпалителни средства и инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим.
Изостряне Някои хора имат стабилна астма в продължение на седмици или месеци и после изведнъж развиват епизод на остра астма. Различните хора реагират различно на различните фактори. Повечето хора могат да развият силно изостряне от различен брой задействащи фактори.
Домашните фактори, които могат да доведат до изостряне на астмата, включват прах, животински пърхот (особено котешки и кучешки косми), алергени от хлебарки и плесен. Парфюмите са честа причина за остри пристъпи при жените и децата. И вирусните, и бактериалните инфекции на горните дихателни пътища могат да влошат заболяването. Психологичният стрес може да влоши симптомите – смята се, че стресът променя имунната система и по този начин повишава възпалителната реакция на въздушните пътища на алергени и дразнители.
Патофизиология
Астмата е резултат от хронично възпаление на дихателните пътища, което впоследствие води до повишена свиваемост на заобикалящите гладки мускули. Това, заедно с другите фактори, води до пристъпи на стесняване на въздушния път и до класическия симптом – хриптене. Стесняването обикновено изчезва със или без лечение. Понякога самите въздушни пътища се променят. Типичните промени на въздушните пътища включват повишаване на еозинофилите и удебеляване на ламина ретикуларис. Гладкият мускул на въздушния път може да се увеличи хронично заедно с увеличаването на броя мукозни жлези. Другите видове клетки включват: T лимфоцити, макрофаги и неутрофили. Може да са включени и други компоненти на имунната система, в това число: цитокини, хемокини, хистамин и левкотриени и други.
Диагноза Въпреки че астмата е добре познато заболяване, няма единна общопризната дефиниция за нея. Тя е дефинирана от Глобалната инициатива за астма като „хронично възпаление на въздушните пътища, при което играят роля много клетки и клетъчни елементи“. Хроничното възпаление е свързано с хипер реакция на въздушния път, която води до повтарящи се епизоди на хриптене, задух, стягане в гърдите и кашлица, особено нощно време или рано сутрин. Тези епизоди обикновено са свързани с обширна, но променлива обструкция на въздушния поток в белите дробове, която често изчезва спонтанно или чрез лечение.
Понастоящем няма прецизен тест, при който диагнозата типично да се основава на модела на симптомите и реакцията на лечение във времето. Трябва да се предположи диагноза за астма, ако има история на: повтарящо се хриптене, кашлица или затруднено дишане и ако тези симптоми се появяват или влошават поради физически упражнения, вирусни инфекции, алергени или замърсяване на въздуха. В такива случаи за потвърждаване на диагнозата се използва спирометрия. Диагнозата се поставя по-трудно при деца под шестгодишна възраст, тъй като те са твърде малки за спирометрия.
Спирометрия Спирометрията се препоръчва като помощно средство за поставяне на диагноза и лечение. Това е единственият най-добър тест за астма. Ако форсираният експираторен обем за една секунда FEV1, измерен чрез тази техника, се подобри с повече от 12% след прилагането на бронходилатор като салбутамол, това потвърждава диагнозата. Той обаче може да е нормален при хора с история на лека астма, която не е изострена. Дифузният капацитет за едно издишване може да помогне да се различи астма от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Разумно е да се прави спирометрия на всяка една или две години, за да се проследи доколко добре се контролира астмата на пациента.
Други