Бучин () е село в Община Крушево, Северна Македония.
География
Бучин е най-южното село в община Крушево, разположено е в долината на Черна река при излизането и от Демир Хисар и навлизането в Пелагония. Селото е на десния бряг на река Църна, разполага с добро землище, а местоположението му на ЖП линията и автомобилния път, свързващи Прилепското поле с областта Демир Хисар са допълнителен фактор за жизнеността на селото.
Традиционно селото се дели на 8 махали: Горна, Вунеска, Бонечка, Стрезоска, Кическа, Буивлик, Богоеска, Мало Бучин.Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.21, бел. 20. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 21.
История
На 1,5 km южно от селото, на хълма Кале са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Бучин, спомената в XIV век във византийски източници като Буцинин и в сръбски като Бучин.
През 1607 година жителите на Бучин взимат заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 10 000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Този дълг е потвърден в сиджил от 1609 година.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 12, 22. В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 23 ханета (домакинства) в Бучин дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48. С берат от 1622 година част от Бучин, заедно с Ношпал, Рилево и още четири села е включено в зиамет с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Бучини, с 58 джизие ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 32 (превод П. Груевски).
В XIX век Бучин е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Бучин (Boutchine) е посочено като село с 60 домакинства и 264 жители българи. Църквата „Рождество Богородично“ е от края на XIX век.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бучинъ има 470 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бучин е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 71 къщи.
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бучинъ има 60 български къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучин има 432 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Бучин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 1990 година има 926 жители. Според това от 2002 година – 738 жители, всички северномакедонци.
Личности Родени в Бучин Божил (Божин) Спирков (1884 – 1917), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина. Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17 Васил Дамев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18 Веле Николев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Даме Анчески, участник в Илинденско-Преображенското въстание Диме Дамяноски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Диме Димшов, участник в Илинденско-Преображенското въстание Димшо Гарески, участник в Илинденско-Преображенското въстание Йордан Николев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Неделко Шпиртот, български революционер от ВМОРО, четник при Питу Гули Никола Пърдев, участник в Илинденско-Преображенското въстание Спирко Попоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Стойче Анчески, участник в Илинденско-Преображенското въстание Стоян Богойоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Толе Хаджиоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание Цветан (Целе) Георгиов, участник в Илинденско-Преображенското въстание
Бележки
Категория:Села в община Крушево