Ото Вайнингер (; 3 април 1880 – 4 октомври 1903) е австрийски философ от еврейски произход.

През 1903 публикува книгата си „Пол и характер“ (), с която си спечелва популярност след самоубийството си на 23-годишна възраст. В академичните среди днес Вайнингер е характеризиран като носител на мизогинна (женомразка) и антисемитска философия, но също така е определян като велик гений от философа Лудвиг Витгенщайн и писателя Аугуст Стриндберг.

Биография Роден е на 3 април 1880 година във Виена, Австро-Унгария, в семейството на еврейския златар Леополд Вайнингер и съпругата му Аделхейд. След като завършва основно училище и гимназия през юли 1898, Вайнингер се записва в Университета във Виена през октомври на същата година. Учи философия и психология, но посещава и курсове по естествени науки и медицина. Още много млад изучава гръцки, латински, френски и английски, а по-късно научава испански и италиански и получава пасивни знания по езиците на Аугуст Стриндберг и Хенрик Ибсен (т.е. шведски и датски-норвежки).

През есента на 1901 г. Вайнингер се опитва да намери издател за работата си „Ерос и Психея“, която той предлага на своите преподаватели Йодл и Мюлнер като дисертация през 1902. Среща се и със Зигмунд Фройд, който обаче не пожелава да препоръча текста на издател. Неговите преподаватели приемат дисертацията и Вайнингер получава докторска степен. Скоро след това той с гордост и ентусиазъм става протестант.

През 1902 Вайнингер отива в Байройт, където наблюдава изпълнението на Парсифал от Рихард Вагнер, което го впечатлява дълбоко. През Дрезден и Копенхаген пътува след това до Кристияния (Осло), където за първи път вижда Хенрик Ибсен и неговата драма „Пер Гинт“ на сцената.

След завръщането си във Виена Вайнингер страда от пристъпи на дълбока депресия. Решението да се самоубие постепенно се загнездва в съзнанието му, обаче след разговор с приятеля си Артур Гербер, Вайнингер решава, „че още не е време".

През юни 1903, след месеци усилена работа, книгата му „Пол и характер – Фундаментално изследване – Опит да се поставят сексуалните отношения в нова и решаваща светлина“ е публикувана от издателите във Виена „Браумюлер & Ко“. Книгата съдържа дисертацията му, към която са прибавени три нови съществени глави: (XII) „Характер на жената и нейната връзка с Вселената“, (XIII) „Юдаизъм“ и (XIV) „Жените и човечеството“. Въпреки че книгата не е възприета отрицателно, тя не създава очакваната сензация. Вайнингер е нападнат от лайпцигския професор Пол Юлиус Мьобиус, автор на книгата „Върху психологическия дефицит на жените“, който го обвинява в плагиатство. Дълбоко разочарован и измъчван от съмнения, Вайнингер заминава за Италия.

След като се завръща във Виена, прекарва последните пет дни от живота си неговите родителите. На 3 октомври наема стая в къщата на улица „Шварцпанирщрасе“ 15, където е починал Лудвиг ван Бетовен. Казва на домакинята, че не трябва да бъде обезпокояван, тъй като планира да работи и след това да си легне късно. Същата вечер написва две писма, едното до баща си, а другото до брат си Рихард, в които им съобщава решението си да се застреля.

На 4 октомври Вайнингер е намерен смъртоносно ранен с изстрел в сърцето и умира към десет и половина сутринта във Виенската болница „Алгемайнес Кранкенхаус“. Погребан е в протестантското гробище „Matlzleinsdord“ във Виена. На надгробния надпис, дело на неговия баща, пише:

Научна дейност „Пол и характер“ „Пол и характер“ (1903) е най-известният труд на Вайнингер, като за някои от твърденията му (но и като цяло) той бива често критикуван. В книгата си Вайнингер казва, че всички хора са съставени от микс от мъжко и женско (като субстанции) и се опитва да подкрепи научно този свой възглед. Мъжкият аспект е активен, продуктивен, съзнателен и морален, логичен, докато женският е пасивен, непродуктивен, несъзнателен и аморален, алогичен. Вайнингер смята, че еманципацията трябва да се резервира за по-мъжествените жени, тоест някои лесбийки, и че животът на жените е консумиран от сексуалната функция, едновременно като акт, като проституция, и като продукт, като майчинство. Жената е „сватовница“. В контраст, функцията на мъжа, на мъжкия аспект на личността, е да се бори да стане гений, и да се откаже от сексуалността си за абстрактна любов към абсолюта, Бог, който намира в себе си.

Значителна част от книгата е посветена на природата на гения. Вайнингер твърди, че няма такова нещо като конкретна гениалност (при Вайнингер е само мъжка), например, в математиката или в музиката, а има само универсален гений, в когото е всичко, което съществува и което има смисъл. Той аргументира, че такъв гений вероятно е присъщ на всички хора до известна степен.

В отделна глава Вайнингер, самият той евреин, който приема християнството през 1902, анализира архетипа на евреина като женствен и по този начин дълбоко нерелигиозен, без истинска индивидуалност (душа) и без чувство за добро и зло. Християнството е описано като „най-голям израз на най-висока вяра“, а юдаизмът се нарича „най-крайната форма на мерзостта“. Вайнингер заклеймява упадъка на съвремието и приписва това на женствеността и по този начин на женското влияние. Според Вайнингер всеки демонстрира в някаква степен женственост и това, което той нарича „еврейщина“.

Сред основните му тези, които по-късно стават обект на силна феминистка критика Otto Weininger: sexism lives again.Милена Кирова, Йордан Йовков. Митове и митология  – Кирова говори за „половия редуктивизъм на Вайнингер“ и „шлагерната идеология на добре познатия Ото Вайнингер“ е, че разликата между мъжкото и женското начало трябва да се идентифицира с разликата между моралното и аморалното. Противопоставяйки постоянно „мъжки“ на „женски“ черти на характера, Вайнингер стига до извода, че мъжът стои много по-високо от жената в морално отношение, в областта на творчеството и в науката. Той се опитва да се противопостави на възгледа, че жената притежава добродетели като състрадателност, загриженост, че тя може да обича нормално. Тези идеи са в някаква степен повлияни от Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше, макар че като цяло мисълта на австрийския философ е независима от школи и авторитети.

Самоубийството на Вайнингер в къща във Виена, където е починал Бетовен, е последвано от няколко подражателски самоубийства, а книгата му се превръща в бестселър. Книгата получава възторжени отзиви от Аугуст Стриндберг, който пише, че тя е „решение на вероятно най-трудния от всички проблеми“, на „женския въпрос“.

Влияние върху Витгенщайн Лудвиг Витгенщайн прочита книгата на Вайнингер като ученик и е дълбоко впечатлен от нея, по-късно той я включва в списъка на книгите, оказали най-голямо влияние в живота му и я препоръчва на приятели.Рей Монк, Лудвиг Витгенщайн, Задължението на гения, 1990. Въпреки това, дълбокото възхищение на Витгенщайн от Вайнингер е съчетано с принципни несъгласия с неговата позиция. Витгенщайн пише на Джордж Едуард Мур:

Темите за упадъка на съвременната цивилизация и задължението да усъвършенствуваш гения си непрекъснато се срещат в по-късните произведенията на Витгенщайн.

Физиогномия Приятелят на Вайнингер Артур Гербер дава описание на физиогномиката му в „Ecce homo“, предговор към „Taschenbuch und Briefe an einen Freund“ (E.P.Tal.& Co., Leipzig/Vienna 1922):

Вайнингер и нацистите Отделни части от творбите на Вайнингер биват използвани от нацистката пропаганда, въпреки факта, че той активно се противопоставя на идеята за висшата раса, която се идентифицира с нацистите. От друга страна, възгледите на Вайнингер не могат да бъдат редуцирани до опростенчески егалитарен либерализъм: „Геният вероятно най-рядко се проявява между негрите, и стандартите им в морално отношение са толкова ниски, че сега започва да се признава в Америка, че тяхната еманципация е била един неразумен акт.“ (Sex and Character, New York: G.P.Putnam, 1906, стр.306). Въпреки това книгите на Вайнингер са преследвани от нацистите.

Източници

Библиография Sengoopta, Chandak. Otto Weininger: Sex, Science, and Self in Imperial Vienna. University of Chicago Press, 2000 ISBN 0-226-74867-7

Външни препратки Нина Димитрова, Половото неравенство и женските образи в българската междувоенна хуманитаристика – за публикациите, рецепцията и критиките към Вайнингер в България Вайнингер и неговите творби в интернет, TheAbsolute.net

Категория:Австрийски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Изследователи на пола Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Антисемити Категория:Евреи в Австро-Унгария Категория:Самоубийци Категория:Родени във Виена Категория:Починали във Виена