Глушник е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен на 15 км. източно от града.
География Село Глушник се намира в полите на Гребенец планина, южно от природния парк „Сините камъни“ и на 15 км източно от гр. Сливен.
История За първи път селото се споменава под името Гюлюшник в османски писмени източници от 1430 година, т.е. малко след падането под турско иго, от което може да се съди, че е българско селище от Втората българска държава, което турците администрират.
В селото има свидетелства за древно тракийско селище и в по-късния период е възможно на това място да се е намирал средновековният град Авли, който арабският пътешественик Ал-Идриси описва в 1153 г. Затова говорят частите от керамични съдове, намерени при изкопаването на кладенец в двор в селото на дълбочина от около 15 м. Това показва голямата вероятност градът да е засипан на дълбоко именно под селото, но проучвания в тази посока все още не са провеждани.
Редовни събития – Трифон Зарезан. Селото е прочуто с лозаро-винарския си поминък и е с най-големите по площ лозови масиви в областта. Традиционно на 14 февруари бива отбелязан празника на лозарите и винарите „Трифон Зарезан“. Кукеровден Всяка година, във втората събота на месец Февруари, в селото се провежда традиционния кукеров ден. Празникът започва в началото на деня и завършва преди залез. Характерното за него е, че участват млади мъже и момчета от селото, наричани кукери. Маскирани са с ръчно изработени маски-гугли, тялото е покрито с типичния за с. Глушник губер в червено-бяла украса, на кръста с хлопки, в ръцете си държат дървен прът на края, на който стои закачена животинска кожа. Кукерите са предвождани от младоженец /годеник/ на кукерската група, облечен в мъжка народна носия и булка – мъж, облечен също в народна носия, но женска. Символ на религията, макар празника да е езически, е персонажа на мъж "поп", облечен в попско расо, който „ръси" хората за здраве. Броят на кукерската група варира между 35 и 50 души. Групата от сутринта обикаля селото съпровождана от музиканти /гайда и тъпан/, мечкадарска двойка, полицай и доктор. През годините се появяват и други персонажи, които обаче не винаги са свързани с традициите на празника. През целият ден кукерската група обикаля къщите в селото. Със силния звук на своите хлопки и удряне на пометите в земята кукерите събуждат природата за пролетта, предвещават плодородие и здраве. Стопаните ги черпят с вино, ракия и мезе, даряват булката с пари. Във всяка къща попа ръси за здраве, а булката и младоженеца изпълняват там където има мъж, обредно обръсване на стопанина. Празникът завършва на центъра на селото в края на деня пред очите на събралите се жители и гости. Булката, младоженецът и попа наричат за здраве и плодородие публиката. Кукерската група на село Глушник е известна с многобройните си участия в различни събори на регионално и национално ниво/Кукерландия в гр.Ямбол, Кукове гр.Раковски, Националния фолклорен събор в гр.Копривщица и др. Коледуване – В навечерието на Коледа в селото се провежда обичаят "коледуване". В миналото и по старовремски обичай коледуването започва от "Игнажден" /21.12/ когато са започнали родилните мъки на Дева Мария /Божията майка/. Коледарска група "куда" /диал./ обикаля домовете и разнася благата вест за раждането на Божият Син - Рождество Христово. Коледарската група се състои само от мъже, млади и възрастни, изпълняващи коледарски песни и благословки, характерни за селото по автентични текстове предавани през поколения. Предвождана е от станеник, най-възрастния в групата, който обичайно казва "благословката". Всички песни са свързани с послания за празника и наричания за здраве и берекет в името на Рождество Христово. Коледарската група, подобно на кукерската, също има множество участия в събори, за които винаги е отличавана.
Известни факти Името на селото се появява в книгата на Панайот Хитов "Как станах хайдутин", тъй като той имал в лицето на тогавашният кмет Паскал /Паскал войвода/, негов съратник и довереник, изпращан по важни задачи до различни части на Османската империя. Синът му Петър Паскалев, единствен от селата в Сливенско, участва в четата на Христо Ботев. През 1912 г. мъже от селото вземат участие в Балканската война. През 2012 г. дървета от двор в селото взеха участие в националния конкурс „Дърво с корен“, организиран от фондация „Екообщност“ и спечелиха първо място. През 2013 г. същите дърветата представиха България на международно ниво в конкурса „Европейско дърво на годината 2013“ /шесто място/. Източно от селото се намира скално светилище „Халката“ умален вариант на това в гр.Сливен. Халката
Източници
Категория:Села в област Сливен Категория:Населени места в община Сливен